В друг свят ( 2 част ) - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (74116)
 Избор на редактора (64)
 Любов и изневяра (16428)
 Секс и интимност (9139)
 Тинейджърски (17305)
 Семейство (3402)
 Здраве (6126)
 Спорт и красота (3276)
 На работното място (1301)
 Образование (3881)
 В чужбина (832)
 Наркотици и алкохол (776)
 Измислени истории (671)
 Проза, литература (1193)
 Други (9716)
 
 
Пресметни колко струва пушенето?
 

  

Споделена история от Измислени истории

В друг свят ( 2 част )
преди: 9 месеца, 15 дни, прочетена 659 пъти
Съни се събуди на брега на езерце в другият край на гората. Огледа се стреснато, бельото и пратката и си бяха на мястото, значи имаше да се притеснява за две неща по малко. Раните които бе получила във схватката с горският тигър не бяха превързани, но бяха почти заздравели и намазани с някакъв странен мехлем. Чу се плясък на вода. Някакъв мъж се къпеше под един от малките водопади стичащи се по ниските скали в единия край на езерото. Бронята и оръжията му бяха струпани малко по надолу на един голям камък, достатъчно далече от нея и от пътеката за да може да стигне пръв до тях при нужда. Тялото му изглеждаше като на северняк, беше висок и със силно развита мускулатура, но нямаше толкова излишни тлъстини като повечето северняци. Можеше да различи ясно всяко едно мускулче по тялото му. Никога през живота си не бе виждала човек с такова телосложение. Косата му беше черна като гарванова перошина и много късо подстригана, като на темето бе оставена малко по - дълга. В този момент той се обърна с лице към нея и погледите им се срещнаха. Беше го нарекла мъж, но се бе подлъгала от яките му гръб и рамене, той едва ли бе на повече от двадесет и дори... красив. Но когато очите им се срещнаха, дъхът и спря, неговите бяха различни, едното беше синьо а другото светло кафяво, а в погледът му имаше нещо различно и дори страшно. Беше го виждала в очите на ветераните от кралската армия, които веднъж минаха през Аръндел на връщане от някаква битка. Поглед на човек видял и преживял много за възрастта си.
Той излезе от водата и отиде до камъка с дрехите си наблюдавайки я с периферното си зрение. Съни погледна в страни, когато той излезе от водата, но беше сигурна че се е изчервила. След секунди той бе обул панталонът и странните си ботуши и се приближи към нея. Движеше се бавно и без резки движения, сякаш за да не я изплаши. Съни трябваше да признае пред себе си, че наистина изпитва страх, но не можеше да си позволи той да го забележи.
- Добре ли си? - попита я той на основният език, използван от човечеството в галактиката, произнасяйки думите бавно и отчетливо. Почти беше сигурен, че тя няма да го разбере.
- Да добре съм. За сега. - произнесе тя на родният си език ( перфектен основен ).
Сет се сепна леко, но успя да се прикрие.
- Благодаря ти! - продължи странното момиче. Беше облечена с дрипи, но като изключим прахта и раните от схватката с онзи хищник, кожата и косата и изглеждаха добре поддържани. Беше много млада, най много на шестнадесет, слаба но не и недохранена с хубави зелени очи втренчени в него.
- Няма защо! - отговори и той.
- Напротив, има защо! Повечето хора не се хвърлят за да спасят девойче в беда! Не и без да искат нещо в замяна.
- А от къде знаеш, че не искам нищо в замяна? - каза той с друг, по - нисък но леко заплашителен тон.
- Защото ако искаше вече щеше да си го получил докато бях в безсъзнание.
Той погледна за миг към краката и, а после отново я погледна право в очите. Различните му очи сияеха на слабата горска светлина.
- Не съм казал че искам това! - каза и той, като леката усмивка на лицето му премина в по - голяма. Съни беше сигурна че той подтиска смехът надигащ се в него. Тя погледна в страни и отново се изчерви.
- И какво ще желаеш? - попита тя, като се изправи ловко на крака, но избягваше погледът му.
На Сет му беше много забавна смутената и муцунка, но положението в което се намираше бе твърде сериозно за да се задява с местните тийнейджърки.
- Трябва ми информация! - отвърна и той с вече по сериозен глас.
- Значи си попаднал на правилният човек! Аз съм куриер на изследователската гилдия! - каза тя с гордост. - Ние имаме много знания, а тези които нямаме можем да открием, срещу съответното заплащане.
- Тоест си шпионка?
- Зависи от ситуацията! Пък и моите задачи в повечето време са само разнасяне на писма и колети. Между другото как се казваш?
- Самуил Роиентал, но приятелите ме наричат Сет.
- Аз съм Съни. - отвърна му тя с широка усмивка.
Сет се върна при екипировката си и започна да се облича. Съни никога не бе виждала такива оръжия, а лекотата с която той навличаше привидно тежките сегменти на бронята си беше смайваща. Веднъж трябваше да занесе писмо на някакъв рицар участващ в турнир и попадна в шатрата му докато трима оръженосци се опитваха да го натъпчат в доспехите му. Сценката беше доста комична!
- Можеш ли да ме заведеш до най близкото населено място? - попита я той докато закопчаваше шлемът си отстрани на странната раница на гърба си.
- Най - близкият град е Марина, но как така не знаеш това? Той е столица на равнините. Аръндел и околните градове са подчинени на него. Всички търговци и чужденци или минават от там или пътуват натам.
- Ами... да кажем, че не съм минал по обичайните маршрути. Можем ли да хванем някакъв транспорт до там или ще се влачим пеш?
- Някоя карета с търговци може и да ни качи, но ще трябва да скриеш някак бронята и оръжията, иначе ще избягат, а може и да стрелят по нас.
- Карета? А нещо по бързо?
- Малко хора пътуват яздейки кон, и обикновено са войници, разбойници или и двете. Ти защо нямаш кон? Избягал е или...
Сет се замисли за момент - Коне? Карети? Този свят...
- Хей, слушаш ли ме? - прекъсна мислите му тя, навеждайки се леко пред него за да го погледне в очите.
- Да. - отвърна и той, преглъщайки изникналите за миг в главата му стотици въпроси.
- Не знам с каква магия е направен този мехлем, но вече се чувствам доста по добре. Ще се изкъпя и можем да тръгваме. - каза тя и мина покрай него към езерцето.
- Няма ли да се обърнеш? - попита го тя сърдито докато започваше да се съблича.
- А.. да разбира се. Щом те притеснява. - отвърна и напълно безразлично той и седна с гръб на един камък малко по нататък.
- Цивилни. - помисли си той.


- Марина самостоятелен регион ли е или е част от по голяма... държава? - попита Сет, когато най сетне поеха по пътеката.
- Не, по принцип сме васал на кралство Маунтрайх, но тези неща се променят от време на време. Ти да не падаш от някоя от луните та не знаеш това, попита го тя присвивайки леко очи.
Сет се замисли за миг дали да не и каже колко е близо до истината, но реши че нито е времето нито мястото. Може би и спестяваше големи проблеми, като не и казва нищо, а може би самото му съществуване в този "Друг" свят беше по опасно за нея отколкото ако я беше оставил на тигъра.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 9 месеца, 14 дни
hash: 235aaf1e3d
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

1.   От Автора: Скоро ще напиша и трета част, така че следва продължение... :D

 
  ...
преди: 9 месеца, 13 дни
hash: 45ba0dd7dc
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

2.   Браво, интересно е!

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker