 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Измислени истории |
Пътят...
преди: 13 години, 5 месеца, прочетена 6477 пъти
Тръгваш..., но не знаеш накъде. Тъкмо си се ориентирал в пътя, по който си поел и виждаш, че не е чак толкова лош, но пак нещо ти липсва, знаеш, че не си избрал ти този път, той те е намерил. Но продължаваш... И привикваш, дотолкова, че в един момент си мислиш, изглежда това е, което си искал от живота. Караш по този начин, докато не ти писне и не осъзнаеш, че си много далече, за да се върнеш обратно... какво правиш? Спираш, оглеждаш се, започваш да ровиш,ровиш в пътя под теб и се оказваш в дупка, не знаеш накъде, но осъзнаваш, че освен наляво или надясно ще трябва да поемеш и нагоре, защото си затънал прекалено надълбоко... А сега какво? Незнаеш? И мълчиш, защото те е страх да викаш, но ако викаш някой може да те чуе и да ти помогне. Но ти не искаш никой да ти помага, защото искаш веднъж и ти да направиш нещо, което зависи само от теб. И пак, мълчиш. Мислиш си как стигах до тук, какво грешно правих, че не се осъзнах кога мина живота ми...И те хваща за гърлото и не те пуска, и няма нищо което можеш да направиш, освен сам си и самотен... И започваш да плачеш, и плачеш, и плачеш, и спираш, защото осъзнаваш, че това не си ти, ти не си толкова слаб и окаян, че да плачеш, нали? А какъв беше, когато нещо друго те поведе по този път, а не ти самия? Некадърник, в дупка...смотаняк без надежда, защото вече е късно ...Късно е, да плачеш, да молиш да не беше се случвало с теб, да не можеш да вдигнеш поглед, тежестта да виси на гърдите ти и да стенеш от болка за всичко изгубено.. Много тъжно, да беше мислил, а? Но край, решаваш, щом съм такъв глупак да се оставя нещо друго да ме води, значи все пак всичко е зависило от мен и мислиш...чакай, щом аз съм го избрал значи живота ми не е бил толкова безмислен , избора си е бил мой, значи все пак не е било толкова безмислено. Направил съм избор, изживял съм го, тогава какво, пак всичко е в моите ръце, аз съм щастлив, защото съм довършил пътя, който съм започнал, макар и грешен....И изгниваш сам, в дупката, която сам си издълбал.........
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 13 години, 5 месеца hash: 3aa8b00fdd |
|
1. Абсолютни адмирации за автора! Описал/а сте разсъжденията, чувствата и светоусещането на поне 90% от хората.
Има само няколко малки неточности:
1) Положението изобщо не е толкова трагично и безнадеждно, колкото ни се струва;
2) Никога не сме сами, дори и така да си мислим;
3) Правилната дума е "безсмислено", а не "безмислено". Макар че няма нито едно нещо, което правим или ни се случва, и да е лишено от конкретен смисъл, дори и този смисъл да ни убягва в момента.
А пътят, щем или нещем, е само един - напред и нагоре (спиралата на развитието). И не изгниваме в трапа (де да беше толкова лесно...), а това се случва само със старата ни и вече неадекватна телесна обвивка.
Ray
|
| преди: 13 години, 5 месеца hash: 7dc6776449 |
|
2. Как ме кефят дълбоки и непосредствени хора не е истина. Браво!
|
| преди: 13 години, 5 месеца hash: 86f29a9477 |
|
3. А някои го наричат с простото име "живот" ;-)
|
| преди: 13 години, 5 месеца hash: 4f8b62b57d |
|
4. Благодаря за коментарите, най - вече за критиката, Ray. Абсолютно съм съгласна, че "безсмислен" се пише със "з" и "с", но така се случи, като се опитвам да не изтърва някоя дума в главата ми и се получават и такива грешки....:(
Така, а по другия въпрос, че нещата не са толкова черни колкото ги описвам, то е ясно, не съм тинейджър с изкривена представа за света, не съм пред самоубийство, всъщност това си беше импулс, отдавна пропусната възможност по една мечта, нищо повече.
Благодаря и на останалите вече коментирали, и на следващите коментиращи, ако има такива...:)
|
| преди: 13 години, 4 месеца hash: 0e6c277823 |
|
5. а какъв е смисълт зад написаното? като че ли има някаква конкретика която е 'тънко' отбегната? или са си просто ситуационни излияния? вярно си е че описва 90% (и повече) от поколенията, и много жалко честно казано... хората прекарват прекалено много време в описания и олицетворения на света и твърде малко в живота си.
М.
|
...
| преди: 13 години, 3 месеца hash: 4f8b62b57d |
|
6. Здравей №5, не искам да звучи като клише, но е така, във всяка измислица има частица истина, даже малко повече... :)
Вярно, че беше моментно, но в крайна сметка все по-често се замислям какво щеше да е, ако бях тръгнала по друг път... Не съм недоволна, просто объркана, искам неща които ми се иска да не искам, а имам повече отколкото исках, но това беше преди... В човешката природа е да желае това, което няма, дори се превръща във фикс-идея понякога, но какво от това, в крайна сметка живеем в анархия, нали?
