Споделена история от Измислени истории |
Живота ми няма смисъл вече.
преди: 7 години, 8 месеца, прочетена 6157 пъти
Здравейте! Искам да ви споделя тук моята история и моите мъки. Чувствам се депресирана за много неща и няма как да променя някои от тях и ми е много тъжно. През 2009 година влязох в Музикалната академия, това беше моя сбъдната мечта. Там срещнах моят принц и спътник в живота ми. Общо взето на втората година разбрахме, че тая академия не е това, което очаквахме, всичко вътре беше про-форма и почти нищо не се учеше както трябва. Но все пак решихме да си я завършим, защото бяхме стигнали вече до средата. Междувременно с него започнахме да свирим заедно и да правим музика. Направихме си дуо, заснехме си клип, направихме си снимки и започнахме да се предлагаме на музикални агенции, които изпращат музиканти за работа в чужбина. Бяхме вече последна година в академията, когато ни се усмихна късмета и ни предложиха да заминем в Турция за работа. Изместихме всички изпити за по-рано и още април месец заминахме. Изкарахме си страхотно там, срещнахме се с много готини музиканти и хора, постоянно излизахме насам-натам, не усещахме, че сме в друга държава, защото постоянно бяхме сред българи. Бяхме около 12, 13 музиканти, които работихме в един и същи хотел и общо взето имахме страхотни преживявания заедно. Бяхме като едно голямо семейство :) Времето летеше много бързо и не усетихме как се изтъркули 1 година прекарано време там. Разбира се, не всичко беше перфектно имаше и неразбурии, например, че работихме нелегално. Това не беше добре и за това решихме след тази 1 година да се приберем в Бг. Прекарахме известно време тук и ни излезе друг договор и отново заминахме. Като свърши пак се прибрахме, после излезе друг и така си минаха 3 години в пътуване. Всичко беше супер, само последните 2 пътувания не минаха много добре. На предпоследното получих психични проблеми, защото ми се бяха натрупали много неща в главата ( не знам как стигнах до там и до сега ме е яд, но както и да е) и трябваше да се приберем в България. Не можахме да си изкараме целия договор и не се прибрахме с особено много пари. Прибрахме се, аз се излекувах и продължихме да търсим работа навънка, поради причината че в Бг е слабо. И ето че след някой друг месец заминахме на Канарските острови уж за 1 година, да но там работата не потръгна и изкарахме само 2 месеца. Лошото е че, докато бяхме на острова аз не се чувствах много добре. Бях в депресия и нищо не ми се правеше, а и работата като не вървеше... След всичките тия несгоди вече ми беше писнало и се чудих когато мине договора какво щяхме да правим, къде да заминем? Моя приятел обаче си имаше резервен вариант и искаше след тоя договор вече да се занимава с нещо съвсем различно и много по-доходно в Бг и навсякъде. Беше ме преупредил още преди да заминем на островите, че това ще му е последното заминаване в чужбина, защото му беше писнало. Точно поради това се чувствах много депресирана, че вече няма да пътуваме заедно. Прибрахме се по-рано отколкото трябваше и той започна да си се занимава с неговите неща, даже записа да учи. Аз се чудих какво да правя. Записах курс за козметичка. Завърших го, но знаех, че не ми се прави това. Чудих се какво друго мога да правя, освен да бъда музикант, но просто не намерих друго, което да ми е толкова интересно и наистина да ми се прави. Варианта с пътуванията отпадаше, защото с приятеля ми можеше да се разделим, ако дълго време ме няма. А и аз съм си свикнала с него и искам да сме си двамата. Дали сме толкова труд да се подготвим всичките неща за да работим и толкова сме пътували заедно и какво ли не сме преживявали и изведнъж всичко свърши! Сега вече нямам никаква цел в живота и нищо не ми се прави :((((( Исках още да попътуваме и той евентуално после да се пренасочи към другото. Молих го да продължим, но той беше непреклонен и това е. Много ми е болно и тъжно. Това е моят живот. Колкото и несигурен и по ръба да е.... В България да търсиш работа като музикант е доста трудно и ниско заплатено. Все пак имам някакви варианти, ще се пробвам на някои конкурси, но е много малко заплащането и е голямо връзкарство това съвсем ме отчайва... За какво дадох целия този труд не знам :(((( Странното е, че вече нямам особено самочувствие, че