Как израснахте в началото на 90-те? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (96830)
 Избор на редактора (166)
 Любов и изневяра (22771)
 Секс и интимност (11247)
 Тинейджърски (20207)
 Семейство (4852)
 Здраве (7813)
 Спорт и красота (4071)
 На работното място (2162)
 Образование (5927)
 В чужбина (1297)
 Наркотици и алкохол (931)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1503)
 Други (13142)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Тинейджърски

Как израснахте в началото на 90-те?
преди: 4 години, 8 месеца, прочетена 2074 пъти
Пускам темата, защото вярвам, че ще е интересна за много хора, а и че има такива, които имат какво да ни разкажат за тогава. Насочена е към малко по-големите, които са израснали в началото на 90те.

Аз съм роден през 1993г., от Пловдив съм и като цяло съм израснал в края на 1999г. и малко след 2000г. на улицата, сред приятели, скитайки по цял ден и вършейки какви ли не глупости, но пък беше забавно и бяхме много щастливи.

Любопитно ми е обаче как израснахте вие по онова време. Чувал съм всякакви неща за началото на 90-те.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 4 години, 8 месеца
hash: 66a8862861
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

1.   Аз съм роден 1991г. Израстнах като през лятната ваканция бях от 10 сутринта докато се стъмне навън бях с приятели каране на колела, игра на стражари и апаши, футбол, волейбол, разходки. Също и пакости като звънене на звънците по блоковете. Беше си готино да се върнеш изморен и изцапан в къщи да се изкъпеш вечеряш и лягаш и спиш в повечето случаи и така до утре сутринта. Същото беше и преди да почна училище, но тогава бях с наще и се събирахме в градинки с децата на други родители.
В момента ми липсва това, че преди виках приятели от долу под блока или им звънях на звънеца, а сега се оговаряш по телефон и тн. Беше си готино чувство незнам дали сега бих се чувствал така ако ги нямаше телефоните и компютрите.
После в четвърти, пети клас навлязоха силно компютърните зали и вече там се събираха повечето пъти и се изместиха уличните игри на по заден план.
А сега съм на 24 години и деца на по 12-14 г имат последни модели скъпи телефонни. Не че съм против технологиите аз самият ги харесвам и си имам влечение по тях, но никога не са ми основа в живота. А поне това което гледам в момента е точно обратното. Преди известно време се видях с класната и тя каза, каза че контактите в стаята не стигат за да се зареждат телефоните и даже имало и караници кои да си го сложи за зареждане!
Според мен вече я няма магията на детсвотото. Може и да се лъжа и на мен да ми изглежда така нека кажат по младите :)

 
  ...
преди: 4 години, 8 месеца
hash: bf7b400363
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

2.   90те като цяло са най-противоречивият и разнообразен период от целия 20ти век. В България особено са още по-интересни заради Прехода. За съжаление съм набор 94 и аз като авторката помня края. Много ще ми е интересно какво ще кажат тези, родени през 85та примерно. Било е голямо парти, без съмнение.

 
  ...
преди: 4 години, 8 месеца
hash: 55b0969c5b
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   90-те са си едно много специфично време-времето на бунтарите, времето на революциите-и нямам предвид само ония тийнейджърските революции, които са се провеждали само на теория зад затворена врата и под звука на заглушителни грънч рок и пънк-метъл изпълнители, а и за генералните революции, които промениха света, за политическите революции, тогава много държави приеха свободата и демокрацията, тогава се разчупиха табутата, че сексът е "грях" и тогава светът прогресира като цяло-разбра, че няма как да оцелее, освен ако не се приспособи към новата среда на живот и новият пазар. За мен 90-те са златната среда откъм песни, филми, политика, лайфстайл и начин на мислене.

 
  ... горе^
преди: 4 години, 8 месеца
hash: 928920c26f
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

4.   Роден съм 1988.
Тоест през 90 - те съм бил на две години и тъкмо е започвал съзнателният ми живот.

Не помня много - понеже не обичам да се връщам назад.
Но тогава в моето начално детство са се случили няколко неща белязали за цял живот.
Първо това бяха години на недоимък. И мен от ранно ме учиха, да не искам прекалено много. Още в тези ранни години, аз се научих да се лишавам от много неща и да събирам пари.
Дълго време, аз не можех да се отпусна нормално. Сега си позволявам това, но разбирам смисълът на парите и харча половината, а другата половина спестявам.
Не толкова през 90 - те - а предимно през 2 000г. Аз прекъснах приятелските си връзки, тъй като нямах достатъчно пари да движа с компанията, която ходеше всеки ден по заведения.
Тогава аз започнах да страня от околните - имах няколко приятеля и все пак поддържах социални отношения.
Сега сякаш купувам близките си хора.
Приятелки нямах - естествено те предпочитаха някой с повече възможности. Мразех това.
Но сега се опитвам да купя моите приятелки, получава се. И въпреки че те не говорят за пари. Аз се опитвам да ги купя.
Тъй като нямах пари и не можех да излизам с приятели, аз се затворих в себе си. Наблегнах на учене и анализ на социалните отношения. По - късно завърших психология.
Изградих характер - на усърден човек. И ако това се изразяваше в положителни дейности - щеше да е страхотно.
Само че тази усърдност се осъществява в това да спечеля пари, да придобия власт.
Повечето ми приятелки - и сега с тази която съм.
Са винаги по - малки от мен, слабохарактерни. Оставящи ме да управлявам живота им. Да задавам модела им на поведение, не са сред най - разсъждаващите и действат предимно първично.
Всичко това е кофти. но аз не знам как да живея по - друг начин. Нито пък хората около мен ще ме разберат, ако променя поведението си.

 
  ...
преди: 4 години, 8 месеца
hash: d01b94782a
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   Аз съм роден в края на 1990. Започнах да излизам с другите деца самостоятелно някъде към края на 1995. Но по-пресни са ми спомените от есента на 1996 когато вече се запознах с още повече деца от квартала, тъй като ходехме заедно на предучилищна. Лятото на 1997 вечно бях мръсен, тъй като по цял ден бях по улиците. Лятото на 1998 когато беше световното по футбол във Франция тотално полудяхме по тази игра и станахме фенове на Роналдо, Ривалдо, Зидан, Денис Бергкамп, Дейвид Сиймън, Хосе Луис Чилаверт и т. н. А и на мен ми е интересно как са живяли децата в началото на 90-те, т. е. тези, които са набор 84-87...

 
  ...


...
преди: 4 години, 8 месеца
hash: c71769731e
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

6.   84 набор съм, през 90-00 съм израстнал от 6 до 16 годишен. Един път питах майка ми какво мисли за 90те като й разказах с връстниците какви невероятни спомени имаме. Оказа се изобщо не толкова романтично настроена и вдъхновена. Според думите й били объркани времена, кризи, инфлация, несигурност в работата. Нейните любими години са 70те. На баща ми също като го питах. Обича си рок групите от тогава – неговите тийнеджърски години.
Ще нахвърлям каквото се сетя:
-играехме много навън. Събота-неделя и ваканциите съм се прибирал за 10 мин да хапна на крак и пак навън до тъмно. Футбол, баскетбол, ръгби през зимата на снега, катерене по дървета, стреляне с фунийки, разделяме се на две групи и бой със снежни топки или хора сме целили, димки в жилищни входове(масово не се заключваха) сме пускали и тн. Децата попиват всичко, така че и на мутри сме играли, някакви сюжети разигравахме – застраховане, рекет. Имах надувна бухалка и мобифон-играчка с батерии:).
-сезоните бяха нормални и зимата валеше сняг. В София движението беше слабичко и колело се караше спокойно.
-САЩ 94 бях на десет години. Само 1/8 с Мексико не можах да гледам, бяха дошли семейни приятели, молих се, но – ядец. Не ми разрешиха, падаше в 2 часа заради часовата разлика. Нацията беше полудяла, майка ми купуваше 3 вестника всеки ден(7 дни спорт, Меридиан мач и 24 часа) и четяхме и обсъждахме.
-зеленчуци, плодове, месо, млечни продукти, всички храни бяха по-естествени с вкус и мирис. И се разваляха. Това не е моя детска илюзия, възрастните си спомнят с носталгия.

