Приключенията на клана щит - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Статии:
 Как да се харесваме в собственото си тяло. Проект - Кожа.
 
Споделени истории (76099)
 Избор на редактора (64)
 Любов и изневяра (16859)
 Секс и интимност (9354)
 Тинейджърски (17676)
 Семейство (3500)
 Здраве (6279)
 Спорт и красота (3345)
 На работното място (1363)
 Образование (4049)
 В чужбина (900)
 Наркотици и алкохол (791)
 Измислени истории (682)
 Проза, литература (1214)
 Други (10016)
 
 

  

Споделена история от Измислени истории

Приключенията на клана щит
преди: 3 месеца, 3 дни, прочетена 388 пъти
Господаря на черния хаос
Здравейте ще ви разкажа историята за създаването на клана щит. В континента Акирем в леден затвор спеше черния дракон, който може да се пробуди единствено от душата на черния рицар. Клана щит ще се опита да го спре но клана още не е създаден и ще кажа как е създаден.
Глава 1: Срещата на Дагър и Себастиан.
Себастиан е мил човек обича да пее и свири на китара. Може да създава чифт револвери, бич, щит и голям нош но огнестрелното оръжие причинява само изгаряне. Докато Себастиан вървеше през гората се натъкна на човек затворен в клетка. Себастиан се приближи и го попита.
- Защо си в клетка.
Но той не отговори но въпроса. Себастиан счупи катинара но, когато го направи от земята се появиха безлики създания. Себастиан се уплаши и реши да ги застреля с револверите си но нямаше ефект върху тях. Тогава човека от клетката застана между безликите създания. Указа се, че не е човек а ангел, тогава създаде тъмно син меч, с който успя да победи създанията, тогава каза на Себастиан да вървим или ще дойдат още.
Себастиан: Не и преди да ми обясниш кой си ти.
-Добре само да се разкараме оттук.
Тогава Себастиан и Ангела тръгнаха дълбоко в гората за да се скрият от съществата. Започваше да се стъмва и Бастион намери една пещера.
Себастиан: да влезем тук за през нощта.
В пещерата беше тъмно и не се виждаше нищо тогава ангела запали огън с магията си.
Себастиан: Ще ми кажеш ли кой си ти.
-Името ми е Дагър. Аз съм ангел.
Себастиан: Какви бяха тези създания.
Дагър: Това са слуги на господаря на черния хаос.
Себастиан: Но защо те искат.
Дагър: Защото мислят, че съм обсебен от черния рицар.
Себастиан: Знаеш ли кой е той.
Дагър: не а ти.
Себастиан: Да знам, че черния рицар е бил война, който победил черния дракон и само неговата душа може да го освободи от ледения затвор.
Дагър: Какво ще правим.
Себастиан: Ще тръгнем към царството на елфите те знаят за черния рицар. Дагър ти си ангел.
Дагър: Да.
Себастиан: Какви способности имаш.
Дагър: Мога да летя, когато докосна предмет ако искам мога да видя за какво се е използвал и какви са били чувствата на собственика да ставам на сянка и да съм на стената но тогава не мога да се движа или да се види също така може да е извън стената и да ходя и се вижда само леко тъмен силует но и в двата случая не можеш да я докоснеш, владея черната магия и мога да създам тъмно син меч.
Себастиан: Чакай как така владееш черната магия нали ангелите не могат да я владеят.
Дагър: По принцип е тъка но аз съм единствения ангел, който я владее и затова съм напуснал рая. А ти какви способности имаш.
Себастиан: Да създавам чифт револвери, бич, щит и голям нош.
Дагър: А ти как се казваш.
Себастиан: Моето име е Себастиан.
И тук завършва първа глава.
Глава 2: Гневът на господаря на черния хаос.
Докато Себастиан и Дагър отиваха към царството на елфите слугите на господаря на черния хаос разбраха, че Дагър е избягал и сега не знаят къде се намира. Слугите на господаря на черния хаос са безлики също като тези, които нападнаха Дагър и Себастиан. Тези слуги са създадени от силата на господаря на черния хаос. Единствено двама от слугите му не са безлики и те са черния паладин и Уилоу. Черния паладин е много добър войн и има меч с който може да победи всеки опонент защото е омагьосан и неговата броня е толкова здрава, че е неразрушима. Уилоу е момиче владеещо отлично огнените магии и е имунизирана срещу огън има дълга червена коса и черна коса подобно на мрачните косачи. Безликите създания съобщиха на черния паладин и Уилоу, че ангела е избягал. Тогава те отидоха да съобщят на господаря на черния хаос.
Господаря на черния хаос: Какво става черни паладине и Уилоу.
Черния паладин: Господарю трябва да ви съобщим, че ангела който заловихте избяга.
Господаря на черния хаос: Какво как така е избягъл от клетката беше специолно създадена за да спре неговите сили.
Уилоу: Ние мислим, че някой му е помогнал да избяга.
Господаря на черния хаос: Тогава ги намерете и ми заловете ангела те можем да събудим дракона без душата на черния рицар.
Уилоу: А как да сме сигурни, че той е черния рицар.
Господаря на черния хаос: Защото магията която притежавам ме насочи към този ангел а тя никога не греши.
Черния паладин: Какво ще правим с другия.
Господаря на черния хаос: И неговата душа също ще се принесе в жертва. Тръгвайте и ги намерете ангела и неговия помощник и ми ги доведете.
Тогава черния паладин и Уилоу тръгнаха да търсят ангела и този който го е освободил.
И тук завършва втора глава.
Глава 3: Срещата с вампира Веспасиан.
Докато Дагър и Себастиан вървяха през гората те видяха една стара полуразрушена къща.
Себастиан: Дагър да си починем в тази къща.
Дагър: Добре.
Те влязоха в къщата за да си починат. Изведнъж на горния етаж се чу шум.
Себастиан: Какво беше това.
Дагър: Не знам но дойде отгоре.
Тогава Себастиан създаде револверите а Дагър тъмносиния си меч и се качиха на втория етаж. Тогава те видяха на земята тяло. Дагър се приближи и го обърна и видя зъби като на пираня.
Себастиан: Какво е това.
Дагър: Не знам.
Тогава падналия на земята отвори очи и се уплаши и се отдръпна.
Себастиан: Чакай не бягай няма да те нараним.
Дагър: Да приберем оръжията.
Тогава Себастиан и Дагър прибраха оръжията си. И го попитаха как се казва. Той им отговори, че се казва Веспасиан.
Себастиан: Веспасиан какво правиш тук.
Веспасиан: Крия се от слънцето.
Себастиан: Как тъка се криеш от слънцето.
Веспасиан: Защото аз съм вампир.
Дагър: Но не приличаш на обичайния вампир.