съм добра. Не съм сигурна вече, дали мога да извиря някои неща, или да изсвиря нещо от пръв поглед... Това също ме травмира, защото на единия конкурс ще го има това. Общо взето все си мисля, че за нищо не ме бива и че така ще си остана без работа. Нищо не ми се прави и нямам мотивация да постигна нещо в живота си :((( Докато той е целенасочен и преследва целите си, а аз се чудя как да си намеря работа с музика в Бг. Мога и да пътувам, но не исках с други хора и не за много време и то се обезсмисля :(((( Не знам какъв съвет бихте ми дали и как да се преборя с това чувство на демотивация и мизерия и не знам още как да го опиша, всяка дума е меко казано не достатъчна за да опиша как се чувствам! Имам чувството, че целия ми труд е изхвърлен и неоценен! А моя приятел ми казва да не драматизирам толкова и ме съветваше да работя нещо друго например с козметиката. Да, но аз не искам по цял ден да махам косми и да си говоря клюки с някви мацки. Да, може да звучи яко, но не ми се прави. А вече не знам дали изобщо ми се прави нещо. Нямам стимул за нищо, нито да се боря с живота. Някак си съм се предала и не мога да изплувам. Даже не мога да ви опиша как се чувствам. Преди имах цели, всичко, което исках го постигах и с неговата подкрепа още повече се развихме и се изкачвахме нагоре, въпреки че имаше и падения, но той просто се отказа от бранша, защото е много несигурен. Аз знам, че е така и не искам да го насилвам да пътуваме вече, щом не иска, но ми е много тежко и гадно и не знам как да го преодолея и отново да живея живота си нормално, да имам цели. Аз даже не искам да свърша нещо обикновено, като например да напазарувам, защото знам че отново ще изхарча пари, а заплата в момента нямам. Изобщо, думите ми могат да ви се сторят глупави, но така се чувствам. Преди спортувах и успях да отслабна. Поставила си го бях за цел. Вярвах в себе си. А сега нямам самочувствие, че мога да отслабна, нито мотивация някаква. Не вярвам в себе си. Не съм същия човек вече, който бях преди. Не намирам смисъл в живота си вече, щом нямам цел. Не съм толкова позитивно настроена, както бях преди. :((((( Не знам вие какво бихте направили на мое място, ако сте с душа на музикант и нищо друго не ви прави щастливи, освен музиката? Дори да работя друго, няма да се чувствам удовлетворена и живота няма да има същия смисъл.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 8 месеца hash: 771763ff84 |
|
2. Импровизацията е доста добра! :)
|
| преди: 7 години, 8 месеца hash: 0ee488cac8 |
|
3. А психическите проблеми не се ли изострят при непрестанно пътуване?
Стани учителка по музика. Давай частни уроци или отвори школа по музика. Може и да създадеш семействи о да родиш дете.
|
| преди: 7 години, 8 месеца hash: 05fda310f5 |
|
4. Бях в почти същото положение, само че се занимавам с друг вид изкуство. Разбирам те до болка. И обикалянето навън (макар тогава да се занимавах с друго), и разделянето на пътищата с човека, с който делите попрището... Имах чувството, че сама няма как да се справя, че конкуренцията е брутална и тем подобни истории. Бях се оставила направо по течението. Докато един ден не си казах, че ако продължавам така няма какво и да ми се случи, защото даже съм спряла да опитвам. Бих те посъветвала да се насилиш да свършиш нещо. В началото ще ти е трудно, безсмислено, досадно... Но стъпка по стъпка ще добиеш увереност и отново ще усетиш волята си. На какъв инструмент свириш? Толкова хора ти завиждат за уменията, а ти не ги оценяваш :P Мисли в перспектива и търси нещо с музика, колкото и да е зор, защото утре ще си благодарна, че си го направила. Знам какво е чувството да си в професионална безизходица и да не виждаш смисъл, но всичко минава, само не се отказвай толкова бързо.
Един съвет - можеш да си поставиш за цел да търсиш примерно 1-2 месеца и чак тогава ако не стане, да пробваш нещо друго, докато изкараш някой лев и после пак да продължиш да опитваш. Бъди упорита, ще успееш!
|
| преди: 7 години, 8 месеца hash: d8f5da36b6 |
|
5. Защо не си направиш канал в youtube? Така можеш да събереш фенове, да сдобиеш популярност и самочувствие? Междувременно можеш да работиш нещо друго, но без да изоставяш мечтите си. Мисля, че може би това е което ти липсва: цел и посока.
Пожелавам ти скоро да ги откриеш :)
|
|
