В живота няма втори дубъл, но има следващ епизод
преди: 7 години, 1 месец, прочетена 6406 пъти
Имахме история преди 10 години. Това беше ТЯ, ЖЕНАТА! Вдъхновителка, отривателка, вярна като брат, нежна като цвете, бясно куче, което хапе жестоко, когато ме нападаше.
Има най-странния, ужасен, инатлив характер на света - обожавам всичко, което ме дразни в нея. И се прекланям възхитем пред качествата й: трудолюбива, амбициозна, с прецизна мисъл, невероятно красива, добро сърце, сексапил, достойнство, мечти, упоритост, въображение.
Аз не бях срещал (и още не съм) човк като нея. Тя е всичко, сякаш беше събрала всички жени, с които съм бил някога, барабар с майка ми и с най-добрите ми приятели и с най-верните ми врагове.
Любовта ни беше едно красиво сбъдване сред блато от нерви и сиво. Усещах се винаги млад, красив, усмихнат, само защото тя беше наоколо. Губех престава за времето, кгато гледах в очите й, желаех я като див звяр, изгубвахме се в пламъците си, а после се успокоявахме в някаква нирванна сладост.
Тя ме роди за втори път.
И всичко това толкова много ме уплаши, че побегнах с 300 към една по-удобна и не толкова разголваща любов. Към дно момиче, което познавах, което можех да предвиждам. Защото с НЕЯ това е просто невъзможно.
И дсет години не спрях да я обичам. Наивно вярвах, че е като всички други, че времето лекува, че новата любов ще я измести, вярвах, че мога без нея и можех, но не и щастливо. Тя винаги беше някъде в мислите ми, когато оставах сам. Винаги посягах да я потърся, когато се случеше нещо хубаво или лошо, да й се похваля, да й се оплача. Разговарях с нея в мислите си и не посмявах да я търся - ккво да й предложа? ! Бях женен, имах дете, тя също се омъжи и имаше дете. Можех да й предложа само разруха, да се появя като нечист спомен и да й кажа "Искаш ли да си разбием светове, да бъдем жалки егоисти, за да се наситя на теб. "
И така години мълчание. Това, ч я виждах понякога ми даваше сила. Тя вървеше по улицата, притисната в съпруга си, беше усмихната. Щастието й, беше и мое щастие. "Тя е добре! " и бога ми - това беше всичко, което можеше да ме накара да се чувствам пак жив. Не я ревнувах, той се грижеше за нея и много я обичаше, виждаше се, той й беше дал закрила, беше й направил дете, беше й осигурил щастие, дом, уют - уважавах го за това. Толкова бях щастлив, че тя не е попаднала в ръцете на някой боклук.

Малко преди Коледа се видяхме. Десет години сме минавали по другия тротоар, но тогава, не знам защо, вървяхме един срещу друг. Аз намалих крачка, исках да спре, да чуя гласа й, да погледам в очите й, да се усмихне. Тя също забави крачка. Краткият поздрав прерастна в кратък разговор, колкото да обсъдим здравето и времето. "Бързам, така че чао и хубав ден! " - каза тя, а аз изтрелях "Да пием по кафе, когато си по-свободна" и се мразех за това. Тя каза "Добре! Намери ме във фейсбук и ще се разберем нещо".

Писах й същата вечер. Цяла нощ писахме и си разказвахме животите. Тя също се била развела, с мъжа й се разделили като приятели и бла добре. аз нямах този късмет - жена ми се озлоби при развода, едва извоювах да си виждам детето. За децата говорихме. Разказвахме си много. Тя беше някак различна. И накрая я питах: "Какво е станало с теб, някак си различна, по-улегнала, сякаш изморена? " А тя ми отговори "Живея без теб, затова. "
Запалих колата и право у тях. И когато я целунах, животът пак придоби цветове, пак имаше бъдеще, пак бях млад, пак...

Този път няма да я изпусна. Видях какво е без нея и не искам. Трудно е, но като сме двамата - светът се плаши от нас и ни сторва пътища. Само да не сме по отделно и всичко е възможно. Защото, когато заспива до мен вечер, аз оставам будем само минутка още, да я погледам, да благодаря, а после бързам да я догоня в сънищата й, за да не е сама.

Животът не ни даде възможност да пренапишем старото, да заснемем втори дубъл, но имахме щастието да се превърнем в сценаристи на продължението, да заснемем втора част от филма си. Не чоплихме стари рани, стари вини, не си връщахме ресто. Отворихме новата страница и решихме да започнем така ".. и те заживели щастливо"

(Публикувам в "Измислени", защото това е една мечта. Жената, за която пиша все още е омъжена, а аз нямам какво да търся там. Останало ми е само самосъжалението и това да си представям, че хубав финал, все пак е възможен. Срещнахме се наистина малко преди Коледа, но поздравът й беше кратък, сух, подхвърлен като към непознат посред забързаната й крачка. Тя не се спря. Бях я наранил жестоко, беше изградила живота си без мен. Оттогава си представям, че е възможно да съм с нея, но не е. Затова си го измислям. Началото на историята е истина, ТЯ е истина, любовта ми е истина, точно колкото и болката. )

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 1 месец hash: 43784c74a8

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   А защо сте избягъл? И защо пак бягате?

 

...

преди: 6 години, 10 месеца hash: e22407cb01

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   Разплака ме! Поздрави! Продължавай да пишеш.

 

...

преди: 6 години, 7 месеца hash: 4d59d3016c

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Авторе, чета историята ти и виждам себе си... Преди 10 години (явно е просто съвпадение с историята) на един мъж. Мил, нежен, внимателен, целеустремен, но и арогантен и твърд като скала. Той е сродната ми душа и сърцето ми завинаги остана в него. Хората казват "сърцето се влюбва много пъти, но обича само веднъж. За съжаление обаче, аз бях поредната бройка. Той и до днес едва ли разбира колко ме е наранил и колко го обичам. Омъжих се и родих ангел пратен ми, за да осмисля дните ми. Следя неговото развитие и се вълнувам и радвам на успехите му. Видях го един път случайно и дъхът ми спря, разтреперих се и избягах... беше ме страх от реакцията му. Исках той да е един красив спомен. Стига ми да знам, че е жив и някъде там... гледайки звездите знам че и той ги гледа... Винаги ще го пазя в сърцето си

 

...

горе^

преди: 6 години, 7 месеца hash: 5993538978

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   интересно защо прекрати връзката си? никъде не си го описал? това, че искаш да си с друга и да я смениш не дава логично обяснение, защо напускаш истинската си любов, която е в ръцете ти, заради някаква друга, както каза ти " предсказуема". За мен цялата история е плод на фантазия.

 

...

преди: 6 години, 3 дни hash: 9c9b5b6d46

гласове: 1 2 3 4 5   (8 гласа)

6.   Понеже имам подозрения относно действителния "изобретател" на историята, моля да публикувате и моето становище относно предположенията, които е направил. Вярвам, че ще разбере кой е писал и защо. Задължен съм ви. ’’обожавам всичко, което ме дразни в нея. ’’ – точно! ’’и с най-верните ми враговe’’- най-ГОЛЯМАТА истина!!! ’’Усещах се винаги млад, красив, усмихнат, само защото тя беше наоколо’’ – така беше, да. ’’Тя ме роди за втори път. ’’ - силно казано, но би могло и да се приеме. ’’Наивно вярвах, че е като всички други, че времето лекува, че новата любов ще я измести, вярвах, че мога без нея и можех, но не и щастливо- голяма заблуда. ’’Тя винаги беше някъде в мислите ми, когато оставах сам’’ – не. ’’ Винаги посягах да я потърся, когато се случеше нещо хубаво’’- хубаво вече НЯМА!!! ’’ Видях какво е без нея и не искам. ’’- грешка!! ’’ Оттогава си представям, че е възможно да съм с нея, но не е’’- общоизвестно е. ’’ ТЯ е истина, любовта ми е истина, точно колкото и болката. ’’- само първото и третото са ИСТИНА!

 

...