Споделена история от Измислени истории |
Объркано момче
преди: 7 години, 6 месеца, прочетена 5072 пъти
Има момче, което от малко искало да живее различно от другите. Това момче, имало мечти, надежди, мотивация, хъс, вяра. Но те почнали да избледняват причината била, че е бил прекалено малък, когато е знаел какво иска. С течение на годините тези чуства се превърнали в спомени, а момчето вече не знаело какво иска. Каквото и да е искал не е било точно от това, което се е нуждаело. Когато му се предоставя възможност, да прави това, което е искал от както се помни. Усетил празнота но от толкова време го е очаквал този момент. че просто не е искал да приеми, че е изгубил желанието и мечтата си. Залъгвал се е, но колкото повече се опитвал да преследва мечтата си толкова повече усещал, празнота и страх. Страха идвал от това, че е закъснял и времето нямало да му стигне за резултата, който е искал да постигне. Както споменах по-горе това, че почти никога не е получавал от това, което се нуждае му избледняват чуствата, поради факта, че никога не е можел да започне това, което е искал да прави, и от там той губи желанието си да прави, каквото и да е. А когато почти е пораснало на възраст, която ще му позволи да почне да събира всичко, което е искал, той не вижда смисъл да го прави. А само е на 16 години всичко стана зареди мен. Аз съм виновен. Съжалявам, съжалявам с цялото си сърце съжалявам. Да видиш как светят очите на момче а, ти да му ги изгасиш, това е просто отвратително, но аз не разбирах тогава, какво причинявам на едно момче. Страхливо е момчето а най-лошото скоро ще бъде и само, без нищо да разбира ще бъде наказвано без да има вина зареди мен. А дори не може да разбере, че вината не е негова. търси отговори на въпросите си. А аз мога да му ги дам. Но страх ме е точно, както него. Нищо от него не приемах сериозно то беше момче как ще знае какво иска? Още от живота нищо не е видяло. А то го е знаело през цялото време е знаело. Да, ми се сърди не може и как ще ми се сърди, като не знае какво съм направил, какво съм му взел, как съм го разбил и смачкал. Прегръдката и усмивката на лицето му, когато ме види имам чувството, че нож държи в ръката си и иска само да му се доверя, както той ми се довери. Но аз няма да мога да се доверя на човек с нож а той го направи. Той няма да ме наръга ще ми прости и точно от, това ме е страх!
|