Веспасиан: Има два вида вампири разликите в моя вид са, че имаме дълги остри нокти, които можем да си ги прибираме не можем да се превръщаме в прилеп и да съблазняваме хора и всичките ни зъби са дълги и остри а не само двата. Общото между двата вида вампири е че можем да бягаме много бързо имаме едни и същи слабости и свръхчовешка сила.
Себастиан: Откога си тук.
Веспасиан: Аз скитам сам в тези гори.
Дагър: Можеш да дойдеш с нас ние отиваме в царството на елфите за да разберем дали съм черния рицар.
Веспасиан: Чувал съм за черния рицар, че неговата душа може да освободи черния дракон.
Дагър: Затова господаря на черния хаос ме преследва.
Веспасиан: Господаря на черния хаос той и неговите безлики създания.
Дагър: Да откъде знаеш.
Веспасиан: Неговите безлики създания винаги са наоколо. Добре ще дойда с вас за да победим господаря на черния хаос. Но ще трябва да е през нощта.
Дагър: Не е нужно да чакаме нощта аз съм ангел и ще мога да направя магия с която да те защити от слънцето.
Веспасиан: Така ли.
Дагър: Да.
Тогава Дагър произнесе заклинанието слънцето да не наранява Веспасиан.
Дагър: Добре готово.
Веспасиан: Сигурен ли си.
Дагър: Провери.
Веспасиан протегна ръка към слънцето и нищо не му стана.
Веспасиан: Благодаря ти ангеле.
Дагър: Наричай ме Дагър.
Себастиан: А мен Себастиан.
Веспасиан: Дагър, Себастиан не можете да си представите как се чувствам сега когато мога да видя света на слънце. Сега да отиваме към царството на елфите.
И тук завършва трета глава.
Глава 4: Пристигане в царството на елфите.
След като се сприятелиха с вампира Веспасиан те тръгнаха към царството на елфите и след време те пристигнаха. Тогава те влязоха в замъка на царицата на елфите и се преклониха. Кралица Есмералда разпозна Себастиан защото преди време той и помогна да изобличи слуга която за малко щеше да и вземе царството и затова царицата е длъжница на Себастиан.
Есмералда: Какво искаш Себастиан и кои са тези двамата с теб.
Себастиан: Царице искам да видиш дали Дагър е черния рицар.
Царицата и двете и помощнички се изумиха от това. Двете помощнички са Алексия тя винаги е помагала на царицата и се е заклела да и помага а Зефира втората помощничка на царицата, която харесва да е помощничка на царицата но иска да е нещо друго.
Есмералда: Себастиан откъде си сигурен, че твоят приятел е черния рицар.
Себастиан: Царице Дагър има всичко с което да вярвам, че той е черния рицар, може да става на сянка и има тъмносиния меч както в легендата.
Есмералда: Добре Себастиан ще проверя да ли е черния рицар ако видя мечът.
Тогава Дагър с магията си създаде тъмносиния меч и царицата се изуми и повярва на думите на Себастиан.
Есмералда: Себастиан въпреки, че приятелят ти има мечът трябва да отидем в библиотеката за да проверим дали наистина е черния рицар.
Себастиан: Хайде Дагър, Веспасиан.
Царицата и двете помощнички тръгнаха към библиотеката за да видят дали Дагър наистина е черния рицар. Но извън царството на елфите черния паладин и Уилоу проследиха следите към царството на елфите и те осъзнаха, че няма да се справят сами и отидоха при господаря на черния хаос.
Господаря на черния хаос. Какво има намерихте ли ми вече ангела.
Черния паладин: Да господарю но е в замъка на елфите и неможем да се справим със всички елфи.
Господаря на черния хаос: Добре мога да направя магия върху замъка и всички в него ще заспят дълбоко тогава вие ще влезете и ще ми доведете ангела. Всички освен ангела ще заспят дълбоко и само аз ще мога да ги събудя. Дано това ви е достатъчно за да го заловите ангела.
Така господаря на черния хаос направи заклинание върху замъка на елфите. В царството на елфите когато Себастиан и всички останали пристигнаха в библиотеката мечът на Дагър се появи и тогава на царицата на елфите започна да и се спи неконтролируемо.
Алексия: Царице добре ли сте.
Есмералда: Не Алекия това е магията на господаря на черния хаос.
Алексия: Какво ще правим сега.
Есмералда: В библиотеката ще намерите книга със заглавие пътят на черния рицар, когато я тръпнете ще се покаже таен тунел ще тръгнете по него и след като излезете от тунела ще видите гора с пътека тръгнете по пътеката до един водопад минете през водопада и там ще намерите храма на черния рицар. Аз вярвам, че мечът ви е защитил и сега намерете храма и спрете господаря на черния хаос. След като изрече тези думи царицата заспа. Алексия я постави на земята но нямаше време да плаче те знаеха, че господаря на черния хаос ще прави слугите си за да намерят Дагър. Тогава всички, които мечът е предпазил започнаха да търсят книгата но не можеха да я намерят тогава Дагър използва силите си за да открие книгата и успя, когато я откри той я дръпна и се появи тунел всички останали видяха, че Дагър откри тунела и заедно със него тръгнаха по него.
И тук завършва четвърта глава.
Глава 5: Зомби на име Здравко.
След като влязоха в тунела той беше тъмен и не се виждаше нищо тогава Дагър използва магията си за да освети тунела. След време стигнаха края на тунела и там имаше само една ръчка Себастиан я дръпна и се разкри врата за да излязат навън. Когато излязоха навън те се объркаха защото нямаше никаква пътека.
Себастиан: Тук няма никаква пътека.
Алексия: Ами сега какво ще правим.
Зефира: Тук няма пътека, трябва да намерим, някой който познава тези гори.
Дагър: Да, някой познавали такъв.
Веспасиан: Да имам един приятел зомби, който познава тези гори.
Алексия: Зомби Веспасиан сигурен ли си.
Зефира: Може да не е сигурно но нямаме друга идея.
Дагър: Слънцето залязва трябва да останем тук през нощта.
Алексия: Добре Дагър.
Дагър използва силата си за да запали огън и след време всички заспаха освен Себастиан и Зефира.
Себастиан: Зефира ти откога служиш на царицата на елфите.
Зефира: Откакто се помня. А ти Себастиан откъде познаваш царицата.
Себастиан и разказа, че преди време е разкрил слугата, която щеше да вземе трона на царицата. Двамата говореха много но след известно време и те заспаха. Когато стана ден всички тръгнаха след Веспасиан. След няколко часа ходене в гората те пристигнаха в една пещера.
Дагър: Веспасиан тук ли живее приятелят ти.
Веспасиан: Да.
Веспасиан извика силно името на приятеля си. След като го извика от пещерата излезе зомби а до него зомби лъв.
Здравко: Веспасиан защо си тук през деня и кои са тези около теб.
Веспасиан: Ще ти разкажа всичко Здравко и махни този зомби лъв.
Здравко: Добре.
Здравко с магия прибра припра зомби лъва. Дагър попита как направи магия щом е зомби. Здравко му отвърна, че магията за прибиране на любимец може да се използва от всеки вид. Веспасиан разказа всичко как са му дали възможност да ходи из слънцето за господаря на черния хаос и за царството на елфите и да намерят пътека, която води до водопада в който е храма на черния рицар. Здравко знаеше, че от всички водопади в гората само един може да отговаря на този в който е храма на черния рицар.
Веспасиан: Ще ни заведеш ли.
Здравко: Да Веспасиан ще ви заведа.
И тук завършва пета глава.
Глава 6: Храма на черния рицар.
Докато Здравко показваше пътя към храма на черния рицар в царството на елфите черния паладин и Уилоу търсеха ангела но след няколко часа те не го откриха и затова се върнаха в замъка на господаря на черния хаос. Черния паладин съобщи на господаря на черния хаос.
Господаря на черния хаос: Какво как така ангела не е в царството на елфите.
Уилоу: Господарю претърсихме навсякъде и не го намерихме.
Господаря на черния хаос: Тишина. Аз ще ви дам последен шанс за да не ви принеса в жертва.
Господаря на черния хаос създаде карта и я даде на черния паладин.
Господаря на черния хаос: Чуйте ме картата, която ви дадох ще ви отведе до един водопад вътре в самия водопад е храма на черния рицар ангелът може да е тръгнал само натам.
Тогава черния паладин и Уилоу тръгнаха към храма на черния рицар. Здравко заведе Веспасиан и останалите към водопада, който течеше нагоре.
Дагър: Това ли е водопада Здравко.
Здравко: Тук няма друг водопад течащ нагоре.
Алексия: Трябва да проверим като минем през водопада.
Тогава Дагър и всички минаха през водопада и видяха една порта в която стояха две момичета. Едното от момичетата ги попита какво правят тук.
Дагър: Аз съм ангела с душата на черния рицар.
Момичетата се изненадаха а те бяха Пейдж момиче с черни очи владеещо сенките от всяка сянка може да създаде различни форми и колкото по-голяма е сянката толкова по-силна е сянката и може да става на сянка също като Дагър но за разлика от него тя може да е само на стената и да ходи по нея. Другото момиче е Арфета. Момиче с неземна красота, което може да свири на арфа до такава степен, че всички изпадат в транс.
Пейдж: Ако наистина си с душата на черния рицар с меча му ще можеш да отвориш тези врата.
Арфета: След като отвориш вратите ще трябва да минеш през изпитанията сам.
Дагър: Добре.
Себастиан: Побързай Дагър.
Зефира: Не забравяй, че трябва да победим господаря на черния хаос за да можем да развалим заклинанието върху царството на елфите.
Дагър създаде тъмносиния меч и отвори вратите и влезе за да мине изпитанията. След като вратите се затвориха Пейдж попита Зефира.
Пейдж: Вие казахте, че господаря на черния хаос е направил заклинание на замъка на елфите.
Зефира: Да.
Себастиан разказа всичко на Пейдж и Арфета за срещата с Дагър, за безликите слуги на господаря на черния хаос и какво се случи в замъка на елфите. Пейдж и Арфите разказали че само черния рицар може да победи господаря на черния хаос и Дагър трябва да мине изпитанията си за да го победи.
И тук завършва шеста глава.
Глава 7: Изпитанията на Дагър.
След като вратите се затвориха. Дагър продължи да върви по един голям коридор. След време той стигна до една врата тя се отвори и вътре имаше само един дървен войн носещ дървен меч. Един глас му каза, че за да продължи напред първо трябва да победи този войн. Дагър създаде тъмносиния меч и замахна с меча но дървения войн отклони атаката. Дагър продължи да атакува дървения войн но всеки път атаките му биват отклонени. Тогава Дагър омагьоса меча си да гори и замахна отново. Дървения войн отклони атаката с меча си но мечът пламна и с него война. Война продължи да гори докато не стана на пепел, тогава една врата се появи и се отвори и Дагър продължи. Когато достигна следващото изпитание той видя този път каменен войн с меч от камък. Каменния войн започна да атакува. Дагър се защитаваше до колкото можеше. Дагър вледени меча и атакува каменния войн. Каменния войн се опита да спре атаката с меча си но от леда меча не беше толкова здрав и се счупи. Дагър откри слабото място на каменния войн и го вледени целия и замахна с меча си и разби на парчета каменния войн. Тогава се появи друга врата и се отвори и Дагър влезе в нея. В стаята беше тъмно и не се виждаше нищо. Дагър се опита да освети стаята като запали огън с магията си но дори, когато създаде огъня, който стоеше над дланта му не се виждаше нищо. Тогава от нищото започна нещо да го атакува. Дагър се опита да отвърне но нищо не се получи тъй като не виждаше нищо. Тогава от многото атаки Дагър падна на пода. Един глас му прошепна, че за да мине това изпитание трябва да се слее с тъмнината. Дагър чу гласът и знаеше, какво да направи. Превърна се в сянка и започна да вижда враговете си това бяха три метални война. Дагър вече виждаше противниците и макар, че не може да ги докосне и затова използва магия за да ги победи като ги прикова здраво към пода после махна ефекта от сянката и с тъмносиния меч ги победи тъй като знаеше къде се намират. След това се отвори врата. Дагър влезе в стаята и видя огромна статуя на черния рицар. Мечът беше от същия метал като металните войни а тялато му беше от дърво и камък. Един глас прошепна на Дагър, че за да завърши това изпитание трябва да победи статуята. Тогава голямата статуя помръдна и започна да атакува Дагър. Дагър се пазеше от голямата статуя до колкото можеше и атакуваше статуята с магия но нищо не се случваше на статуята. Тогава статуята хвана Дагър с огромната си ръка и го хвърли по стената. Дагър се удари в стената а после и в пода и припадна. Докато беше в безсъзнание той видя една врата украсена в тъмно син цвят. Дагър отвори и вътре беше самия черен рицар.
Черния рицар: Здравей Дагър.
Дагър: Черни рицарю моля ви да ми помогнете да завърша изпитанията за да спася приятелите и замъка на елфите.
Черния рицар: Дагър ти ще можеш да минеш изпитанието и дори да победиш господаря на черния хаос.
Дагър: Как.
Черния рицар: Трябва да ме призовеш със сила, която идва от теб и от всички на които си помогнал това ти дава сила по-голяма от господаря на черния хаос. Когато Дагър чу тези думи той се съвзе и видя статуята готова да нанесе решителен удар. Тогава Дагър взе мечът да ръката му и отклони атаката. Дагър гореше с тъмно син пламък и в един момент започна да бронира тялото си с бронята на черния рицар и се появи черния рицар той имаше силата да победи статуята. Тогава статуята замахна с меча но когато черния рицар спря атаката меча на статуята се счупи. Черния рицар хвърли меча си върху главата на статуята и се счупи на парчета. Тогава последната врат се отвори. Тогава черния рицар си махна бронята и Дагър се появи. Черния рицар говореше в главата на Дагър че ще му помага в трудни ситуации само трябва да го призове. Дагър тръгна към последното изпитание. В последната стая Дагър видя маса а на нея бяха поставени празна книга, корона, ножница и лък. Дагър помоли черния рицар да му помогне с тази загадка.
Черния рицар: Дагър за да минеш последното изпитание трябва да откриеш вещ принадлежала на това място и да я поставиш на масата до портрета ми ето там. Дагър знаеше какво да направи но не знаеше коя вещ принадлежи на това място. Тогава на Дагър му дойде идея той може да вижда на кого са били предметите и за какво са се използвали и ще може да вземе правилната вещ. Дагър взе лъкът и погледна на кого е бил но не беше на храма после взе ножницата и погледна но не принадлежеше на храма след това взе короната но и тя не принадлежеше на храма и тогава Дагър взе последния предмет празната книга погледна и книгата принадлежеше на това място. Дагър взе празната книга и я постави на масата до портрета на черния рицар.
И тук завършва седма глава.
Глава 8: Разказа на книгата.
Тогава празната книга полетя в въздуха и разгръщаше страниците и тогава започна да говори на Дагър.
Книгата: Привет търсачо. Аз сега ще ти разкажа една история но и ти ще ми помогнеш………о стой ти вече го направи. Книгата показа една рисунка на континента акирем.
Книгата: На едно вълшебно място цареше мир и разбирателство. Черния рицар беше най-смелия войн в акирем. След като каза това книгата показва рисунка на черния рицар.
Книгата: Но един черен дракон искаше да унищожи целия континент и всички в него.
Тогава книгата показа на Дагър рисунка на черния дракон, който разрушаваше цели царства.
Книгата: Черния рицар видя как черния дракон унищожаваше всичко след себе си и реши да го унищожи.
Книгата показа черния рицар как се бие с черния дракон.
Книгата: Черния рицар се опита да го унищожи но не можеше да се мери с силата на черния дракон.
Тогава книгата показа черния рицар ранен на ръба да умре.
Книгата: В последен опит да спре черния дракон черния рицар жертва тялото си и затвори черния дракон в леден затвор.
Тогава книгата показа черния дракон в леден затвор.
Книгата: Но душата на черния рицар беше жива и чакаше, някой достоен за да го дари с силата си.
След това книгата показа рисунка на душата на черния рицар.
Книгата: Когато черния рицар те видя Дагър той разбра, че ти си достоен за силата и те облада и така получи повечето от силите си и затова можеш да владееш черната магия.
Тогава книгата показа рисунка на черния рицар как неговата душа обладава тялото на Дагър.
Книгата: Но господаря на черния хаос разбра за силата на черния дракон и искаше да го освободи за да унищожи целия континент.
Тогава книгата показа рисунка на господаря на черния хаос.
Книгата: И оттук започва твоето приключение Дагър.
Тогава книгата показа на Дагър залавянето му как Себастиан го е освободил за сприятеляването с вампира Веспасиан за отиването в царството на елфите и чак до тук където той минаваше изпитанията.
Книгата: Дотук е написана книгата. Дагър само ти ще можеш да направиш края щастлив или тъжен.
Тогава книгата се затвори и застана на масата и тъмна мъгла се появи и Дагър се пренесе в момента, когато черния рицар се биеше с черния дракон.
Черния рицар: Дагър за да успееш да вземеш силата от тук трябва да я почувстваш и да я вземеш.
Тогава Дагър започна на гори с тъмносин пламък. Тогава се озова отново в последната стая на предизвикателството и гореше буквално от енергия.
Черния рицал: Браво на теб Дагър завърши изпитанията и ще можеш да победим господаря на черния хаос.
Тогава Дагър тръгна обратно за да каже, че е завършил изпитанията успешно. Но когато Дагър се върна обратно той видя приятелите си ранени.
Дагър: Какво е станало.
Себастиан: Господаря на черния хаос бе изпратил черния паладин и Уилоу да те заловят.
Веспасиан: Ние успяхме да ги победим но заловиха Здравко.
Зефира: И казаха, че ако не дадем душата на черния рицар ще го принесат в жертва.
И тук завършва осма глава.
Глава 9: Спасяването на Здравко.
Когато Дагър чу това той реши да спаси Здравко от затвора в замъка на господаря на черния хаос. Пейдж, Арфета и останалите тръгнаха с него но когато стана нощ. Пеидж и Арфета показаха пътя към господаря на черния хаос. Докото вървяха Пейдж каза на Дагър.
Пейдж: Дагър за да можеш да победиш господаря на черния хаос и да спасиш приятеля си ще трябва да призовеш черния рицар.
Арфета: И всичко сторено от господаря на черния хаос ще бъде премахнато.
Докато Дагър и останалите тръгнаха към замъка на господаря на черния хаос за да спасят Здравко. Черния паладин и Уилоу дрябваше да съобщят на господаря на черния хаос, че не са могли да вземат душата на черния рицар. Тогава черния поладин и Уилоу отидоха да съобщят на господаря на черния хаос.
Господаря на черния хаос: Черни паладине, Уилоу успяхте ли да вземете душата на черния рицар.
Черния паладин: Не господарю.
Господаря на черния хаос: Какво и как смеете да идвате тук без душата на черния рицар.
Уилоу: Господарю ние успяхме да заловим негов приятел.
Господаря на черния хаос: И какво да правя с него кажи ми Уилоу и ми дай причина защо да не взема и вашите души.
Уилоу: Защото докато държим неговия приятел в тъмницата той ще дойде при вас.
Господаря на черния хаос: Да това наистина е причина да не ви вземам душите искам да го чакате и когато дойде да му вземете душата.
Дагър и останалите пристигнаха до замъка на господаря на черния хаос и видяха близо до портите двама безлики пазачи.
Дагър: Какво ще правим.
Зефира: Ако имахме лък ние с Алексия щяхме да ги улучим.
Пейдж: Не се притеснявайте.
Тогава от сенките Пейдж създаде два лъка с стрели.
Алексия: Благодаря.
Тогава Алексия и Зефира се прицелиха в безликите създания и с един истрел ги улучиха и когато стрелите се забиха в тях те се превърнаха в дим. След като безликите създания изчезнаха Дагър и устаналите бързо влязоха в замъка. Но когато влязоха те видяха, че има два коридора.
Арфета: А сега по кой коридор да минем.
Дагър: Ще се разделим. Аз Пейдж и Алексия ще тръгнем през левия коридор а Зефира, Себастиан, Веспасиан и Арфета ще тръгнат през десния.
Докато Дагър, Пейдж, Алексия, Зефира, Себастиан, Веспасиан и Арфета тръгнаха през двата коридора. В тъмницата беше Здравко и се мъчеше да избяга. В килията която се намираше беше заключена с голям катинар. В отсрещната килия стоеше момиче на име Айрис.
Айрис: Чуй ме ако искаш да избягаш трябва някак да вземеш ключовете висящи на стената.
Тогава Здравко взе един камък скъса парче от дрехата си и завърза парчето от дрехата си за камъка. Здравко хвърляше камъка за да уцели ключовете и с парчето от дрехата си връщаше камъка. След няколко неуспешни опита Здравко най-после уцели ключовете и ги издърпа след това отключи катинара от килията. Тогава отключи и килията на Айрис.
Айрис: Защо ме освобождаваш.
Здравко: Никой не заслужава да е затворник на господаря на черния хаос.
Айрис: Благодаря.
Тогава Здравко реши да избяга от тъмницата но не знаеше къде да отиде.
Здравко: Знаеш ли на къде трябва да отидем за да се махнем от тук.
Айрис: Разбира се:
Здравко: А как се казваш.
Айрис: Казвам се Айрис а ти.
Здравко: Казвам се Здравко.
Когато си казаха имената Айрис каза, че ще покаже пътя извън тъмницата и Здравко тръгна сред Айрис. Но сега да се върнем към Зефира, Себастиан, Веспасиан и Арфета, които тръгнаха по левия коридор. Стигнаха до една врата украсена с рисунки на огън. Влязоха вътре и те видяха Уилоу, която стоеше с коса в ръката.
Уилоу: Здравей те дойдохте да спасите приятеля си е няма да спасите и себе си.
Зефира: Това няма да ти се размине Уилоу.
Уилоу: Напротив ще ми се размине.
Тогава Уилоу с огнената си магия блокира вратата зад тях.
Уилоу: Сега няма къде да бягате.
Себастиан създаде револверите и я застреля в ръцете. След като я уцели в ръката тя се обгори и тя изпусна косата от ръката. Но тя след това се засмя и обгорялото от ръката и изчезна и тя взе обратно косата.
Себастиан: Какво защо и няма нищо.
Арфета: Себастиан. Уилоу е имунизирана срещу огън и твоето изгарящо оръжие не действа.
Уилоу: Сега нека ти покажа как ще изгориш целия.
Тогава Уилоу изхвърли една струя огън по Себастиан но Себастиан създаде щит с който се защити от пламъците.
Уилоу: Какво как може щитът ти да издържи на огньовете ми.
Тогава Веспасиан побягна към нея и с ноктите си я одра по лицето и тогава на лицето и потече кръв.
Уилоу: Ще те убия.
Тогава Уилоу събори Веспасиан на земята хвърли косата на земята вдигна ръце в въздуха и създаде огромно огнено кълбо.
Уилоу: Сега ще те изгоря така че от теб да остане само пепел.
Когато Уилоу беше готова да изпепели Веспасиан се отвори една тайна врата и от там излязоха Здравко и Айрис. Здравко беше вцепенен от видяното.
Здравко: Веспасиан.
Тогава Айрис се превърна в черна мъгла и задуши пламъците на Уилоу.
Уилоу: Какво стана.
Веспасиан: Здравко ти си добре.
Здравко: Добре съм Веспасиан.
Уилоу: Знаех си че трябваше да те убием когато те заловихме.
Тогава Уилоу се затича след него взе косата от земята и уцели Здравко между гърдите но не му се случи нищо.
Уилоу: Защо още не си мъртъв.
Здравко: Аз съм зомби и една коса забучена в мен няма да ме убие.
Тогава извади косата от гърдите си и след това от ръцете на Уилоу. След това Зефира изстреля една стрела с лъка, който Пейдж създаде. Стрелата уцели Уилоу в крака и тогава около мястото което стрелата беше уцелила се появи черно нещо което обездвижи напълно крака на Уилоу и тя падна на земята. Уилоу отстъпи пълзейки и разбра, че не може да ги победи и създаде огнен кръг около нея и тя изчезна в пламъците.
Веспасиан: Къде отиде тя.
Арфета: Не се знае къде е но е някъде далеч от тук.
Веспасиан: Здравко добре ли си и как успя да се измъкнеш.
Здравко: Успях да се измъкна благодарение на Айрис.
Тогава тъмната мъгла се превърна в Айрис.
Здравко: Айрис това са моите приятели Зефира, Арфете, Веспасиан и Себастиан.
Веспасиан: Благодаря, че освободи Здравко.
Айрис: Благодаря Веспасиан.
Себастиан: Чуйте ме от тук няма вече път и затова да се върнем и да минем през десния коридор.
Тогава всички се върнаха обратно за да минат през десния коридор. Но да оставим това и да видим какво се случва с Дагър, Пейдж и Алексия. След като тръгнаха по десния коридор те стигнаха до една врата пазена от четири безлики създания. Дагър създаде меча си но Пейдж създаде от сенките четири огромни ръце, които хванаха безликите създания и ги смачка докато не станаха на дим. Тогава Дагър отвори вратата и вътре го чакаше черния паладин.
Черния паладин: А душата на черния рицар дойде.
Дагър: Млъкни и освободи Здравко.
Черния паладин: Няма да бъде толкова лесно.
Тогава Алексия изстреля една стрела върху черния паладин но бронята беше твърде здрава и стрелата се счупи.
Черния паладин: Само на това ли е способен един елф.
Тогава черния паладин извади меча от ножницата си и нападна Алексия но Дагър отклони атаката на черния паладин с меча си.
Дагър: Ако ще се биеш с някого то това ще съм аз.
Черния паладин: Прав си ще ти отнема душата на черния рицар и ще я предам на господаря на черния хаос.
Тогава Дагър го замрази в лед но леда се строши след няколко секунди. Пейдж създаде от сенките пипала, които го обгърнаха но черния паладин замахна с меча си и сряза пипалата.
Черния паладин: Добре вече ме разгневихте.
Тогава черния паладин събори Алексия на земята и замахна с меча за да я убие. Но тогава се чу изстрел и лицето на черния паладин единственото място което нямаше броня беше изгорено.
Черния паладин: Кой го направи.
Тогава от вратата се появи Себастиан и останалите а Себастиан държеше револвер в ръката. Черния паладин отстъпи назад защото бяха твърде много. Тогава се появи огнен кръг и се появи Уилоу.
Уилоу: Хайде черни паладине да се махаме от тук.
Черния паладин: Какво аз съм войн и не бягам от битка.
Уилоу: Ще ти се наложи.
Тогава Уилоу създаде два огнени кръга около себе си и черния паладин и те изчезнаха в пламъците.
Дагър: Къде отидоха.
Веспасиан: Не знам но да се надяваме никога да не ги срещнем.
Зефира: А сега накъде да отидем за да намерим господаря на черния хаос и да освободим замъка на елфите.
Айрис: Да тръгнем натам и ще стигнем право в тронната зала.
Алексия: Откъде познаваш този замък.
Айрис: За времето прекарано в затвора съм запомнила, някои пътища.
Алексия: Добре да тръгваме.
Те тръгнаха но по пътя имаше поле което можа да премине само Дагър.
Дагър: Какво стана.
Себастиан: Дагър ти тръгвай има някакво поле, което не ни пуска.
Арфета: Дагър трябва да победиш господаря на черния хаос защото ако загубиш ще вземе душата на черния рицар и ще призове черния дракон.
Дагър: Добре.
Тогава Дагър тръгна напред за да спаси царството на елфите. И тук завършва десета глава.
Глава 10: Победата на господаря на черния хаос и спасяването на замъка на елфите.
Дагър вървеше по-пътя към тронната зала и стигна до една голяма врата а на нея беше нарисувано господаря на черния хаос. Дагър се ядоса на вратата и я замрази цялата след това създаде тъмносиния меч и тогава цялата му ръка гореше с тъмносиня енергия и тогава замахна с тъмносиния меч и пръсна вратата а парчетата се разхвърчаха в тронната зала. Тогава Дагър влезе в тронната зала а там на своя трон стоеше господаря на черния хаос.
Господаря на черния хаос: Здравей ангеле много проблеми ми създаде с това твое бягство но ето сега си тук и ще се преклониш пред мен.
Дагър: Няма да се преклоня пред теб освободи замъка на елфите.
Господаря на черния хаос: Глупав ангел ако не се преклониш тогава ще коленичиш.
Тогава господаря на черния хаос стана от трона взе жезъла си и го насочи върху Дагър и след това се появи струя черна енергия която отиваше към Дагър. Дагър бързо се отдръпна и се спаси струята, която устави разрушение след себе си. След това Дагър атакува господаря на черния хаос с огнени топки но господаря на черния хаос създаде щит с магията си и огнените топки нямаха ефект.
Господаря на черния хаос: Само толкова ли мажеш. Разочароваш ме а мислех, че щом носиш душата на черния рицар ще си по-труден.
Тогава господаря на черния хаос вдигна жезъла си и се появи огромна черна огнена топка и я насочи към Дагър. Дагър създаде щит но черната огнена топка пръсна щита и Дагър беше изхвърлен до стената от ударната вълна.
Господаря на черния хаос: Черни рицарю ако ме чуваш знай, че душата ти ми принадлежи. Но Дагър се изправи и започна да гори с тъмносиня енергия.
Господаря на черния хаос: Съпротивата е безсмислена.
Тогава Дагър започна да бронира тялото си и се преобрази в черния рицар. Господаря на черния хаос се изплаши но запази хладнокръвие за да не изглежда уплашен.
Черния рицар: Господарю на черния хаос ти никога няма да ми вземеш душата и никога няма да нараниш приятелите на Дагър.
Господаря на черния хаос: Черни рицарю ти никога няма да ме победиш и щом изтръгна душата ти от ангела ще унищожа целия континент, който ти защитаваше. Тогава господаря на черния хаос насочи жезъла си към черния рицар и се появи черна светкавица, която ще удари черния рицар но черния рицар се защити като забоде тъмносиния си меч в земята а светкавица премина през меча към земята правейки светкавицата безполезна. Господаря на черния хаос направи магия и от земята се появиха каменни колове и един от коловете премина през бронята и прободе черния рицар в крака. Тогава черния рицар падна на земята и се опитваше да се изправи като се подпираше с меча.
Господаря на черния хаос: Няма смисъл да се изправяш черни рицарю.
Но тогава черния рицар се изправи и побягна към господаря на черния хаос до колкото му позволяваше ранения му крак и замахна с меча но господаря на черния хаос отблъсна атаката с жезъла. Черния рицар продължи да атакува но всички атаки бяха отблъснати. Но черния рицар не се отказа и продължи да атакува и намушка господаря на черния хаос в корема. Тогава господаря на черния хаос изпусна своя жезъл и падна на земята. Черния рицар допря мечът до вратът на господаря на черния хаос.
Господаря на черния хаос: Какво чакаш убий ме.
Черния рицар: Не няма да те убивам а ти ще отидеш на място, където заслужаваш.
Господаря на черния хаос: И къде точно ще отида.
Черния рицар: В затвора сартакла където никой не е избягал.
Тогава черния рицар взе жезъла на господаря на и със помощта на жезъла отвори портал а от този портал се появиха вериги, които хванаха господаря на черния хаос. Господаря на черния хаос се опита да счупи веригите но те бяха здрави и веригите го пратиха в портала, които водеше към затвора. Тогава черния рицар се преобрази в Дагър но когато го направи Дагър припадна заради тежката битка която бе водил черния рицар. Но изведнъж целия замък започна да се разпада защото магията на господаря на черния хаос поддържаше това място а сега когато го няма всичко ще се срути. Останалите виждаха как замъка се руши.
Себастиан: Какво става.
Арфета: Чуйте ме това е заради господаря на черния хаос той поддържаше това място цяло.
Алексия: Ако господаря на черния хаос го е поддържал значи, че е бил победен.
Веспасиан: Но къде е Дагър.
Пейдж: Да проверим в тронната зала защото вече няма поле, което да ни спира.
Всички тръгнаха към тронната зала и след време намериха Дагър припаднал на земята.
Себастиан: Какво му се е случило.
Зефира: Незнаем но това място се разпада да го занесем в замъка ни сигурно магията, която господаря на черния хаос използва върху замъка я няма. Тогава Себастиан и Веспасиан хванаха Дагър за рамото и го изнесоха в замъка на елфите.
З седмици по-късно
Дагър се събуди в една стая, която не му беше позната. Огледа с

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 3 месеца, 1 ден
hash: 3b0a432dbf
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

1.   "Пич" .. откажи се..
В това няма хляб.. още на втория ред ме отказаа..
Явно в това не ти е призванието.. няма послание в историята - няма оригиналност - празни слова - нямаш въображение - съжалявам но искам да съм откровен .. "дракони - рицари?" - нещо ново? Така всеки може..

 
  ...
преди: 3 месеца, 21 часа
hash: a995d39b95
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

2.   Номер 1, недейте обезсърчава автора така категорично, все пак нищо не знаем за него. Аз бих анализирала така, въпреки потресаващия финал, а и другото, което с огромни усилия прочетох, няколко реда са, но стигат. Ако авторът е до десетгодишна възраст, е приемливо, но ако е по-голям, Вие сте напълно прав.

 
  ...
преди: 3 месеца, 21 часа
hash: 51fddcb5e6
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Не искам, да те обидя! Не съм човек, който може, да ти дава адекватни съвети, как да подобриш пунктуацията и правописа си (аз личнно, ползвам услугите на фирмата "Мама и кака, учителки", но ми се е налагало и да платя на някого, за да ми "издукусури" драсканиците).

Не знам, какво е това. Дали е пиеса, сценарии или разказ. Може и поема да е. Имаш стотици пукнтуационни и правпосни грешки. Това е лесно за коригиране. Трудното е, да се научиш, да разказваш история.
Всъщност, както е това, което разказваш? Роман ли е? Къс разкъз? Прилича ми повече, на сценарии на филм. Може да е и пиеса, знам ли.

Ще ти препоръчам, три отделни фентъзи поредици, които са напревили добро впечетление на мен и много хора по света. Прочети първите 20 страници, от първите им книги и ги сравни с твоята работа.

Първо, препоръчвам ти, да се върнеш, към бащата на фентъзито, а именно Толкин с "Властелинът на Пръстените". Трябва да знаеш, че в близките 50 години, всяко фентъзи, ще бъде съдено по тази творба. Лошото е, че много от модерните книги, са бледи преразкази, без капка оригиналност.

След това, ще ти препоръчам, "Песен за огърн и лед" на Джордж Р. Р. Марин, който всички се надяваме, че няма да умре от преяждане, докато завърши поредицата си, която в момента е екранизирана, като един от най-култовите и успешни сериали - "Игра на Тронове".
Това са две свръхпопулярни творби, познати на почти всички. Някой са гледали само от екрана, но други са ги чели. Ще можеш, да си говориш с много хора за тях.

Третата серия от творби, на която трябва да обърнеш внимание са "Вещетър", на Анджей Сапковски. Има много популярна серия от игри, "The Witcher", който са с невероятна история, засенчвана само от книгите". Това са къси разкази, нещо, към което изглежда, че ти се стремиш.

Чети много и не публикувай, първите три думи, които ти дойдът на ум. Трий и пренаписвай. Бъди жесток, към себе си, иначе, читателите, ако изобщо има такива, ще са още по-жестоки. И все пак, не вярвам, че това е твоето призвание, ама нали днес е почивен ден и съм в добро настроение.

 
  ... горе^
преди: 3 месеца, 19 часа
hash: a995d39b95
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

4.   И аз не искам да обиждам, но понеже Вие, номер 3 споменавате, че "драскате", както и аз, между другото, ще си позволя да Ви тегля една критика. Виждам, че сте, ерудиран, четящ човек. Но защо и как, за бога, пишете така безобразно! Поне заглавията, които цитирате, да бяхте написали без грешка! Казвате, че плащате на редактори, а остава ли някакъв приход и за вас?! Наистина, не искам да Ви обидя, но подобен парадокс ме изумява, не мога да го смеля това, сащисана съм направо!

 
  ...
преди: 3 месеца, 19 часа
hash: a995d39b95
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

5.   Въх, изненадахте ме със скоростната публикация. Вижте сега, реших все пак, малко по-обстойно да се запозная с произведението и ми се набиха две неща. Значи, това е ужасно дълъг текст и не можем да омаловажаваме труда на автора, а да вкараш в действието зомби и да го наречеш Здравко, е такава брилянтна находка, че няма как да не го призная. Ако беше Живко, щеше да е прекалено, но Здравко Зомбито е супер. Сега сериозно, ако авторът желае да получи обосновани и смислени мнения за историята си, които биха му били полезни и особено, ако иска да се занимава с писане, би трябвало да сподели малко информация за себе си, ако целта му е била да се забавлява просто и да изпитва търпението на аудиторията е отделен въпрос.

 
  ...


...
преди: 3 месеца, 10 часа
hash: 51fddcb5e6
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   В грешка си, ако си мислиш, че пиша творби или статии. Последните 5 години, освен документация, за която си има ясно стурктурирани правила, единственото, което съм писал са били бизнес планове. За мен е по-изгодно, вместо да прекарам 3 часа, за да търся грешки и нелогизми, да дам 50 лева на някой, да ми прегледа всичките... "писания", коригирайки грубите грешки, и също така да ми посочи, тотални нелогизми, които съм склонен да бълвам ежеминтунто, за да ги оправя.
С горчиво съжаление, мога да ти кажа, че не съм човек на изкуството, а съм толкова еродиран, че трябваше да проверя в речника, какво означава тази дума. Ако желаеш реална помощ, намери си автор, който да ти е като ментор, запиши се, да учиш литература, или поне посещавай някакви курсове.

Това, което искам да ти кажа е, че написаното от теб, прилича, повече на нахвръляни авторови бележки, отколкото на цялостен текст. А другото е, че когато представяш подобен текст пред широката публика (като читателите на сайта), трябва да си сигурен, че към всичко в него, си подходил с максилно внимание, според възможностите си.
И ако има един съвет, който мога да ти дам, то той ще е:
Полагай усилия, но имай търпение! Досега, не съм срещнал един забележителен човек, чийто талант да е бил единствената причина, за успеха му. Всеки се е трудил и то здраво, за да развие заложбите си. Роналдо, може да е най-добрия футболист, но е тренирал целодневно, от ранна детска възраст. Всеки автор, е бил забил в стаята си с години, преди да напише нещо стойностно. Повечето им е отнело десетилетия, преди да напишат най-добрите си творби.
Ок, това е. Ако имаш други работи, публикувай ги, но го карай по-кратко. Може пък и да станеш писател.

 
  ... горе^
преди: 3 месеца, 1 час
hash: 3b0a432dbf
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

7.   Ако трябва да съм честен - великите автори са се родили с голям процент творчески заложби останалото просто са доразвили - това което е написал нашия човек тук е откровено - безнадеждно и няма бъдеще - няма усет няма - фантазия няма нищо интелигентно и си личи че автора няма потенциял на писател и нещата няма да станат - знам че това няма да ви хареса - но съмнява ме след време да напишете нещо сериозно което ще се чете масово - щом сте си позволили да напишете нещо такова - щом представете си номер 2 се усъмни че е вероятно да сте 10 годишен -дори на тази възраст моето въображение беше в пъти над това а съм един сополан - за да претендирате да се наричате писател - трябва да сте най - малкото два пъти по - добър от всички не писатели - нядявам се разбирате какво имам предвид

 
  ...
преди: 2 месеца, 29 дни
hash: a995d39b95
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

8.   към номер 3/6
Аз съм 2/4/5, но не съм автора, нещо се заблуждавате. Нарекох Ви четящ, ерудиран човек, защото демонстрирахте познаване в детайли на фентъзи жанра. Няма значение романи ли пишете, бизнес планове ли, или некролози, да речем. Имате късмет, че имате добри сътрудници.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker