Споделена история от Измислени истории |
Дневникът на един оцеляващ ден 1 - част 4
преди: 7 години, 9 месеца, прочетена 4414 пъти
Незнам какво се е случило вътре, но чувах виковете за помощ от Мегито. Чуваше се и гласът на господина по шах, който я успокояваше. През това време се опитах да отворя вратата, но без успех. Тя викаше за помощ, а аз неуспях да и помогна. Едно от най-гадните чувства... да си безсилен. Най-накрая до мен дойде охранителят, с който господинът играе. Подаде ми един ключ и ми каза, че не е бил той. Отворих вратата и видях най ужасяващата гледка и може би умопомрачаващата гледка. Господинът ми по шах се опитва да изнасили и убие Мегито. В този момент ми идеше да взема пистолета и да го застрелям в главата. Но ненаправих нищо. Казах на Меги да тръгваме, а тя заекваше по онова време... на мен ми стана гадно.
- А... тръгвате ли бе Ванко? Тъкмо с Миглена си говорехме нещо. Чакай да включиме лампите че много тъмно станало вече.
- Моля? Извинете господине ама май не сте наред с главата, тъй като казаха че няма да има ток няколко дена - казах аз.
- Имам си резервен генератор ли какво му викат там. Такаче може да включа лампите - ми отговори той най- нагло.
Тогава беше и моят ред, както ме е учил чичо. Насочих пистолета към него и го дръпнах спусъка.
- Той умря - ми каза Мегито.
- Оу... със сигурност умря - казах й и аз.
Ами... Мегито предложи да се покрием в шах-матният клуб за известно време, но беше твърде рисковано, тъй като незнаехме кой и кого познава милият ни господин по шах. Преровихме шкафа и бюрото му. Нямаше нищо интересно. Два пълнителя и една аптечка, която везехме и сложихме в бизнес чантичката. И... трънахме незнаехме накъде, но... трябваше все някъде да отидем. Бяхме пред входа на шах-матната зала и видяхме, че две коли паркират на паркинга. Паркиране беше твърде пресилена дума... Ние влязохме отново в клубът. Отварянето на вратата се чу, и то много силно. Те излязоха веднага от колата и тръгнаха да нахлуват в клуба. Ние се скрихме в тоалетната. Дадох й нож, докато аз бях с пистолета. Чакахме някой да отиде до тоалетната, като естествено я светнаха. Тоалетната беше в окаяно състояние. Беше мръсна и мизерна имаше аромат на нещо средно между умряло животно, пикуч и мухъл. Мисля че в този момент щях да повърна ,жалко че Мегито го направи. Изчакахме да дойде поне един от непознатите мъже, за да се опитаме да го убием. Най-сетне се чуха викове и един изстрел. Може би са гръмнали охранителя. Единият каза, че било чисто, и че само отива до тоалетна, и ще се върне. Причакахме го... сърцето ми то туптеше много силно. Да не говорим това за това на Мегито тя беше готова, защото знаеше, че ако не те ще бъде тя такаче... нямаше много голям избор. Вратата се отвори, което аз стрелнах. Явно го оцелих в крака, защото беше готов да изкрещи от болка. Малко преди да си отвори гърлото Мегито му заби ножа в гърлото. Каза му да мълчи, но той си беше умрял според мен. Та, както и да е претърсихме го и намерихме един пистолет, който по-късно дадох на Мегито, нож и едно фенерче. Какво да правим с другите идиоти. Мегито каза, че има идея. Започна да влачи трупът на нашият нов приятел, но без успех той бе прекалено тежък за нея. Аз й помогнах да го вдигнем и хвърли от малко по-високо, за да се чуе, като падане и някой да дойде да провери. Чуха се нови гласове, които казаха на двама човека да проверят какво става и че другите ще ги чакат в колата.
- Готови или не те идват! Стегни се! - каза ми Мегито.
- Аз съм готов и стегнат бе Меги. - казах и уверено и аз.
- Тогава да го направим!
Дойдоха и явно, че видяха трупът и съобщиха по уокитокитата си за умрелият човек. В този момент Мегито каза, че излизаме и ги разстрелваме двамата. Аз я прекъснах и й казах че тя не е стреляла досега през живота си с пистолет, попитах я дали е готова. Тя ми каза че готова или не тя отива, ако искам да стоя там, но да знам ..., че ако умре ще тежи на моята съвест, тъй като не съм отишъл с нея. Съгласих се опитах се да й покажа как се стреля без естествено да стреля наистина. Та дори този пистолет нямаше заглушител, но хайде да се опитаме. Мегито каза, че трябва да отворим скъцащата дървена врата на тоалетната. Бях готов да открехна вратата само леко, но я отворих цялата. Тогава за първи път стрелях с една ръка. Аз застрелях моя човек Мегито също, но от откатът на пистолета мисля че й повреди ръката. Попитах я дали добре... тя се съгласи и каза че това е най-вълнуващото нещо, което е правила досега. Хвърлих й пистолета, хванах я за ръката и й казах да ходим, тъй като след малко ще дойдат много повече от тези мили господа. Нямаше време дори да ги претърсим телата им. Просто излязохме от задният вход. Тъй като знаех едни гористи местности, в които се катерихме с моя приятел през учебното време. И казах да отидем натам, като предварително вкллючим едно фенерче. Та качихме се и се оказахме на тротоара за качване към ж.к "Орел". Попитахме се в това време кой нормален човек би се разхождал освен нас. Видяхме бившата си госпожа по български език и литература Виолета Иванова. Попитахме я какво право по това късно време, а тя ни отговори, че била на един рожден ден на една друга госпожа, и че е пила малко. Абе не беше малко... клатушкаше се наляво надясно. Попитах я къде се намира втори блок, защото там имах един приятел, на който майка му се вихреше някъде. Опъти ни тя и така... вървяхме си по пътя, докато в един момент не чух познат глас. Бившият приятел на Мегито и се извинява отново. Името му беше Гошо на 17 години. Идиот от класа... Извиняваше и се и попита дали излизала с мене. Показах му пистолета и той ми каза да го убия.
- С радост бих го напрваил, но сега имаме малко работа - казах аз.
Та както и да е той се разкара по едно време. Стигнахме до втори блок. Беше заключено... с катинар. Кой нормален човек заключва входа си с катинар в 21 век? Всякакви шантавелци има та Мегито взе ножа и започна да го кърти... Минаха 10 минути в къртене попитах я не се ли е изморила вече. Нямало време за измаряне ми каза тя. Най накрая се счупи. Тя каза, че имам да я чепя... казах и че ако оживеем ще й купя дъвка. Най-после отворихме вратата и...
Следва продължение....
Линк към другите части:
Част I : http://spodeli.net/8/story-109736.html
Част II : http://spodeli.net/8/story-109752.html
Част III : http://spodeli.net/8/story-109800.html
|
