Споделена история от Измислени истории |
Дневникът на един оцеляващ Ден I - част 3
преди: 7 години, 9 месеца, прочетена 4323 пъти
- Не мърдай глупако! - каза той. Тогава изтръпнах от страх. Той ме хвана и каза че ако моята приятелка не се появи ще ме убие. Миглена явно се дръпна от стената и се предаде. Преди той да я хване изведнъж му стана нещо. Той започна да повръща..., а през това време ние имахме предимство, тъй като той пусна ножа, чука и отверката. Взех ножа и с голямо желание го забих в кухата му лейка. След като се опитахме да го претърсим с Мегито в тъмното за наш късмет намерихме фенерче. Мегито го взе и се разбрахме така аз ще бъда с оръжията, а тя по другата част с търсенето. Това нещо също играх на игра "Resident evil 2" дори, май че беше двамата с Мегито. Продължихме излязохме, а тя ме попита дали нямало още един убиец.
- Може би се е стреснал и се е махнал - казах аз съвсем спокойно по пътя за домът й. Качихме се горе... влязохме в апартамента й, взехме и куфара, и отиваме ние към нас, само че този път минахме от другата страна. Отново видяхме тези луди хора. Незнам защо, но където бяхме ние там бяха и те. Те ни спряха, попитаха ни колко бил часът. Ние незнаехме и статнаха и другите, като ни обясниха най-цивилизовано, че няма да ходим никъде и че ще умрем. Мегито хвърли куфара и... започнахме да бягаме. Мислех, че сме се изплъзнали, но за съжаление това не беше така. Оказа че тези убийци имат уокитокита, с които разговарят по между си. Стана, така че всички били от мафията. Незнам къде бяхме.., след като включихме фенерчето беше много тихо. Тази гробна тишина не предвещаваше нищо добро. Изведнъж се чу звук на кола. После се досетихме, че не е само една. А няколко. Разбрах къде сме.
- Меги продължаваме направо след това завиваме наляво и там трябва да има подлез... - тя кимна в знак на съгласие. Тръгнахме и видяхме, че срещу нас един човек с пистолет в ръка и едно фенерче. Преминахме към него. Той не ни видя и продължи напред... почти стигнахме до подлеза. В един момент Мегито се спъна, падна и си ужули коляното. Не беше сериозно според мен, но имаше много кръв. Тя започна да плаче... аз я успокоих и й казах да тръгваме, защото ще я чуят, като плаче. Стигнахме до подлезът изоставен и неизползван от много дълго време. Там намерих една чантичка. Такава не много малка, но не и много голям, черна. Бизнес чантичка.
- Така Меги тука, трябва да има пистолет, нож, фенерче и медикаменти. О и две лични карти една за тебе и една за мене. С различни имена...
- Откъде знаеш какво има в нея?
- Няма значение ще ти обясня след като това свърши.
- Добре, добре хайде да ходим че тука е много страшно.
- Хайде да отидем до шах-матният клуб.
- Ти луд ли си?! - каза ми ня ядосано. Казах, и че той се намира малко след този подлез. Господинът ми по шах понеже в главата хич го няма той играе шах с охранителят вечерта. Взехме бизнес чантичката и отидохме да шах-матният клуб на господина. Почукахме и той ни отвори.
- Оо... Ванко как си? Това приятелката ти ли е?
- Аа... - каза Мегито
- Ами... да това е моята приятелка Мария... Мария Стоева.
- Супер... супер елате, седнете, ако искате играйте шах... - каза той като се извини и отиде до едно място. След като се върна седна и започнахме да си приказваме... попитах го дали случайно има заглушител за оръжие. Той ме попита защо ми трябва, а Мегито му обясни, че ни трябва за реквизит за един сериал, който ще снимаме... той каза да отидем до офисът му. Отидохме ние седнахме на удобните столове. Той извади заглушителят и го сложи на неговото оръжи и ни го даде. Аз го прибрах в чантичката, след което каза да изляза, и че искал да говори само с Мария... тогава той заключи стаята...
Следва продължение...
Линк към останалите части:
Част I - http://spodeli.net/8/story-109736.html
Част II - http://spodeli.net/8/story-109752.html
Целта, която се опитвам да постигна с "Дневникът на един оцеляващ" е да направя, така че читателят да не очаква какво ще се случи. Нещо неочаквано... и ново.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 9 месеца hash: 29c5dcadf9 |
|
1. Недей, бездарнико! Не си хаби времето, както и нашето.
|
| преди: 7 години, 9 месеца hash: 41f76a4ad9 |
|
2. Не слушай номер 1, на мен много ми хареса!
|
| преди: 7 години, 6 месеца hash: 30ddeb8182 |
|
3. Пишеш добре, но историята не ме грабва. Все пак продължавай, гледам че на други им харесва!
|
|
