Споделена история от Измислени истории |
Зелено злато
преди: 6 години, 4 месеца, прочетена 4746 пъти
Много отдавна един крал имал купища злато. Немалко хора са се опитали да му го откраднат. Кралят обаче не можел да пази златото вечно и когато започнал да остарява извикал най-злите хора в цялото му кралство. Подземните обущари. Тези ниски хорица трябвало да пазят златото на старият крал.
Един смел лорд на име Алфред от Бавария решил да събере армия. Французи, бохеми, шведи и дори турци дали клетва да му бъдат верни. Всички те потеглили към златната кула, дом на кралят на обущарите.
- Рицари, събрал съм ви тук, за да откупите свободата си! Не ще ми бъдете васали повече, но ще ми помогнете за една последна мисия. Златната кула! Тя ще бъде моя, както и цялото злато в нея! Обаче тя се пази от най-жестоките зверове и ако успеем да завземем кулата ще ви дам цялата си земя в Бавария, та и отвъд!
- Да, Лорд Алфред! - крещели всички. Най-въоръжените давали клетва, че ще изтръгнат сърцето на врага и ще пируват с него, а най-богатите разпитвали какво ще им бъде дадено, а ако не им харесвало обещавали, че от труповете на жертвите ще правят дрехи за лорда, за да им бъде обещано повече.
Почти стигайки до златната кула, Мохамед Страшният, най-силният и най-големият войн попитал лорд Алфред следното нещо:
- Лорде, ако Ви е удобно да Ви питам, какви са чудовищата за каквито говорехте? Скелети дето ходят и стрелят със стрели горящи, а може би сте имали в предвид безчувствени моряци, дето от султана са проклети черна смърт да хванат, па и нас да заразят?
- Не. По-зли от обущарите няма. Местните им викат леприкони. Тези дребни хора със златни украшения имат сили, давани им от богатствата. Зли са от дъното на сърцето си, ако имат такова..
- Ха! Чувал съм за такива, дядо ми бил хващал такъв! - каза един бохем, почесвайки брадата си с едно малко остро ножче. - Зеленият му бил в градината да си крие златото и дядо ми с една брадва, осакатил го, па златото му го взел. Ония брадат елф го метнал в пещта и със златото си купил дворец с кули от злато и врати от сребро.
- И ти там ли живееш - попита Мохамед, вадейки сабята си, за да я наостри - не живееше ли в един малък дворец, даден по милост от баща ти? Не си ли за това тук, за да вземеш хубава зем-
- Здравейте пътешественици! - обади се един дрезгав глас. - Аз съм тука да ви предупредя, че наближават кулата с несметни богатства! Ама да си знаете, че там ще ви осакатят, па може и да ви убият. Вижте какво стана с мен!
И тогава от нищото се появи един мъж в броня. Неговата ръка била откъсната, за да се разкара от кулата.
- Аз съм робът Смит! - каза странникът.
- Как си роб? Ти имаш такава хубава броня, а си бил роб...
- Преди бях Барон на цял Бретан, като имах толкова много васали. Най-смелите рицари ми се кланяха, жени с прекрасни алени устни идваха чак от Париж да прекарват нощите си с мен, боляри от балканите търсеха спасение при мен, надалеч от османците. Аз бях толкова велик, но не ми стигаше. Събрах цялата си армия, па даже и кралят ми даде едни от най-елитните бойци в цяла Франция! Похода беше изпълнен с кръв на селяните на Англия и Шотландия, докато не стигнахме Ирландия. Тогава на метри от златната кула ни нападнаха дяволите! С магията си ни стреляха. Огън падаше върху нас, а аз паднах в калта и се молех за помощ. Толкова силно се молех, че молитвите ми стигнаха чак до Рим! Ама думите ми не останаха нечути.. Чух гласа на бога. Каза ми, че ще оцелея, но като роб. Смениха ми името на Смит и ме накараха да се отрека от титлата си. А накрая, за да си играят ми откъснаха ръката и я хвърлиха в реката!
- Глупости! - изкрещя Мохамед, сигурно по-силно и от молитвите на барона. - лъжец, искаш златото за себе си! Направил си жертвата да си откъснеш ръката, но сигурно вече си завзел кулата и не искаш да ти се пречкаме! Барона на Бретан е мъртъв! Починал преди 10 години. Открили са тялото му в Бохемия!
- Това е измама на лепр-
- Мълчи, Смит! - отвърна Мохамед, залепяйки му един голям шамар - Господарю мой, позволете ми да убия тоя проклетник, за да може да продължите похода си!
- Остави го! Може и да е прав за обущарите! Не ни трябва излишна кръв. Нали го чу, убивал невинни селяни и по-късно злините му се стоварили върху него. Да продължаваме!
След няколко минути армията на лорд Алфред стигна до стените на крепостта.
- Где са елфите? - попита един сърбин, единственият балканец в армията. - Не трябваше ли да са тука да се трепем, или са се уплашили от нас?
- Много ясно, че са се уплашили! - Изкрещя Мохамед, като искаше да бъде чут от цялата армия. - А това прави нас излишни! Бяхме излъгани да напуснем домовете си! А сега Алфред просто ще вземе цялото богатство за себе си, понеже няма да може да плати на толкова много хора! Проклетникът трябва да умре, още сега!
Войниците яростно се нахвърлиха на Алфред, като му извадиха езика, мушкаха го с разнообразни остриета, а някой даже жонглираха с очите му.
Всички си тръгнаха, забравяйки за златото. Освен един, който ги гледаше от високо, чрез очите на Мохамед. Този един се възползва от човешката слабост и жажда за злато. Този злодей използваше слабата психика на един, за да поведе другите към провала. Този един сега има две марионетки - трупът на Алфред и безмозъчният Мохамед. Този някой е единственият останал леприкон.. Единственият който продължава да пази кулата след смъртта на кралят преди седем години. А дали пази кулата, или просто е новият притежател на златото...
Край. Много моля авторите да публикуват историята ми! Благодаря!
|
