Възможност за ново начало (1) - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Статии:
 Как да се харесваме в собственото си тяло. Проект - Кожа.
 
Споделени истории (76600)
 Избор на редактора (64)
 Любов и изневяра (16996)
 Секс и интимност (9385)
 Тинейджърски (17771)
 Семейство (3525)
 Здраве (6314)
 Спорт и красота (3368)
 На работното място (1376)
 Образование (4100)
 В чужбина (908)
 Наркотици и алкохол (795)
 Измислени истории (687)
 Проза, литература (1218)
 Други (10086)
 
 

  

Споделена история от Измислени истории

Възможност за ново начало (1)
преди: 1 година, 9 месеца, прочетена 889 пъти
Събудих се с толкова силно главоболие, че за миг си помислих, че отново ще изпадна в безсъзнание. Надихнах се бавно и мъчително на лакти, при което усетих пронизваща болка в лявото ми рамо. Изпълнена със огромен страх вдигнах дясната си ръка и леко докоснах болящото ме рамо - усетих нещо мокро и топло. След секунда вече бях осъзнала, че това беше собствената ми кръв, проливаща се от зейналата рана в рамото ми. Доколкото успях да я опипам с пръсти, не беше дълбока, но пък имаше големи размери. Огледах се около себе си, ала единственото което виждах, бе непрогледна тъмнина. Под ръцете си усещах студена и кална почва, а когато се протегнах, напипах единствено стени от същата почва. Високо над мен, през неголяма дупка, се показваше пълната луна и безбройните искрящи звезди около нея. Бях попаднала в нещо като яма.
Насилих се да се изправя на двата си крака, използвайки издадените камъни в стените около мен за опора. Но макар и в пълен ръст, който не беше никак малък - височината ми бе 175 см, все още беше невъзможно да се добера до дупката. Отново намерих издадените камъни и се опитах да се покатеря по тях, ксто си представях, че съм на специална катераческа стена и няма нищо страшно. За жалост обаче, не беше така. Още след първите три стъпки, два от камъните се измъкнаха и тежко паднаха върху земята, а аз ги последвах. Изохках от болка, когато раненото ми рамо се оказа върху един от камъните.
Трябваше да си поема глътка въздух, затова седнах обратно на студената земя и се замилсих как изобщо се бе стигнало до тук...

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 1 година, 9 месеца
hash: 32cec37d72
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   Браво хареса ми.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker