Обича ме, не ме обича - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Статии:
 Как да се харесваме в собственото си тяло. Проект - Кожа.
 
Споделени истории (77420)
 Избор на редактора (66)
 Любов и изневяра (17221)
 Секс и интимност (9439)
 Тинейджърски (17893)
 Семейство (3592)
 Здраве (6380)
 Спорт и красота (3396)
 На работното място (1399)
 Образование (4180)
 В чужбина (914)
 Наркотици и алкохол (798)
 Измислени истории (690)
 Проза, литература (1228)
 Други (10214)
 
 

  

Споделена история от Измислени истории

Обича ме, не ме обича
преди: 13 дни, 4 часа, прочетена 456 пъти
Днес се видях с Даниел. Правим две години откакто сме заедно. Имам чувството че съм с него от цяла вечност. Все още си спомням първата ни целувка преди точно две години. Той дойде да ме вземе от нас и ме заведе в Борисовата градина. Беше ясен ден, миришеше на есен, а в парка беше препълнено с хора. Но ние все пак успяхме да си намерим една беседка на която да сме само двамата. От този ден насам това си е нашата беседка, сгушена между дърветата в края на парка. Там рядко идват хора, най-много да видиш някоя щастлива катеричка подскачаща от клон на клон. Тогава все още се опознавахме, говорехме си с часове, прескачахме от тема на тема. Говорехме за семейството ми, разпръснало се по света. Той много обича да слуша за тях, или се прави, не съм сигурна. След това обсъдихме смисъла на живота и какво трябва да постигнеш в него, за да си щастлив
-Аз съм на мнение, че за да водиш щастлив живот, трябва да създадеш семейство и да си с правилният човек до себе си. -казвайки това настръхнах цялата, понеже знаех, че искам това момче.
-Така е, но любовта изчезва с времето, поне така е ставало досега с моите връзки.
-Може би не си попаднал на човек, който да те обича достатъчно силно, че любовта да не угасне.
-Може и така да е. - каза той и си пийна от кенчето с бира.
Искам го, това е човекът за мен. Но какво да направя.. как да му го кажа. Приближих се до него за да си взема кутията с цигари.
-Искаш ли една?
-Не, мерси. Мисля че е време и ти да ги откажеш. Само се тровиш.
-Не е като да не съм опитвала. -казах след като си дръпнах от любимия дънхил. -просто ми харесва да пуша. А на теб изобщо защо ти дреме?
-Пука ми за теб.
Настана неловка тишина. Не знаех какво да отговоря. Чувах как сърцето ми тупка. Дали той също го чува?
-Защо? -отвърнах аз след цяла вечност, или поне на мен така ми се стори
-Защото ми харесваш. Пука ми за хората около мен. Но ти си нещо малко по-специално.
Вече усещах как се изчервявам.
-М-м-може ли да те целуна? -каза той след като се доближи опасно близко до мен. Голям е сладур, досега никой не ме е питал дали може да ме целуне... просто го правят независимо дали искам или не.
-Да! -това беше най-сладката минута в живота ми. Обаче трябваше да си ходя. Вече закъсням с половин час, а майка ми ме чака вкъщи да ходим на гости при баба. Но точно в този момент грам не ми пукаше дали ще закъснея повече или не, въпреки че не мисля че има по-строга майка от моята като стане въпрос за точност. Насладих се на момента, поговорихме си още малко и му казах че трябва да си ходя. Изпрати ме до нас. Сърцето ми все още бие с бясна скорост. Целуна ме пак пред входа на блока ми и чак тогава се качих нагоре. Гледах го как си тръгва от прозореца между етажите. Изобщо не исках да си ходи. Вечерта като си писахме ме пита “А сега какво? ”
“Как какво, сдоби се с гадже! ”
Оттогава сме неразделни.. или поне аз така си мислех.
...
Днес отидохме в мола да ядем суши. Всъщност страшно се изненадах като се сети, че правим две години. От седмица му подготвям едно албумче с наши снимки. На всяка снимка отзад написах по едно нещо което обичам в него. Обичам всичко в него. Обичам тялото му, въпреки, че отдавна спря да тренира. Обичам рошавата му коса. Обичам мирисът му. Обичам дългите му прегръдки и като цяло всеки допир до него, до кожата му. Обичам смехът му, даже и многото скучни шеги, които повтаря. Обичам разговорите ни, въпреки че са започнали да стават все по-безсмислени. Няма значение, пак ги обичам. Като се замисля от колко много време не сме си говорели с часове по телефона, както преди. Става ми гадно. Всеки ден ми звънеше към 2 през нощта. Излизах с кутията Дънхил на терасата и си говорехме. Губех представа за времето всеки път. Сега има дни в които единственото което получавам е “Добро утро слънчице, кп, кс, лека нощ” Това ме измъчва. Искам да си говорим както преди време. Искам да се държи с мен както тогава... Днес ми беше взел една червена роза. Не бях получавала цвете от родения си ден. А ги обожавам.
Седнахме на масите на най-горния етаж на мола. Само аз ядох. Той си цъкаше на телефона. По едно време Ванеса мина покрай нас. Поздрави ме. Тази долна...
Като и чу гласа, Дани веднага се обърна към нея и очите му грейнаха.
-Ейййй, как си? Откога не сме се виждали, пак не ти се ходи на училище, а? От вторник не си идвала. Стягай се малко! -каза той и се засмя
-Ти понеже много ходиш, яяя. Бързам, извинявай, ще се видим утре Дани! Ще идваш ли на сбирката на парламента?
-Разбира се. До утре!
-Чао. -казах аз с най-отегчения си тон... сега ми стана ясно защо той се записа в парламента... кучката също е там. Още от началото на връзката ни ревнувам ужасно много от нея. Въпреки, че нямах причина. Е, от няколко седмици вече имам. И то каква!
Но това да го оставим за малко по-късно. Дадох му подаръка след като онази се разкара. Той се усмихна. Фалшиво. Разгледа го набързо и си го пъхна в сака.
-Мерси скъпа!
Как може да е такъв? Преди беше коренно различен човек. Искам си стария приятел... За съжаление мисля, че няма да го имам никога повече. Какво правя все още с него? Не мога да го оставя. Обичам го. Безкрайно. Но той се държи все едно не съм му никаква.

...

Всичко започна преди около месец. Всъщност за него е започнало още през лятото. Харесал си я е. Един ден не ми отговаряше с часове, а беше на линия цяла вечер. Не ми вдигаше телефона. Бях се стреснала много. Дали му се е случило нещо? Влязох му в профила, за да видя дали само мен игнорира. Бях права. Отговорих чата му с най-добрият му приятел, бяха си писали за Ванеса. “Обичам я повече от всичко, бих отишъл навсякъде с нея. ”
Зяпах екрана и не можах да повярвам на това, което виждам.
Четейки това, сърцето ми се разби на безброй малки части, които хвърчаха хаотично в тялото ми и ме караха да треперя от нерви. Толкова много го обичам. В какво сгреших? Продължих да чета.
“-От колко време?
-От лятото, когато мойта обикаляше из България и не ми обръщаше внимание. Тогава се видях няколко пъти с Неса и... все пак неизживяната любов е най-силна.
-Брат, казах ти, че така ще стане рано или късно.
-Оф, много съм пиян, не ми го натяквай.
-Прибирай се, утре ще го говорим.
Seen 2:46 am”
Разплаках се. Плаках с часове. Какво намери в нея? Да, спортистка е, обаче освен хубаво тяло няма нищо друго. Нито готин характер, нито красиво лице. Виж и носа, сляп ли си? Оффф. Не мислех, че това изобщо е възможно да се случи. Какво ми е на мен? Толкова лесно ли ме забрави? За половин лятна ваканция? Не можах да мигна през нощта. Писах му.
-Знам за Неса...
-Какво за нея?
-Не се прави на ударен, имам ти паролата.
-Не знам за какво ми говориш.
-Майната ти. -само това успях да напиша, сълзите ми замъглиха зрението.
-Обичам те!
-Глупости! Няма нужда да се правиш вече.
-Моля те, заспивай, късно е, утре ще се видим и ще говорим.
-Хубаво.
Наистина нямах сили да водя този разговор сега и то по чат.

...

Не спах изобщо. Станах от леглото към 7 и си направих кафе. Не за да ме събуди, а защото обичам вкуса му. Нямаше никой у нас, излегнах се на дивана в хола и си пуснах телевизия. Даваха някаква идиотска комедия по любимия ми канал. Мързеше ме да търся нещо друго и се примирих с това. И без това нямаше да го гледам. Запалих си цигара и след половин час най-накрая успях да заспя. Станах в 1 и изпих още едно кафе. Чух как някой чука на вратата. Едвам се отлепих от дивана, затрупан от салфетки и трохи от бисквитките, които ядох преди малко. Погледнах през шпионката и видях сивия суитшърт на Дани. Зачудих се дали да му отворя. Той звънна пак.
Отворих му. Не се сдържах и се разплаках. Той ме прегърна и аз заплаках още по-силно.
-Бях пиян! Не го мисля наистина.
-Опитах се да измрънкам нещо, но не ми се разбираше и думичка, не можех да спра да рева.
-Стига. -избърса ми бузите с ръкава си. Заведе ме до дивана, на който прекарах последните 6-7 часа.
-Късаме! -исках да го кажа, на ръба на езика ми е... но не можах. Погледнах го в големите му сини очи и за пореден път се оказах омаяна от магията на океана в тях.
-К-к-къ-не, не мога, прекалено много го обичам. Исках той да го направи в този момент. Да прекрати връзката ни и да ме улесни. Обаче той не го направи. Каза ми че ме обича, и че това е бил просто моментен импулс. Обвини алкохола. Реших да се направя че му вярвам. Искаше ми се да му вярвам. Каза че иска да е с мен и че го правя щастлива.
-Щом те правя щастлива, защо си мислиш за нея докато си пиян?
-Не знам, объркан съм. -това изречение го чух поне още 10 пъти до края на разговора ни. Повтаряше едно и също. “Обичам те, но съм объркан, искам да съм с теб, но съм объркан, само за теб мисля, ама съм объркан”
-Ми изясни се бе! -Ума не ми го побираше.. ако не бях прочела този чат, дали изобщо щеше да ми каже за нея... не мисля. Един ден просто щеше да ме скъса, без да ми казва защо и всичко щеше да приключи.
...
Минаха две седмици. С него съм. Щастлива съм като прекарваме време заедно. Но вечер се побърквам. Спрях да ям. Отслабнах с 3 килограма. Просто нямам апетит. Всяка вечер в продължение на седмица си задавах едни и същи въпроси през сълзи.
-Защо нея?
-Обича ли ме наистина?
-Какво правя още с него?
-Днес дали ще заспя?
-Подяволите!? !
-Защо го обичам толкова много?
Все още не съм намерила отговори.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 12 дни, 13 часа
hash: 6dd32f1eac
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

1.   Пишеш УНИКАЛНО!! Не знам, дали е истинска история, но ти пишеш страхотно! Продължавай в същия дух. Ако можеш някъде да споделяш такива истории, ще бъде страхотно.......

НяКоЙ

 
  ...
преди: 12 дни, 10 часа
hash: 2004993730
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

2.   Типично по български - момчето води на среща момичето в Борисовата, да не се бръкне за някой лев за заведение. :) Много хубаво пишеш!

 
  ...
преди: 12 дни, 8 часа
hash: ea83fc8176
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Момиче, от усмивка, през смях, та накрая до сълзи ме докара ти!
Грабна ме и изживях всичко! Ок, аз съм си емоционална, но не съм ревла иначе. Просто ти имаш страхотен талант да предаваш чрез думите емоции.
За историята ти... покажи му, че може да те загуби. Има сносни момчета наоколо, нали? Действай без да стигаш до крайности, просто да види интерес и "светнали очи" в друго присъствие.
Каквато и да е реакцията му в момента, няма да е вярната, а под влияние на емоцията. После, след като смели, помисли и асимилира.
"Объркан съм"= не съм сигурен!

 
  ... горе^
преди: 10 дни, 13 часа
hash: f609023f40
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   Благодаря ви! Всъщност това е първият ми опит за писане на такава история. Не мислех, че изобщо някой ще отдели време, за да я прочете. Радвам се, че ви харесва! Имам идея за продължение, ако някой иска, мога да го споделя тук.
Авторката

 
  ...
преди: 10 дни, 9 часа
hash: 1289075ea1
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

6.   Щото момичетата сте глупави, как защо?

За какво ти е да се занимаваш човек, който самият и той не знае какво иска.

 
  ...


...
преди: 8 дни, 11 часа
hash: 880f8f39a4
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

7.   Прекрасна писателка си! Не знаех, че вие софиянците пишете толкова добре! Аз съм писателка от 7годишна и написах„Огнена душа “! А ти откога пишеш?

 
  ... горе^
преди: 8 дни, 1 час
hash: f609023f40
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Към номер 6: прав си, обаче когато имаш много силни чувства към даден човек не е толкова лесно да се откъснеш от него
Към номер 7: Благодаря! Като малка постоянно си съчинявах песнички и кратки стихотворения. Съвсем наскоро започнах да пиша кратки разкази и неща от този сорт. Има страшно много чувства изляти в текста горе...

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: 1 бр
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker