Избраните - Част І
преди: 6 години, 9 месеца, прочетена 4343 пъти
Преди много години в една далечна земя хората живееха щастливо и си пасяха овцете. Чиновниците се изолираха в големи градове в близост до някой благородник, а простолюдието нямаше намерение да се образова. Все пак, защо са ви бляскави дрехи, като имате куче и крава? Всичко е точно - един остров, една държава, един лидер и едни овц.. тоест поданици. Много години мир и един съдбоносен ден, гербът на династията Ефтичия беше откраднат от селяни, които населявали царската гора (74% е ловна зона на царя). Царското семейство трябваше да напусне уютният си дворец и да се премести в най-сигурната крепост в целият познат свят. Различни видове камъни за всяка стена, по един страж през метър, цял ров обгражда крепостта, отвъд малките житни поля е цяла пропаст. Изкачването без стрелящи войници по теб е доста трудно, затова завладяването на това място е почти невъзможно.

Царят събра най-добрите си пълководци и най-верните си благородници.
- Това може да предизвика размирици сред обществото! - крещеше царя, като лявото му око потрепваше, а по принцип слънчевото му лице се превърна в грозна гримаса.
- Успокойте се, господарю мой! Ние ще хванем негодниците и ще ги екзекутираме по ваша воля! - каза дук Шиян.
- Да се успокоя... Ти шегуваш ли се с мен?! Искам веднага селата в царската гора да бъдат изпепелени!
- Ще загинат невинни хора.. - отвърна плахо дука..
- Пука ли ти?! Те могат да предизвикат гражданска война! Няма невинни, искам веднага да убиете всички!
- Вашето желание е заповед за нас! - закрещяха всички поданици, като някой хвърлях златни монети във въздуха в чест на царя.

Междувременно в селото Махина а`Таул едно момче (Тим) се беше вдъхновило от разказите на баща му за велики и смели рицари, обикалящи света, за да убиват лоши чудовища и тренираше с неговите двама приятели - Томас и Жана д`Афоунд.
- Приятели, сега отиваме към приключение отвъд нашите мечти! - крещеше Тим с меч в ръка, насочен към гората или, както те го наричаха - неизвестното - Днес ние ще уловим елен, за да ядем и после ще убием дракона (едно куче, което лае на всеки)!

Докато децата си играеха, в гората отекваха викове. Двам мъже облечени в черни роби се приближаваха опасно до селото. Единият беше готов да извади меча си.
- РАЗБОЙНИЦИ!!! - изкрещя една жена, която беше напазарувала ябълки.
Тогава единият с невероятна скорост отиде до жената и й преряза корема. жената умираше в адски мъки, но никой не смееше да се приближи и да й помогне. Тогава Тим и Томас с техните дървени мечове се затичаха.
- СПРЕТЕ! - изкрещя Жана, но момчетата не й обърнаха внимание.
Те стигнаха до трупа и разбраха, че женат не диша.
- Убийци.. - измърмори Томас..
- Вие двамата. Много сте смели... Знаехте, че мога да ви убия, нали?
- Проклетник! Трябва да умреш! - Изкрещя Тим и му плесна един силен шамар.
Тогава непознатият мъж си прибра меча и извади златен герб, като на него беше гравиран дракон и надпис "Господ да пази царя".
- Това е подарък от моя дядо. Искам ти да го пазиш на всяка цена и ако видиш царски стражи да бягаш!
Тогава мъжа си тръгна и прошепна на другия:
- Вече е тяхна отговорност...
Тогава Тим забеляза, че ръката на единият беше в кръв.
- Вие двамата сте много тъпи! - смъмри ги Жана. - Ами ако ви бяха убили?!
- Но не ни убиха, нали? - каза Томас.

Настъпи нощта и всички си легнаха, освен тримата малчугани. Те бяха виждали този символ някъде. Точно в този миг дойде царска конница. Бяха въоръжени с хакли, но щом техният лидер съзря трите деца, каза:
- Спрете! Открихме крадците..