Объркана съм
преди: 8 години, 6 месеца, прочетена 1228 пъти
Здравейте
Не знам на кого да споделя, макар че има.
Не знам от къде да започна, но както и да е.
Баща ми и майка ми са разделени от както съм била на 3 месеца, баба и дядо са ме отгледали в повечето време. И така аз съм на 15 вече, почти 16. Баща ми си има приятелка от доста години, преди около 2 започна да живее с нас. В началото нещата бяха добре, не мога да кажа супер, но се разбирахме. В началото на годината се скарахме много жестоко и тогава баща ми не ме защити. Започнаха чести караници и на края се наложи тази негова приятелка да се изнесе. В това време пък той си намерил друга(била му първото гадже от младите години) и на края аз разбрах де, той не ми каза, но ги видях ии запозна ни и така(малко е особена по характер май). По едно време тази първата му приятелка отново заживя с нас и така и до днес даже. Не знам какво да правя. Той е и с двете. Почти всеки ден се караме(макар че в момента е в чужбина и се чуваме по скайп) и за най малкото се сдърпваме. Иначе с "приятелките" му засега всичко е наред и се разбираме. Но нали уж той е голям зрял човек?? Защо го прави това не мога да разбера?? !!
На скоро пък проведох един много тежък разговор с така наречената ми майка(и тя е в чужбина, не сме се виждали с години, не помня даже вече колко, пък за разговорите да не споменавам, сигурно през година две се чуваме). Този разговор много ме нарани.. очаквах много по различно да се държи с мен, а тя сякаш говореше на сила(то аз я помолих) и все едно таи омраза към мен.
И в училище нещата не вървят добре.. отсъствия и така нататък.. просто не знам, даже съм си мислила да се преместя в друго училище.. не знам дали ще помогне.
Имам чувството че баща ми не иска да ме гледа, все едно съм му в тежес или няма на къде другаде.
Много съм объркана. Моля ви дайте ми съвет, помогнете ми.
Моля да публикувате историята ми. Благодаря предварително

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 6 месеца hash: 66802f762c

гласове: 1 2 3 4 5   (297415 гласа)

1.   Върни се при баба си и при дядо си, това ще е най-доброто за теб на този етап. Те ще са ти опора и ти на тях - дължиш им го. Майка ти и баща ти да си живеят техния живот, за теб ще е по-добре при сплотено семейство - баба и дядо, послушай.

 

...

преди: 8 години, 6 месеца hash: 3dd90486eb

гласове: 1 2 3 4 5   (244917 гласа)

2.   Здравей мила! Горе главата! Моят баща например е алкохолик, дълго време беше без работа, продаде ми таблета и колелото, баба ми (която е на 87) му плаща всички сметки, копува храна, а той-нищо. С майка ми само се караме, в училище почти през цялото време си стоя сама и с никой не говоря, а искам да имам повече приятели, просто съм по-притеснителна. Да не говорим за гаджета и други. Защо написах моите проблеми ли? За да разбереш, че не си сама. Че има и други хора, чийто живот не е лесен. Но кой ли е? Най-важното е да не се отчайваш! Не се затваряй в себе си и не позволявай нещо, за което друг има вина да те тормози. Щом баща ти е решил да ходи с две-да ходи. Негова си работа, да прави каквото иска, да не ти пука. Не го казвам с цел да те настроя срещу баща ти или нещо такова, но трябва да разбереш, че той е голям човек и сам може да прецени какво да прави. Това далеч не значи, че да излиза с две жени е правилно. Напротив. И ти го виждаш, но за жалост не можеш да наоравиш нищо. Доколкото за майка ти... Дано щом живее в чужбина поне да ти помага с някакви средства. Дори да ти кажа, че е отчуждение-няма да е съвсем вярно. Ти казваш, че от много години живее извън България, не се виждате, не се чувате. Обади и се или говорете по Скайп, кажи и как се чувстваш и, че ти е тъжно, че самата тя се държи така хладно с теб. Кажи и, че въпреки всичко, въпреки, че сте разделени от много време, това не променя факта, че ти е майка. Тя трябва да се интересува от теб. За училището-колкото и банално да е... Учи. Наистина. Знам, че не ти се седи в училище. Много по-лесно е да не отидеш. Но (идва едно ОГРОМНО НО) Как ще извиниш отсъствията си? Как ще наваксаш материала? Премести се в друго училище ако класът ти не ти харесва, или базата на убочение. Но в никакъв случай заради отсъствия. Повярвай ми, минала съм по този път, ще продължиш да отсъстваш и от другото училище. Просто си кажи-Стоп! Стегни се, отиди при личния ти лекар, вземи си бележка поне за част от отсъствията и наблягай на ученето. В този живот ако не си се родил в богато семейство с връзки единствения начин е яко учене. Абстрахирай се от семейните проблеми-и само напред! Успех!