Технологично:
-много качествена музика се създаде 90те. Когато ме накефи някой хит съм седял до касетофона и като го пуснат съм записвал на касетка. Имал съм цели касетки-компилации, записвани от радиото.
-96-97 се появиха първите интернет клубове. Преди това сме играли с жетони на едни “джаги” с размерите на банкомат:). Можеш да ги видиш в “Терминатор 2” за представа:).
-телевизионните игри бяха маниашки – свързваш към телевизора, слагаш касетка с някоя игра и играеш. Събирали сме се по 3-4 човека на гости.
-90 или 91 купихме видео и почнахме да взимаме касети под наем. Дублирани от непрофесионални актьори с всякакви гъгнещи, нечленоразделни гласове. Съвсем в началото някои пиратски касети дори бяха снимани с камера в киносалон.
-виждали сме голотии(само снимки) по вестникарските будки, но 93-94 един съученик беше намерил касетите на баща му с немско порно. Били сме на 9-10 години и няколко човека се събирахме след 1ва смяна училище у него да гледаме. Това беше първото ни сексуално образование в звук и картина.
-98ма взехме домашен компютър и бяхме от малкото:). За интернет се купуваха едни ваучери на солени цени, пишеш юзърнейм, парола всеки път, конектваш се, то те дисконектва кога си иска – абе романтика.
-нямахме мобилни телефони децата. Или звъниш на домашен, или отиваш до блока на човека и се провикваш. Лека-полека почнаха да слагат домофони със звънци. Родителите бяха същата смешка, като ни прибираха или викат от балконите, или излизаха пеша да ни търсят ако сме по-далече.

 
  ... горе^
преди: 4 години, 8 месеца
hash: 0ea7f788bd
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

7.   Аз съм родена началото на 1991г. и израснах в Рая...
Не само заради игрите, просто и хората, и всичко останало беше несравнимо по-добре...

 
  ...
преди: 4 години, 8 месеца
hash: 59568a5b22
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

8.   Аз съм родена през 1997 и до 2010 бяха най-страхотните моменти в живота ми. Не че сега не съм щастлива, но когато човек започва да пораства разбира, че детските години са най-хубави. Наистина този период, бележещ края на 20 век и начало на новият и динамичен 21 завинаги ще останат в паметта ти. Това време бе толкова невинно, красиво, по детски му. Игрите бяха истински, наситени с емоции и веселие. А играчките си бяха играчки. Няма да забравя онези жълто сини и червени камиончета, шейни, пумпали, картите югио, играта тетрис, зайчето Питър, Тинки-уинки, , Пипи дългото чорапче и много други предмети и илми от моето детство. Няма и да забравя филиите с лютеница, сирене и чубрика, няма да забравя и шоколадовото родопче нито пък локумените вафли. Тези дребни но многозначителни неща сега и няма и със всяка изминала година децата са принудени да порастват се по-рано и по-рано заради навлезлите динамично нови технологии на века. Не съм против техниката, не съм и със старо мислене, но според мен всичко трябва да става постепенно. Моят първи телефон беше в 4 клас моторола от първите и тогава наистина се радвах. А днес едно дете на 6 години се разхожда с айфон без да знае какво е криеница, без да знае че светът не е само компютъра. Ние бяхме деца, но за съжаление нашите деца няма да бъдат такива. Благодаря ти, че реши да споделиш тази тема, която придава носталгични чувства и връща в едно прекрасно време.

 
  ...
преди: 4 години, 7 месеца
hash: a720a96da4
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

9.   По -голяма съм от всички вас, в началото на 90-тте бях на 12. Помня че започнаха да се появяват истински магазини на улиците, с лъскави витрини, с повече от обикновенно две разнообразни видове дрехи и обувки. Ако преди 90-та имаше само два или три вида детски обувки, сега имаше поне 10 вида. Имаше якета, поли и бельо каквито не бях виждала. Появиха се така наречените битаци. Имаше сергии с купчини от дънки и аз полудях по дънките оттогава. Имаше какви ли не сергии-със сладолед и захарен памук, сергии с касетофони и уокмени, чуждестранни книги и дрехи, много дрехи-пуловери и тениски, дънки и якета-всички с разнообразни модели, чудо невиждано, планини от разнообразие.

