Депресирам се, чувствам се нещастна, защото всички ме мразят
преди: 8 години, 5 месеца, прочетена 1691 пъти
Здравейте. Аз съм едно момиче на 16 от малък град. Семейството ми е бедно, единият ми родител е пенсионер по болест. Имам една баба, тя живее в нашата къща, но на долния етаж и много ни помага парично, но е стара и болна. Обичам я, но във всеки един момент очаквам тя да си отиде. Ако я няма нейната помощ направо ще трябва да ровим по кофите, за да се храним. Вкъщи цари напрежение, ежедневно има скандали (вечно заради пари), дори понякога нашите се посбиват, а и нерядко и аз отнасям някой така хубав пердах, няма спокойствие, няма обич и разбирателство, както в другите семейства. Въобще обстановката вкъщи е ужасяваща. Сякаш всички се мразят. Постоянно ми се повтаря колкото мога по-скоро да съм се изнасяла, защото съм им била в тежест и не могли да ме издържат. Не се чувствам добре, не се чувствам обичана и ми е много тежко. Приятели също нямам. Забелязвам, че в днешно време хората под "приятел" разбират човек, с когото да си губиш времето и да не скучаеш. А аз не искам да общувам с такива хора. Искам да си имам някоя приятелка, с която да се разбираме, да си помагаме, да си споделяме всичко и да се обичаме и подкрепяме една друга, както са приятелките по филмите, а и в живота съм била свидетел на такива приятелства, но не мога да попадна на такъв човек. Нямам чувство за сигурност, нямам усещането, че някой държи на мен и ме подкрепя, нямам си човек, на който както се казва в 3 посред нощ да звънна за някоя глупост ще стане и ще дойде. Никой не го е грижа за мен. Имам си една приятелка, познаваме се от много години, но нашите отношения са малко, като в една песен, която чух наскоро и много ме впечатли текста. "Крем лицемерие, после малко пудра доверие, пак положение да ти правят добро настроение" Беше някаква поп-фолк песен и това беше припевът, но ме впечатли и го запомних. Та така, излизаме, споделяме си много лични неща и знаем, че никоя няма да издаде тайната, която и е споделила другата, но въпреки това тя е лицемерна. Няма да изпадам в подробности да разказвам примери и случки, но е така. И ме търси, когато и се излиза с някого, за да не скучае сама вкъщи. Чувствам се много зле, чувствам се изоставена, мразена от всички, сякаш съм сама на този свят.

Семейството ми не ми даде нищо. Нито топлина, нито обич, нито разбиране и подкрепа, нито пък могат да ми осигурят някакво бъдеще. Искам да се махна от тази проклета къща, да отида в големия град, но как, като нямам пари? Като си намеря някаква работа лятото, те ми спират кранчето отвсякъде и не ми дават нито стотинка, даже искат да ми вземат парите, за да покрият част от месечните разходи. Как да спестя, за да се махна от този ад, като завърша 12 клас? С какво заслужих подобен живот в мизерия? Защо едни си имат всичко, а други страдат? Защо живота е толкова нечестен? Защо всички около мен ме мразят? Защо не мога да намеря отговор на всички тези въпроси, колкото и да мисля? Побърквам ли се? Нормално ли е да започвам да мисля за самоубийство? Напълно съм се отчаяла, не виждам изход...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 5 месеца hash: a3fd066a8d

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Аз не те мразя и не е вярно че всички те мразят, просто стани на 18 и се изнеси все ще можеш да си намериш работа и квартира. Не си само ти в това състояние.

 

...

преди: 8 години, 5 месеца hash: 2718a01341

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Живота никога не е бил честен. Светът е много лицемерно и коварно място. Има много болка по земята.. Но недей да слагаш край на живота си! Живей заради себе си, и покажи, че си НЯКОЙ! Но точно нечестността ни дава кураж да продължим, защото получените уроци ни помагат. Имай цели, и живей със самочувствие. Покажи, че ти ще победиш живота в собствената му игра. Живота е пред теб, изживей го. Така поне ще знаеш, че си опитала :) Докато четях историята ти, се зачудих дали не съм я писала аз.. Но разликата е там, че аз вече имам воля за живот. Намери я и ти :)

 

...

преди: 8 години, 5 месеца hash: 2530bc7596

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Щом станеш пълнолетна замини да работиш на морето сезонна работа без да казваш на вашите. Събери си най- необходимия багаж. Като се върнеш си намери квартира, евтина стаичка при някои самотни възрастни хора срещу това да се грижиш за тях например да им пазаруваш. Но в никакъв случай не се връщай при вашите, като тръгнеш на училище може в свободното време нещо почасово да работиш. Имаше едно момиче от съседния клас, което живееше само на квартира сама се издържаше рабойтейки нощем и през деня идваше на училище, беше и трудно, но се справи и като завършихме замина да учи в Лондон! Така, че вярвам, че и ти ще се справиш само не се предавай. Другия вариант е ти да отидеш в социалните ще те дадат или при приемни родители или в дом или в общежитие кък СОС детски селища. Мой приятел така живееше с баща си алкохолик в невъобразима мизерия в мазе метър на метър покрай тях минаваха мишки и плъхове, ходеше без пари със скъсани дрехи на училище и всеки му помагаше с каквото може, учителките подаряваха тетрадки и дрехи от техните деца, и аз съм му давала също дрехи, чистачките и те му даваха от своите деца, уредиха го да се храни безплатно в стола. После 9 клас леля му беше учителка в новото му училище и някак си уреди да отиде в младежко общежитие към СОС Детски селища и го измъкна от мизерията. Условията в общежитието им не бяха никак лоши бяха в нова кооперацийка с дограма, стаите бяха цветни хубаво обзаведени, носеха им кетърниг даваха им джобни, водеха ги една седмица на море и 5 дни на планина през лятото, купуваха им учебници, дрехи неща за морето. Той беше станал там коренно различен човек, запозна ме с някои от възпитателите те бяха много добри, даже с една от тях още поддържа добри отношение и понякога двете се съюзяваме да му помагаме да не кривне от пътя!

 

...

горе^

преди: 8 години, 5 месеца hash: 36b2091286

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Учи, за да станеш студентка, ще живееш на общежитие, после можеш да заминеш на бригади, ще срещнеш много хора, ще спечелиш пари.

 

...

преди: 8 години, 5 месеца hash: cac31c545e

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Скъпа скоро ще завършиш. Ще се изнесеш, ще си намериш работа. Бавно, но сигурно ще вървиш нагоре и ще разбереш, ч всичко отнето ти в детството и ще те сполети. Ще имаш прекрасен живот, сигурна съм! :) Желая ти успех! Ж16

 

...