 

...

преди: 8 години, 6 месеца hash: 41ea77574c

гласове: 1 2 3 4 5   (216306 гласа)

3.   Здравей! Съветвам те да отидеш при баба ти и дядо ти, там е най - добре за теб сега. И аз ще ти кажа проблемите си, за да те успокоя надявам се. Аз съм момиче на 16, съвсем наскоро ги навърших. Когато бях на 10 баща ми почина - беше алкохолик. Година след това майка ми си хвана приятел - някакъв урод, ужасен, дебел, гнусен, космат, извратен! И общо взето отвратителен и противен... - и след като ни изгониха баба ни и дядо ни от вкъщи (след години на тормоз, бой и унижения) се нанесохме в апартамента на баща ми- вече мой, наследство. И без да предполагам онзи негодник се самопокани да живее в моя дом - бях потресена, но твърде малка че майка ми да ме послуша и да не му позволява да се нанася в дома ми... И ето ме сега, на 16 години с отровени нерви, с някакво психическо разстройство, с измъчен и мрачен вид, на нищо радваща се, разбита отвсякъде и изплашена нон стоп, живееща в страх от този ку*и син. Като влиза полугол в стаята ми с някаква противна извратена усмивка, космат и дебел като някакво и аз не знам какво нещо... Опита се да ме види по хавлия и като казах на майка ми не ми повярва-никога не ми вярва. :Х Не мога да се къпя ако и тя не си е вкъщи, а ако онзи се прибере от работа по-рано от нея, аз трябва да излизам и да се лутам по улиците като безпризорна, за да не оставам сама с онзи да не ми направи нещо. Ходя по улиците и не знам къде да се дена. Няма при кого да отида, нямам избор. Уж да съм в безопасност то по улиците не знам дали не е по-зле - някакви отвратителни и гнусни свине ми подсвиркват, да не говоря за мангалите... Нося бокс за ръка в себе си поне да се почувствам малко по спокойно, да знам че може би бих могла да се защитя в даден момент. Страхувам се от всичко и всички. Не помня кога за последно се чувствах в безопасност... И съм изправена пред някаква дилема - като навърша 18 да напусна СВОЯ дом и да го оставя на ОНЗИ ЛАЙНАР да живее в него, да замина за столицата и да се образовам, за да мога да се издържам ; или да остана и да накарам майка ми да прави избор между мен и него, за да запазя единственото останало ми от баща ми (но не искам да тормозя майка си)... Имам още поне година две да реша... Силно се надявам да изтърпиш и ти и те съветвам като навършиш 18 да се махаш оттам. Бъди самостоятелна и не се предавай пред нищо! Опитай се да изкараш високи оценки в училище, защото може да получиш някаква стипендия която ще ти е от полза, повярай ми. Пести пари! Малко по малко си скътавай каквото можеш!!! Ще са ти нужни! Стискай зъби, теб поне няма опасност да те изнасилят приятелките на баща ти, ха! Можеш да подправиш на баща ти почерка и подписа като си подаваш декларацията за стипендия, за да не разбере че получаваш. Ще се справим! Горе главата! :) Пращам ти една голяма прегръдка!

 

...

горе^

преди: 8 години, 6 месеца hash: 5911ff40ce

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Първо към номер 2: Моят баща е в същото положение, макар че никак не се гордея с това. Дори се срамувам от самия факт. Но с майка ми от около 5 месеца вече не живеят заедно и се развеждат. Живея заедно с нея, но не съм доволна и от това... тоест тя се държи твърде строго и никога не съм и споделяла нищо. Та съжалявам за тези обяснения, но това си е нежеланата реалност. ДО АВТОРКАТА: Номер 2 е права. Не си единствената с подобни семейни проблеми. Това, което вършат "родителите ти" съвсем не е правилно от тяхна страна. Но пък ти не скланяй глава. Все някак си се продължава напред, колкото и да е трудно.. трябва да намериш някакъв смисъл в този тежък живот - целите ти, мечтите ти, бъдещето... а и трябва да си благодарна на баба си и дядо си. Те са истински хора.. щам са се грижили за теб, то и за напред ще те подкрепят, докато са на този свят. - Ани, 14.

 

...