А че всичко е само на хартия също е вярно, страхът стои във всичко казано, но неизживяно... Драма, но траги-комична:)
|
| преди: 13 години, 1 месец hash: 69fcccc98e |
|
7. Не знам дали описва 90% от хората, но мен ме разтърси. Защото се чувствам точно така, моментно или не. Вярвам, че авторката отдавна е успяла да излезе от тази дупка, сама или някой й е подал ръка, няма значение. И е поела по нов път. Положението действително може и да не е толкова безнадеждно колкото ни се струва, защото когато си мислим, че не можем да понесем повече, всъщност можем да понесем поне още толкова. Но всеки си има граници. А вътре в себе си може да се чувстваме адски самотни, независимо дали сме заобиколени от хора. Смисъл? Не е ли това просто нещо което си втълпяваме и се опитваме да придадем на действията си само за да ги оправдаем? Защото как бихме живели ако знаехме, че всъщност нищо няма смисъл и просто всичко е една странна илюзия и самозалъгване. Напред, назад, нагоре надолу? Няма посоки, единственото направление е това в което върви времето, искаме или не то ни тика в тази "посока". Обръщаш се и виждаш само черната стена от ланголиери, които изяждат миналото малко след като сме минал оттам
|
| преди: 13 години, 1 месец hash: 23e28df73d |
|
8. Да, познато ми е това състояние.
Живота те поставя в ситуация да се научиш да се придвижваш сам.
Сам, но не самотен е по-добре от самотен сред хората.
:) :)
|
| преди: 13 години, 14 дни hash: 331e5c2fa9 |
|
9. Авторката:
Трябва да призная, че това животно - човекът е най-сбърканото същество на планетата. Искаме много, когато само си мислим, че имаме малко, а всъщност имаме повече, отколкото ни е нужно. Защо казвам това? Имам се за сравнително интелигентен човек и въпреки това се оставям живота да ме прецака /, а по вероятно е да си го правя аз/. Наскоро получих нещо, за което мечтах дълго време, и а сега де - стана така, че с малко не се задоволих. И искам още... И напирам. Ама те хората са го казали - внимавай какво си пожелаваш, защото може и да се сбъдне. Та такава е моята история.
А към №8, че е по-лошо да си сам, отколкото самотен е вярно. Но пък колко по-зле се чувстваш, когато си неразбран от най-близките ти хора, от тези, които се предполага да те познават, както самите себе си? ! И самотен не си е лесно.
Май пораснахме, видяхме повече свят и се разглезихме.
Пожелавам ви никога да не губите пътя си, когато го намерите естествено :)
|
| преди: 13 години, 14 дни hash: bad56b6de2 |
|
10. Аз искам всичко в живота... Не искам да изпускам нищо. Постигам бавно и мъчително всяко едно нещо... Осъзнавам, че не ставам по щастлива като го получа, напротив... Осъзнавам, че живота си отива, а аз продължавам да се блъскам и да съм нещастна, за постигането на тези глупави неща... Незнам дали мога да спра... Да зачеркна всичко от списъка и да ЖИВЕЯ... Забравих как се живее... Какво е да се забавляваш... Да се чувстваш добре... Има ли смисъл всичко това...
|
...
| преди: 13 години, 4 дни hash: 098d8873fb |
|
11. Хмдаа, прави сте... но колкото и банално да звучи, ако си добре със себе си, ще си добре и с другите :). Аз от моя опит това разбрах... както се казва ако сам не си го направиш няма кой да ти го направи. Докато се поставяш под зависимост от другите, няма как да си добре...
И обратното е вярно: всичко на всичко влияе и ако тия около тебе са нещастни, те ще ти влияят и каквото и да правиш, не може да се избяга от това... отношенията между нас хората се явяват най-трудното нещо на тоя свят, в тоя живот. Учат ни какви ли не излишни неща, а никой не ни учи да общуваме правилно помежду си... На това сами трябва да се учим по лошия начин, защото не е имало кой да ни научи... Не искам тук да критикувам никого, но виждате какво става: създават какви ли не работи и предмети уж да ни е по-лесно и по-добре, а отношенията ни са мизерни и всеки е срещу всеки дори и сред най-близките, в семейството, а то от там се започва.
И аз не съм искала и не искам кой знае какво материално богатство и благополучие. Искам правилни и добри отношения с хората които срещам, и с които се явява да имам взимане-даване по ПЪТЯ. Като че ли това най-много ни липсва...
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: b468cc39cb |
|
12. Не вярвай на никого, бих казал. Действай сам и веднъж, научиш ли се напълно сам да постигаш целите си и да следваш пътя в живота си, то тогава всякаш няма да има стени за теб. Можеш да постигнеш всичко. А ако се надяваме на други, нищо няма да стане, то не че някой ти помага де. Сам човек, най добре си помага. И наистина е вярно. Важно е да не подражаваш на другите, да следваш мечтите си, въпреки да ти говорят че не си готин (за тях), важното е един ден да имаш добра професия, тъй че да нямаш финансови затруднения и важно е да си откриеш любовта на живота, семейство да създадеш, да си възпиташ децата, никога да не се предават и да станат хора най-вече и това е. Това е най-важното в живота. Славата която много хора жадуват да имат, тя е като парите- погубва те, когато е в прекалено големи количества.
Според мен това е основното и най-важно нещо в живота, което всички трябва да постигнем и което носи Истинско Щастие:
1.добра професия
2.Истинска Любов
3.Семейство
4. деца/внуци/правнуци и т.н. :)
Постигне ли човек това всичкото, не мисля че един ден ще съжалява за нещо в живота.
|
| преди: 12 години, 7 месеца hash: 257b978748 |
|
13. Браво на авторката!
Да, такива сме хората. Такъв е животът. Такъв си го правим и затъваме, затъваме. Но когато стигнем дъното ние знаем, че повече няма накъде освен НАГОРЕ!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