 
  ... горе^
преди: 4 години, 7 месеца
hash: c7a406b421
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

11.   Роден съм през 92-ра и в общи линии детството ми протече по един страхотен начин. Не бих могъл да се оплача. Имах цяла армия от приятели, с които наистина си бях близък, по детски. Бяхме изключително задружни. Събирахме се всеки ден на улицата и играхме докато не ни окапят краката или докато родителите ни не се провикваха през прозорците. Кефехме се на адски много неща. Като се появиха компютърните зали честичко ги посещавахме, но продължавахме и навън да играем. Зимата се прибирахме като бели мечки по домовете. С течение на времето порастнахме и нещата се промениха, но преди това бяхме задружна тайфа. Благодарен съм, че съм имал подобно детство. За днешното поколение фъстъци не съм особено сигурен какво точно детство имат. Технологията под каквото и да е форма не може да пресъздаде нещата, които децата на 90-те преживяха.

 
  ...

...
преди: 4 години, 7 месеца
hash: 93db673c58
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

12.   1991
Израснах с игри нвън (когато излизах тоест, израснах най-вече с детски енциклопедии).

Беше по-социално от сегашното, компютърните игри все още бяха новост, а първоначално - рядкост. Както и да е, не са технологиите (или липсата им), които определят качеството. Техниката със сигурност указа влияние, защото напредна адски бързо - от уолкмен, на сидиплейър, на емпетройка, сега на смартфон се слуша музика. Беше период на баланс, може би - имаше техника, но не бе такава неразделна част от ежедневието, както е сега. Липсата на интернет те караше да ходиш навън заради скуката, но сега можеш да следиш всичко - новини, приятели, учебен материал, всичко.
Съжалявам, че не разпологах с такава техника тогава, защото щях да съм много по-напред с нещата, които сега ме интересуват.
Липсата на дигитална медия те караше и да четеш повече.

Като цяло, не беше лошо време.

 
  ...
преди: 4 години, 7 месеца
hash: 8a8911f3b3
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

13.   Роден съм през 1988 в провинцията играехме по улиците карахме колелета а да отидеш на ски или на море беше чудо на чудесата. 1995 година имахме черно Sony телевизор видео и касетофон с компак дискове а още през 1993 имах телевизионна игра. Баща ми караше Daewoo Espero а клетите съседи салгаха халогени на ладичките. Като цяло беше спокойно и хората бяха по истински, знаеш кой е измекяр кой е побойник а мацките си бяха мацки не като сега. 90-те бяха едни не лоши времена нещата бяха по-прости и все така неясни. Помня как видях на един черен мерцедес да се возят излезли от задните прозорци 2 мацки, помня като ти купят нова количка как всички деца идват да играят с теб в квартала. Отиваш до приятелчето звъниш и питаш дали ще го пуснат навън. Лятото чук и пирони започваш база, къща на дърво или друг неосъществим проект. Зимата вадиш шейната и господ да е на помощ. Ходиш крадеш череши грозде. Музиката беше страхотна а първите компютри и игри... рай за душата. Много го хора дават мило и драго за 90-те но ще останем със спомените

 
  ... горе^
преди: 4 години, 5 месеца
hash: 66ba094656
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

14.   Аз съм родена през 2000 година и също винаги ми е било интересно за тийнейджърите през 90те, когато е нямало фейсбук и когато е трявало на живо хората да се харесват и предлагат да излезнат на среща, майка ми е родена през 80та година и точно тогава е успяла да хване разгара на 90те но тя е в чужбина и ми е неудобно да я питам чак за такива неща и с нетърпение чакам да се прибере и да я попитам! Така, че ако някой може да разкаже за 90те години когато е бил тиййнейджър ще ми бъде много интересно! Ще следя!

 
  ...
преди: 4 години, 5 месеца
hash: 9e4d0e1d3b
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

15.   Автора

Благодаря ви, че писахте, хора! Много прекрасна дискусия се получи.

