Споделена история от Измислени истории |
Той
преди: 7 години, 2 месеца, прочетена 4942 пъти
Фигурата на облечения в черно мъж, кацнала като огромен гарван върху козирката над входа на хотел " Хилтън" бавно се изправи. Човекът втренчи поглед в тълпата от хора, минаваща като върволица мравки по улицата. Забързани и потънали в мислете си всеки от тях бързаше по своите си задачи. Нямаше никаква опасност някой от да го види, дори и да вдигнеше поглед нагоре. Само един човек от всички тези долу след малко щеше да застане лице в лице с човека в черно. Именно него чакаше.
Мъжът върху козирката се напрегна, разшири ноздрите си и задуши във въздуха. Този когото чакаше вече бе съвсем близо. Безпогрешно разпозна в хилядите миризми идващи от върволицата минаващи под краката му хора точно това което търси. Никога нямаше грешка да разпознае, този за когото е изпратен. Но и никога не знаеше какъв човек чака - мъж, жена, дете... познаваше само миризмата. Тя бе напълно достатъчна.
По усилващата се миризма човекът в черно разбра времето е наближило. Погледна надолу и скочи от козирката. Леко приклекна в мига в който краката му докоснаха земята. Нямаше нужда да омекотява силата на сблъсъка със земята. Така и не свикна с това, че за него от много време не важеше нито един от законите на физиката. Погледна височината на козирката на която до преди миг стоеше. Ако нормален човек скочи от тези почти 15 метра последствията щяха да са трагични. Но не и за него.
Мъжът в черно отново усети миризмата, която го водеше. Завъртя се на пети и тръгна в посоката от която идваше тя. Хората минаваха покрай него без да обърнат никакво внимание на вида му, а той знаеше че изглежда като ходещ мъртвец. Нямаше и как да го забележат - само един единствен човек от тази движеща се маса от хора щеше да го види днес. И да се вгледа в мъртвите му очи, разбирайки че е време духът му да бъде изваден от тялото и да замине в друг свят. За останалите той просто не съществуваше. Нямаше го. Бе дори по прозрачен от въздуха.
Мъжът в черно разшири отново ноздрите си и разбра че е на метри от този с когото има среща днес. Или по скоро онзи /или онази/ има среща с него.
Мъжът сви в следващата пресечка и разбра, че този с когото ще се види след секунди, ще излезе от входа на магазина за кожени изделия. Спря се на метри от входа и търпеливо зачака. В началото винаги се опитваше да познае дали срещата е с мъж, жена или дете. Опитваше да предположи на колко години е. Но това мина отдавна. Вече не насилваше мозъка с такива неща. Нямаше смисъл. В началото имаше някакво неясно чувство за на мъка ако се окажеше че срещата е с дете. Но тя се разми с течение на времето. Вече му бе все едно.
Мъжът пристъпи крачка напред към входа на магазина. Вратата се отвори, отвътре излезе двойка мъж и жена хванати под ръка. Двамата оживено коментираха нещо и се смееха щастливо. На главата на мъжа имаше страхотна кожена каубойска шапка - явно това бяха купили от магазина. И двамата бяха на не повече от 30 години. Влюбени и щастливи.
Мъжът в черно подуши ароматите идващи от двамата. Усети тази миризма която търси, която го бе довела до тук. Миризма, леко примесена с аромата на одеколон за след бръснене.
Двойката вървеше право към него и като че ли не забелязваше нищо покрай себе си, носена на крилете на любовта си. Вече бяха на по малко от два метра когато мъжът с новата каубойска на главата го видя и в същият миг смехът му секна като прерязан с нож. Закова се на едно място и се загледа в облечения в черно мъж. Очите на двамата се срещнаха и останаха вперени едни в други.
Мъжът в черно пристъпи, протегна ръка и докосна другият по рамото.
Видя въпроса изписан сякаш в очите му" :Ти смъртта ли си"?
Всички с които бе имал срещи разбираха веднага кой е той.
Мъжът в черно кимна леко с глава и тихо промълви:
- Да, аз съм Смъртта. Време е да дойдеш с мене.
Мъжът с каубойската шапка пребледня, устните му едва отрониха :
- Има ли време да.... - обърна се към стоящата до себе си жена, която учудено го гледаше.
- Не, няма време!
Мъжа в черно придърпа човека с шапката, хвана нежно с двете си ръце главата му и впи устните си в неговите. За миг постоя така и пое последния дъх на човека срещу себе си, а него и душата му.
Леко отблъсна тялото на мъжа с шапката, протегна ръцете си към небето и се разтопи във въздуха. Зад него остана тялото на човека с когото имаше среща днес, падналата на колене до него жена, която го разтърсваше и го викаше по име.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 9 месеца hash: 64d5ebc1ec |
|
1. Историята всъщност е доста добра, харесва ми, че си наблегнал/а на детайлите. :) Продължавай да пишеш и в най-скоро време сподели пак нещо с нас!
Niicheto
|
| преди: 6 години, 9 месеца hash: a1493efbff |
|
3. Имам и други неща Нинчето... мога да ти ги пратя ако искаш разбира се:)
|
| преди: 6 години, 8 месеца hash: 0bc72b4fc1 |
|
|
