Споделена история от Измислени истории |
Не знам какво да правя с живота си вече....
преди: 7 години, 7 месеца, прочетена 4380 пъти
Здравейте!!! Понеже това е форум, в който влизам доста често, бих искала да споделя нещата, които ме мъчат... А те са от много време и не се оправят от година, даже повече... С приятеля ми сме заедно вече 7 години и половина. Аз през целия си живот се занимавам професионално с музика - завършила съм музикално училище и после консерватория. Той е завършил в друго училище и по-късно е решил да се занимава с музика. Срещнахме се в консерваторията и така започнахме да се срещаме и нещо повече.. Имахме еднакви интереси, правихме планове да заминем заедно за чужбина и да работим като музиканти и така стана... Обикаляхме по света около 3 години, но не пълни.... Около година преди да спрем да пътуваме, той ми каза, че ще се преквалифицира в друго и че не иска вече да е музикант. Аз трудно го приех но се опитах да го разбера.... Това беше моя живот - пътуването.... Аз също мислих за някакъв друг вариант за себе си, да работя нещо др, по-сигурно, за да сме си заедно с него, но 1 година така и не разбрах какво да е то.... Явно музиката е моето призвание... От както приятеля ми се отказа от музиката на мен ми е мн трудно да реша какво да правя, защото професията налага да се пътува много по чужбина, понеже в България не е особено сигурно и платено... Исках да си остана в България, евентуално да работя нещо др за да сме си заедно да градим дом.. но така и не се получи да си намеря нещо друго, което да ме удовлетворява. Той също още не е съвсем навлязал в новата си професия и не изкарва много пари с това.... Когато той се отказа да пътува миналата година имахме спестявания, които ни стигнаха за около 1 година и аз през това време си мислих, че ще измисля какво др мога да правя, но просто нито имам желание те първа да уча нещо, нито да работя друго.... В момента съм на морето и работя като музикант, харесва ми, но знам че е временно и ще се прибера септември и пак няма да имам работа... Тази несигурност вече много ме депресира, ако ме влечеше нещо др, одавна да съм зарязала музиката, но то си е вътре в мен и това искам... Но не е само това проблема... Приятеля ми говори постоянно колко се е променил и вече няма такива интереси и не му е интересно да дружи с музиканти, иска вече нещо съвсем друго. Нямали сме вече какво да си дадем и т. н. Това го слушам от него вече няколко месеца, въпреки това пак сме заедно. Сега аз съм на морето, работя с друг колега, като очаквам приятеля ми да дойде др месец. В заведението в което почнахме не потъгна и аз му се оплаквах колко кофти са постъпили, за щастие си намерихме друго.... , а той ми отвръщаше да съм си оплътнявала времето с нещо полезно, да съм учила нещо, което ще ми дава доходи за в бъдеще... Това ми го повтаря всеки път, когато му се оплача за нещо.... , вместо да ми каже, че всичко ще се оправи и ще бъде ок, той започва да ми се кара и едва ли не да ми казва, че не се развивам и разчитам на стари лаври.... Не ми казва, че му липсвам и че ме обича... Усещам, че е охладнял и май не иска да е с мен, но е страх да ми го каже... Тази вечер като говорихме по телефона стана въпрос и му казах, че усещам, че не същия и не иска вече да е с мен, той отвърна : това дори да ти го кажа сега по телефона, не знам как ще го понесеш нещо такова.... Искал да е с човек, който да се развива и да не стои на едно място... Не смятам, че аз съм такъв човек, такива са тези, които работят обща работа, а аз все пак съм учила нещо по-различно и това, че не искам да си сменям професията, не означава, че не се развивам.... Не знам вече какво да правя... Заради неговото решение да работи друго аз се отказах да пътувам в чужбина.... То не че и там вече много си струва, ще отида там и ще съм сама, това не искам да става.... , за това реших за сега да работя в Бг, но пак се чувствма сама.... Вместо да проявява съчувствие, да каже че ме обича и че ще направи всичко за да сме заедно, той казва, че нямал какво да прави на морето, няма работа там, нямало какво да си дадем и т. н... Имам чувството, че ще дойде само ей така, защото аз искам... Много съм угорчена и ядосана.... нз какво да правя вече.... и не искам да му се моля.... не заслужавам това!!! С годините съм му показала, че го обичам и искам да съм с него.. не знам какво иска той повече... Нз ако се разделим нз дали ще срещна друг, който да заобичам така.. той наистина ми е помагал много и е бил с мен постоянно. Явно моята несигурност какво да правя с живота си го е накарала да се замисли дали да е с мен.... Да, но като той решава да смени това, за което аз съм се трудила цял живот какво да направя??? Много ми е трудно и нз как ще се оправя вече... Имам нужда от мъж, който да ме подкрепя, да показва че ме обича, че съм всичко за него и че му липсвам, а той по телефона само ми говори как нищо не правя и не се развивам и как имал други амбиции вече, е писна ми да се чувствам като отрепка и че за нищо не ставам!!! Преди не се държеше така и искаше същото, което и аз... Имам нужда от мъж, който да ме подкрепя, както беше преди с него.. не знам какво го накара да охладнеее така и да се чуди дали аз съм човека за него.... Какво да правя, вече не знам???? Не заслужавам такова отношение...
|