До Номер 14 - Не е нужно да сме били тинейджъри през 90-те, за да помним онзи живот. Той се пренесе и малко след 2000г. Аз съм роден през 1993г и си спомням всичко много добре. Те тези глупост с Фейсбук, скайп и смартфоните се появиха преди 5-6г. Но през далечната вече 2005, когато бяха на 11-12г възраст нещата бяха съвсем други и ако има как да се върнеш или да погледнеш България през онова време няма и да искаш да чуеш за настоящето в момента.

Сега кога ще видиш 6-7 годишни деца навънка до 10 часа? Никога! В момента разни петокласници са по градинките с мама и тате до 7-8 часа и това е. А ние, когато бяхме на тези години обикаляхме целия град с колелетата (разбира се в тайна от родителите си, защото бяхме на 11-12г. възраст из града с колело цял ден все пак си е притеснително, но го правехме). И нямаше толкова инциденти.

Мога да пиша много, но ще ви отегча. Искам да дам поле за вас. И нека малчуганите в момента да не се включват като казват, че помнят всичко, за което се пише. Много от тях са раждани малко преди 2000г, а тези, които са родени след това и дума не може да обелят. Защото нещата просто не са същите. Нито България е като преди 10-12г, нито хората са същите. Да не говорим колко много се опразни. Не може да си спомняте колко много деца се събираха по градинките да играят. Аз си спомням, че градинките, по които играехме тогава футбол из квартала бяха сухи и трева нямаше. Все бяха гоненици, все беше футбол, все бяха малки вратички... нямаше трева по тях. Навсякъде гъмжеше от деца. Вечерта блоковете светеха. Сега когато минавам покрай блоковете тук-таме някой прозорец свети. Пуста е България, деца. Не останахме, за жалост.

Но нека ви занимавам повече с мен. Ако желаете ще се включа по-натам, но ако ви отегчавам спирам :D.

 
  ...
преди: 4 години, 5 месеца
hash: a12334cb2c
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

16.   90-те са били ужасно и отвратително време за Източна Европа и особено за България, особено 1997 година. Били са време на безработица, нестабилност, инфлация и абсолютна мизерия! Аз само като погледна кадри от тогава и видя едни порутени сгради, одъртели автомибили/автобуси, срутени пътища, било е ужас (сега ги има подобни проблеми, но със сигурност е много по-добре от тогава, каквото искат да дрънкат тези които изпитват носталгия).

А за детството, аз лично съм роден 1992 година. Не мога да кажа, че съм имал лошо детство, но като цяло този период от живота ми не ми харесваше особено. Нямам романтични спомени и не изпитвам носталгия. Не ми харесваше като цяло да бъда дете, защото трябваше да ходя на детска градина или на училище и в същото време трябваше да слушам родителите си за много неща. Много повече ми харесва сега като съм възрастен, особено периода след 18 годишна възраст, вече имаш пълен контрол над живота си, повече независимост и сам определяш какво да правиш. Студенството за мен си беше и още е най-добрият период от живота.

Не съм съгласен и с коментиращите тук, че едва ли не тогава е било някакво златно време за децата, а сега не е. То ако става въпрос, тогава имаше видеоигри/телевизия и много деца бяха направо пристрастени към тях, като не излизаха изобщо навън. Други пък мои съученици ги подлудяваха родителите им и ги караха да учат постоянно, те също не излизаха никъде. Така че, всичко си опира до човека, технологии които да ти пречат да излизаш и да играеш, и тогава имаше.

 
  ... горе^

...
преди: 4 години, 5 месеца
hash: bdfc901f70
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

17.   Здравейте, аз съм роден 1983г., в София, детството ми мина през 90-те години. Това бяха хубави и щастливи години, защото тогава нямаше компютри, GSM-ми, СМАРТФОНИ, по цял ден играехме на вън футбол, аз живеех тогава в кв. Света Тройца, имаше много между блоковете футболни игрища, там ходихме да ритаме. Тагава бяха много популярни електроните игри, имаше много квартални кафенета и билярд-клубове с електрони игри с жетони, на мен любимата ми игра беше "Кадилак и Динозавър" на СЕГА, и винаги играех с Мустафа. Имаше едни дъвки ТУРБО с картинки на коли, които ги събирахме и после ги залагахме, на "КАМЪК-НОЖИЦА-ХАРТИЯ. Много беше модерно тогава да се носят маратонки Naike-Air Max, имаше много по-годтини от сега модели, такива с по-шест камери.

 
  ...
преди: 4 години, 5 месеца
hash: 4d0a3e7710
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

18.   1988 съм. Липсват ми 90-те, най-вече 1992-94 когато бях в детската и приятелите ми от там Ваньо и Ива. А с Таня се харесвахме. През 95-та имах прекрасни моменти, а през 1997-1999 още повече. 2000 беше добра, а 2001 започна добре но тогава за първи път започнаха симптомите на алергията ми към пшеница... 2003 беше много хубава, а 2004 и 2005 горе-долу. 2007-2012 бяха гадни но доста готини песни и автомобили излязоха тогава. 2013 също изкараха яки коли и песни и ми липсва. В личен план беше вълшебна, направо летях от щастие. 2014 започна добре но към април стана отврат, 2015 беше зле. 2016-та има някакви проблясъци но има и доста депресиращи моменти.

 
  ...
преди: 4 години, 5 месеца
hash: b5722fb709
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

19.   Симпатична тема. Аз съм родена през 1985. Израснала съм в малък град, а не столицата. Ами, времето не беше лесно, особено за нашите родители. Моето семейство преживя какво ли не, в един момент и двамата ми родители бяха без работа. Покупката на обувки беше цяло събитие, толкова бяха скъпи. А днес има всякакви - и по 10-15 лв. и за над 300 лв., т. е. за всеки джоб.
Помня една държавна сладкарница зад блока ни - имаше всички соц пасти, торти и т. н. по БДС. В магазина не можеше сам да си избереш хляба, а ти го даваха. Трябваше да си в добри отношения с продавачките, за да получих хубав хляб. :)
Помня 1997 г. За броени дни заплатите се обезцениха с безумния курс на долара. Имаше опашки за хляб! Със сестра ми се редяхме, за да вземем 2 хляба - на човек даваха по 1. В училище нямаше от къде да си купим закуски - лавките затвориха, защото нямаше смисъл да продават на загуба с тази инфлация. В училищния двор идваха ентусиасти да викат "Кой не скача е червен". И скачахме! :) Луда работа.
Нямахме мобилни телефони, родителите ни се притесняваха, защото нямаше как да знаят защо например закъсняваме.
Никой не взимаше наркотици, а малкото наркомани всеки ги знаеше. Сега май по-скоро е обратното.
Имахме уважение към учителите и учехме сериозно.
И много други неща...
Не е като сега. :)

 
  ... горе^
преди: 4 години, 5 месеца
hash: 8a8911f3b3
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

20.   1988 съм роден и адски ми липсва период 1992-2000 най яките години живота беше песен и адски спокоен. Ходенето на море беше велико изживяване или да ти купят нещо каквото и да е. Карането на бегач или скейт както и да притежаваш тетрис или пък компютър те правеше номер 1 поне в 2 квартала около твоят :)

 
  ...
преди: 4 години, 5 месеца
hash: 9e4d0e1d3b
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

21.   Автора

А какво ще кажете за наркотиците и наркоманията по това време? Беше ли така, както сега? Аз съм чул, че през 90-те и малко след 2000г. това огромен проблем сред младите. Имаше ли много наркомани?

Аз съм чул, че много от наборите 80'ти са починали. Много млади хора от този набор... Имаше един филм за наркомани, в който точно това се говореше.

 
  ...

...
преди: 4 години, 5 месеца
hash: 4960200bbc
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

22.   Здравейте аз съм роден в началото на 1991 година. Моето детство мина в ритане на топка пред блока и излизане с приятели беше забавно детство защото почти никой не си стоеше у тях. Но помня това време и с забрани, наказания и разбира се много лудории. Слушахме музика от касетофони, радио и телевизори мисля, че тогава навлизаше така наречената чалга, но сравнение с днешната в тази музика имаше много добри парчета и текстове с смисъл. Спомням си, че имах телевизионна игра купена ми от баба на нея много обичаше да играе и баща ми. Имахме москвич алеко да има малко носталгия за онова време, но аз мисля, че трябва да гледаме напред и да искаме да си подобрим начина си на живот, а не просто да казваме колко е хубаво било тогава и колко е лошо днес.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker