 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Измислени истории |
Една история за любов и омраза, нежност и жестокост
преди: 7 години, 8 месеца, прочетена 5744 пъти
Телефонът й звънна в 7. 30 както всеки ден. Беше той. Тя се събуди и вдигна:
-Добро утро, любов моя!
-Добро утро, слънце. Готов ли си за работа?
-Да. Сега излизам от вкъщи. Ще ти се обади на обяд. Става ли?
-Ще чакам с нетърпение.
След като затвори, тя стана от леглото и започна да се приготвя за работа. Работеше като сервитьорка в едно кафене на центъра, за да помага на родителите си. Беше почти готова, когато в 7. 55 телефонът й звънна отново. Пак беше той. Тя се изплаши. По това време той вече трябваше да е на работа в банката, а там не можеше да говори. Вдигна плахо телефона и попита тихо:
-Добре ли си? Случило ли се е нещо?
Отговори й непознат глас:
-Аз съм доктор Иванов. Приятелят Ви е пострадал в катастрофа. Помоли ме да Ви съобщя, защото Вие сте най-близкият му човек и има нужда от Вас. Намира се в Окръжна болница.
-Добре ли е?
-Няма опасност за живота му.
-Благодаря Ви! Ще дойда до 30 минути.
Тя звънна в кафенето, за да помоли за 5 дни отпуска, извика си такси и тръгна към болницата. Когато пристигна намери доктора, с когото беше разговаряла. Докато вървяха към стаята, той и обясни какво се е случило. Приятелят й не е бил виновен. Шофьорът на сребрист мерцедес минал на червено на кръстовище и го блъснал отстрани. При удара дясното стъкло на автомобила се счупило и няколко парчета се забили в ръката му. Той ударил главата и гърдите си, за щастие без сериозни последици. Тя влезе в стаята му. Той беше целият в кръв. Тя се доближи до леглото му, взе ръката му в своите и прошепна тихо:
-Обичам те! Ще бъда до теб независимо колко трудно ще бъде!
Той не очакваше такова отношение. Мислеше си, че тя ще започне да го разпитва за случилото се или за състоянието на колата му, а тя просто му показа, колко много държи на него. Той трудно намираше думи, с които да опише благодарността си. И след половин минута тишина успя да й отговори:
-Благодаря ти! И аз те обичам!
Тя стоеше и го гледаше. В зелените й очи имаше толкова много нежност. Наведе се и го целуна. Тя беше на 18, а той на 20. Бяха се запознали преди 2 години в една дискотека. Любовта им пламна от пръв поглед и месец по-късно вече бяха заедно. След няколко минути той прошепна:
-Ще вадят стъклата от ръката ми... Искам да останеш при мен... Моля те... Имам нужда от теб!
-Ще остана. Ще бъда с теб. Няма да те оставя.
Те си говореха тихо. Шепнеха си, защото когато двама са влюбени, сърцата им са толкова близко едно до друго, че нямат нужда от много думи, нзречени на висок глас.
Влезе лекарят. Тя го попита дали може да остане, докато вядат стъклата и той й разреши. През цялото време тя държеше ръката му. Не го остави дори за секунда. Телефонът й звънна, а тя затвори без да погледне кой беше. Сега той беше най-важен за нея. Искаше й се да усети болката му, дори да я поеме вместо него. Той стискаше здраво ръката й, докато тя му говореше нежно и тихо. Показваше му, че не е сам, че тя ще бъде с него в тази битка, без значени колко дълго ще продължи. Докторът извади и последното стъкло, а сестрата превърза раните му. Оставиха ги сами. Тя се наведе, целуна го и прошепна:
-Най-лошото приключи! Ти си герой... Моят герой!
-Ти си момичето на мечтите ми! Благодаря за всичко!
-Ще те оставя само за малко. Ще говоря с лекаря.
Тя го целуна още веднъж и излезе. Извикаха я, за да попълни някакви формуляри. След това намери лекаря и го попита какво може да направи, за да облекчи болките на приятеля си. Докторът й отговори с усмивка:
-Преди всичко сега трябва да се храни редовно и да си почива. Знаете ли? За първи път виждам момиче на вашата възраст да обича толкова и да полага такива грижи. Мисля, че Вашата любов ще го излекува.
Момичето се усмихна и тръгна към стаята на приятеля си. Той я очакваше. Беше изморен. Тя пое ръката му отново и му каза, че трябва да се опита да заспи. Тя остана при него, докато заспа, говореше му, докосваше превързаните му рани, целуваше ги. След като заспа, тя излезе и отиде до любимия му ресторант. Поръча някои от любимите му ястия за вкъщи. Докато чакаше се сети, че някой й беше звънял. Беше майка й. Обади й се и й разказа всичко. Не можеше да сдържи сълзите си. Този, който до преди ден я беше защитавал от всичко, сега беше толкова безпомощен. Трудно й беше да го гледа такъв. Майка й я успокой. Каза й, че трябва да остане силна, заради него. Каза й, че се гордее с нея. Тя се разбираше толкова добре с родителите си. Те бяха нейната опора в трудни моменти. Обади се и на баща си. Той също и вдъхна сила. Обеща й да мине през болницата след работа.
Поръчката й беше готова, тя плати и се върна при него. Той все още спеше. Тя не искаше да го събужда, затова седна на един стол до него взе ръката му в своите. Просто стоеше и го гледаше. Остана така, докато той се събуди. Помогна му да се изправи и започна да го храни в устата като малко дете. След като го нахрани, те започнаха да си говорят:
-През цялото време мислех за теб. Тези две години минаха на лента пред очите ми за няколко секунди. А сега се радвам, че точно ти си до мен. Страх ме как ще реагират родителите ми. Аз не ги интересувам. Сигурно ще ме накажат или ще ме изгонят от вкъщи. Нищо, че съм на 20. Според тях, докато живея при тях, трябва спазвам техните правила.
В нежните му кафяви очи се появиха сълзи. Тя осети, че ще се разплаче. Стана от стола си и избърса сълзите му, след това нежно целуна очите му и започна да му говори:
-Не мисли за това сега. Каквото и да се случи винаги можеш да дойдеш у нас. Не се притеснявай за нищо. Аз съм с теб.
Родителите й влязоха в стаята. Доближиха се до леглото му и баща й го попита дали е добре.
-След грижите на дъщеря Ви, няма как да не съм добре. Тя е моят ангел-пазител.
-Тази вечер искам да остана тук. Не мога да го оставя сам. Той има нужда от мен. Нали няма проблем?
-Разбира се, остани при него. Ние с баща ти ще се приберем.
Двамата я целунаха и излязоха.
Както тази нощ, така и в следващите 3 тя остана при него.
След три дни го изписаха и родителите му се появиха, за да го приберат. След като се прибраха в къщи те го наказаха, а баща му дори го би с една пръчка. Викаха му, обиждаха го. Той не издържа и се обади на приятелката си да дойде да го вземе. Тя се притесни много и въпреки че имаше шофьорска книжка помоли баща си да отиде с нея за подкрепа.
Когато пристигнаха и звъннаха на врата, им отвори майка му, а вътре продължаваха се чуват викове:
-Боклук! Не те е срам? Потроши колата и сега идват да те взимат. Така ли?
Тя влезе без да иска разрешение и го намери на земята, а от устата му течеше кръв. Изтича при него и му помогна да стане. Той беше събрал нещата си и баща й взе сака му. Тя го изведе на вън. Преди да прекрачи прага той се обърна и им каза:
-Отивам да живея при момичето, което лекуваше раните, които вие ми на нанасяхте. Момичето, което не е спало от четири дни, за да може, когато аз се събудя и поискам нещо да има кой да ми го даде. Тя ще излекува раните ми и сега...
-И няма да Ви позволя да му нанесете нови. Обещавам Ви!
След тези думи тя затвори врата зад себе си с трясък.
Пристигнаха у тях и го настаниха в нейната стая. Тя проми раните, които баща му му беше нанесъл и легна до него.
-Вече сме заедно и никой няма да те нарани. Обещавам ти!
Той й разказа как е започнало всичко с родителите му. Преди да се запознае с нея те са го хванали да пуши трева. Приятелката му скъсала с него и той трудно приел това. А родителите му вместо да го разберат и да се опитат да му помогнат са започнали с постоянните наказания и побои. Когато се запознаха той продължаваше да пуши трева, но тя успя да го излекува и от това. Те си говориха така близо час. Целунаха се. И след това заспаха заедно, прегърнати, както винаги са мечтали.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 7 месеца hash: 797cf48ea9 |
|
2. Здравей, мила! Видях историята ти случайно и ми направи впечатление, че е прочетена над петстотин пъти, а няма нито един коментар. Знам колко е неприятно да чакаш, да се надяваш на обратна връзка и все да е напразно, така че реших да прочета това, което си си написала. Преди да ти дам мнението си, обаче, много държа да знам на колко години си. Повярвай ми, важно е! Пиши!
|
| преди: 7 години, 7 месеца hash: 68e7cfdd2e |
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: d3b33c93a3 |
|
6. Номер 2
Здравейте! Благодаря за обратната връзка. Надявам се историята ми да ви е харесала! На 16 години съм.
От Авторката
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: 797cf48ea9 |
|
7. Здравей, мило момиче! Исках да знам на колко години си, защото описваш една красива любовна история, много трогателна но и много наивна. Предвид възрастта ти, обаче няма как да бъде другояче, млада си и всичко ти е черно и бяло. Започнала си много добре, разказваш увлекателно, е малко по-подробно, отколкото е нужно, имаш и някои дребни правописни грешки, но тези неща се изглаждат с практиката- трябва да пишеш редовно и много, много да четеш. Големият проблем в разказа ти е ( и той съсипва цялата история), че родителите на героя са толкова големи изроди, че просто не може да е истина и да ти повярвам. Не е логично, не е реалистично, няма равностойност, баланс между неговото прегрешение и тяхното наказание. Няма да ти стане приятно, че ти казвам тези неща, но все пак помисли над тях. Прекалено много драматизираш и си описала момчето като толкова безпомощна жертва, че вместо да предизвика симпатия и съчувствие у читателя, се получава обратен ефект. Тезата ти, че любовта лекува е ясно изразена, спор няма. Надявам се, че няма да ми се обидиш за критиките, ти си на 16 и тепърва ще се учиш, за това вместо да те възхвалявам, предпочетох да съм ти полезна със съветите си. И най-важното- пиши! Желая ти успех!
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: 6ed1ed223b |
|
8. Много интересна любовна история!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
