Споделена история от Измислени истории |
Приключенията на клана щит: Коледата на Чарли
преди: 5 години, 5 месеца, прочетена 3505 пъти
Приключенията на клана щит
Коледата на Чарли
В замъка на елфите всички украсяваха стаите защото след няколко дни е Коледа. Ден в който всички мечти се сбъдват. Но имаше една мечта, която се отличаваше от другите. Това беше мечтата на Чарли. Той искаше всички да са щастливи на този прекрасен празник. Чарли украсяваше коридорите на замъка и често си пееше коледни песни.
Чарли е човек. Той има тъмно зелени очи и къса руса коса. Облечен е с poncho което е с червени, сини и кофяви хоризонтални лини и сини панталони. Чарли има психически проблеми и често има спонтанни движения и изблици на смях.
— Коледа. Ден на отворените сърца и щастливи усмивки. Когато всички са заедно и самотата изчезва. — Каза Чарли с усмивка.
Но имаше и някой който не обичаше много Коледа. Докато Чарли украсяваше Алексия вървеше по коридора и се ядосваше на цялата тази украса. Чарли видя че Алексия изглежда ядосана.
Алексия е елф. Тя има жълти очи и дълга кафява коса. Облечена е с Кафяво зеленикава Tea gown. На дясната си ръка тя има 2 мегически гривни в едната гривна си държи лъка и стрелите. 2 кривна и позвалява когато поиска дрехите които носи да се превърнат в броня. Има и крилат бял лъв за любимец.
— Здравей Алексия. Какво има? Защо си толкова ядосана на този прекрасен ден. — Каза Чарли.
— Прекрасен ден. Мразя всичко в този ден. Навсякъде има анархия. Няма никакъв ред и контрол. Още нещо Чарли. Мразя те. — Извика Алексия.
— Още ли се сърдита заради "Кралският турнир" и състезанието в дивия запад. — Каза Чарли.
— Да. Аз трябваше да бъда победител. Но както и да е. Цялата Коледа ще прекарам в стаята си, където е спокойно. — Каза Алексия.
Тя си тръгна оставяйки Чарли да мисли за станало. Той се прибра в стаята си, където беше украсил с елха, гирлянди и хартиени снежинки. Той мислеше какъв подарък да подари на Карунакар. Той беше най добрият му приятел. Много търпелив с добро сърце.
Карунакар е китайски дракон в човешка форма, с жълти очи и къса червена коса. Той е облечен в черно тай чи дрехи. Има бледо червени люспи на ръцете, краката и бузите на лицето. Той е майстор на бойните изкуства и може да диша огън и има оръжия, които са в магическа гривна и тези оръжия са Джиан, Гуандао и повтарящи арбалет.
— Чудя се, какво да му подаря. Може би меч. Не той вече има. Наистина не знам. Трябва да измисля нещо. — Каза Чарли.
Чарли не знаеше какво да прави. Тогава Чарли се замисли за Алексия. Той си помисли: Тя няма да получи подарък за Коледа. Знам че не е много добра, но не е ѝ толкова лоша.
Чарли се замисли какво да направи. Тогава му дойде идея. Той реши че за да получи най-добрите подаръци за Алексия и Карунакар, той трябва да отиде на северния полюс и да намери Дядо Коледа. Идея можеше да звучи налудничаво, но за Чарли не беше така. Той си сложи коледни ръкавици, едно коледно пончо и взе своята торба където сложи храна. Така Чарли тръгна към северния полюс. Той минаваше през гора за да може да стигне. Но тогава той чу викове за помощ. Чарли веднага се затича за да помогне, когато стигна той видя как някой е паднал в едно замръзналото езеро. Чарли бързо взе един клон и каза: Хвани се за клона.
Той се хвана за клона и Чарли го извади от леденото езеро. Чарли видя че той трепери от студ. Чарли се огледа и видя дървена колиба. Чарли му помогна да отиде до колибата. Той отвори вратата и го сложи да легне. След това Чарли запали огън в една печката за да се стоплят.
— Благодаря че ми спаси живота. — Каза замръзналия човек.
— Няма проблем. Как се казваш. — Попита Чарли.
— Моето име е Робърт. Аз живея в тази гора, като ловя риба, мечки и елени. — Каза Робърт.
— Виждам, но не е добре да живееш тук сам. — Каза Чарли.
— Знам това но не мога да общувам много с други хора. — Каза Робърт. — Всеки ми казваше Робърт ти не ставаш за нищо. Нищо няма да стане от теб. Затова аз живея сам.
— Знам как се чувстваш. Но знам от опит, че самотата убива. Аз имам психически проблеми и често ме избива на смях и имам спонтанни движения. Но това не ми пречи да говоря с хората и да си намеря приятел. — Каза Чарли.
— Не разбирам, как така не се отказа да се бориш. — Каза Робърт.
— Аз не се борих. Аз знаех че много хора ще ми се присмиват. Но имаше и някои които ми станаха приятели и ме харесват такъв какъвто съм. Но е непоносимо за всеки да остава сам по празниците. Особено на такъв празник като Коледа. — Каза Чарли.
— Не разбирам. През целия си живот не съм намирал смисъл. Всеки ме обиждаше. — Каза Робърт.
— Знам че е лошо, но на кой му пука за теб, когато никой не знае че си тук. Няма смисъл да стоиш скрит в този гора. — Каза Чарли.
— Виж става тъмно и може да останеш тук за нощта. — Каза Робърт.
— Благодаря. — Каза Чарли.
През прозореца се виждаше залеза и рисуваше прекрасна картина с златни лъчи. Робърт веднага заспа, но Чарли беше буден. Той мислеше за Карунакар и Алексия. Той не знаеше какви желания имат. Чарли не се интересуваше от това да получи подарък за Коледа. Той вече имаше най ценният подарък, това е приятелството и подкрепата на Карунакар. Чарли дълго време мислеше за това докато не заспа. Сутринта Чарли се сбогува с Робърт и продължи пътуване си. Той вървеше по една пътека през гората, която водеше до една голяма планина. Той знаеше че трябва да прекоси планината, но не знаеше как, затова той тръгна по една пътека. Докато Чарли вървеше се появи една снежна буря. Чарли знаеше, че няма много време и трябва бързо да се скрие от бурята. Той намери една пещера където се скри от бурята. Той влезе в пещерата и намери светещи кристали, които осветяват цялата пещера. Имаше и някои много красиви статуи направени от лед. Пещерата беше много красива и Чарли беше много развълнуван от тази гледна, която пещерата излъчваше. Но Чарли усещаше някакъв страшен студ. Той, чувстваше че вътре е по студено отколкото навън. Тогава една бяла мъгла изпълни мястото и от нея излезе Миказуки.
Миказуки е Юки-онна. Тя има ледено сини очи и дълга черна коса. Облечена е в синьо кимоно с бродирани снежинки. Тя има силата да контролира леда и снега.
— Здравей Чарли. Какво правиш тук, не си ли в замъка за да празнуваш Коледа? — Каза Миказуки с монотонен глас, който не показваше никакви емоции.
— Аз тръгнах да намеря подарък на Карунакар и Алексия. Но се появи буря и се скрих тук. — Каза Чарли с усмивка, докато гледаше сините очи на Миказуки, които много приличат на стъкло.
— Изненада съм Чарли. Обикновено хората биха се вцепенили от страх когато ме видят. — Каза Миказуки и създаде още една ледена скулптура.
Чарли беше изумен от ледената скулптура и каза: Миказуки, тази скулптура е много красива.
— Наистина ли? — Каза Миказуки с леко изненадан глас.
Чарли: Да, всички скулптури са изумителни, но защо го правиш тук. Не трябва ли да го правите в замъка, където всички ще видят твоите красиви скулптури.
Тогава Миказуки погледна Чарли с сините си очи и с не толкова монотонен глас каза: Защо мислиш, че някой ще му харесват моите скулптури.
Чарли: Миказуки всички ще харесат твоите ледени скулптури. Вярно ще има хора които няма да го харесват, но ти не им обръщай внимание. Обърни повече внимание на тези, които харесват не само скулптурите ти, но и теб.
Миказуки: Откъде знаеш че някой би искал да ме опознае. Аз съм Юки-онна. Известни сме с липсата на чувства.
Чарли: Знам как се чувстваш Миказуки. Аз също не бях много харесван, заради моят проблем, но намерих приятел в лицето на Карунакар. Той стана мой приятел въпреки моят проблем. Чуй ме когато пристигнах в замъка на елфите, мислех си че няма да мога да се приобщя с другите, но не беше така. Миказуки няма смисъл да не можеш да покажеш тези невероятни скулптури и няма смисъл да стоиш тук сама. Повярвай ми Миказуки, няма значение дали си човек или не, никой не трябва да остава в капана на самотата.
Тогава Миказуки забеляза, че бурята е отминала и каза: Чарли бурята е отминала може да продължиш пътуване си.
Чарли: Добре Миказуки, ами ти?
Миказуки: Какво аз?
Чарли: Няма ли да се върнеш в замъка? Много ще се радвам да видя твоите скулптури там.
— Ще помисля. — Каза Миказуки с монотонен глас.
Чарли тръгна, но преди да излезе от пещерата Миказуки каза: Почакай Чарли.
— Какво има Миказуки. — Чарли каза с изненадан глас.
— Разбирам защо искаш да подариш подарък на Карунакар, но защо искаш да подариш подарък на Алексия. Тя те мрази. Не те оценява, обижда те и не може да те понася. Тогава защо искаш да ѝ подариш подарък? — Каза Миказуки с развълнуван глас.
— Това е вярно, но не го правя за нея, правя го за себе си. Аз знам какъв съм. Аз ще подаря този подарък, защото никой не заслужава да е сам на Коледа. Миказуки не може всички да ме харесат, но това не означава че трябва да бъда лош с тях. — Каза Чарли с усмивка.
Миказуки не знаеше какво да каже думите на Чарли стоплиха замръзналата ѝ душа. Тогава силен вятър с сняг влезе в пещерата и Миказуки изчезна. Чарли се огледа и видя че Миказуки я няма, затова той тръгна по пътя си и като бонус Миказуки не го превърна в ледена скулптура. Чарли стигна до северния полюс и видя че по улиците се разхождаха хора с широки усмивки и грейнали лица. На това място Чарли се чувстваше изпълнен с щастие, очите му не можеха да се наситят на тази коледна атмосфера. Докато търсеше работилница на Дядо Коледа, Чарли чу викове за помощ. Тези викове се чуваха от фабриката за производство на захарни бастунчета. Чарли влезе във фабриката и започна да се ослушва. Той чу пак викове за помощ, които идваха от една голяма купчина захарни бастунчета. Чарли зарови ръцете си в купчината и извади едно джудже облечено в коледни дрехи.
— Благодаря. — Каза Джуджето.
— Какво става? Защо беше затрупан в захарни бастунчета? — Каза Чарли с усмивка.
— Чувал ли си че с хубавото може да се прекали. — Каза Джуджето.
— Да чувал съм. Но обикновено, някой ме спира преди да стане нещо лошо. Но какво не е наред? — Каза Чарли.
— Имаме толкова много захарни бастунчета. Не спират да идват. Всички преяждат с толкова много, че накрая нямат място за коледната вечеря. — Каза Джуджето с тъжен глас.
— Какво не е наред, че излизат толкова много захарни бастунчета. — Каза Чарли с изненадан поглед.
— Машината, която произвеждаше захарните бастунчета се повреди. Ние не можем да я оправим и сега тя работи без да спре. — Каза Джуджето.
Джуджето заведе Чарли до машината, която правеше толкова много захарни бастунчета.
— Виждаш, че машината не може да спре, ако продължава така цялата фабриката ще бъде затрупана с захарни бастунчета. — Каза Джуджето.
— Не се тревожи. — Каза Чарли и погали джуджето по главата. — Аз ще оправя машината. Вярно е че не разбирам много от тези машини, но Хюго ме научи на много.
Тогава Чарли отвори контролното табло на машината и видя зъбни колела. Чарли се огледа и се замисли как да оправи тази машина. Той забеляза че едно от зъбните колела се движи много бързо. Чарли взе един гаечен ключ за стегна колелото, след това той затвори контролното табло и дръпна един ръчка. Машината спря и всички джуджета избухнаха в радост.
— Благодаря ти. Как можем да ти помогнем. — Каза джуджето
— Искам да разбера къде е работилница на Дядо Коледа? — Каза Чарли.
— Тя се намира на в крайната част на северния полюс. — Каза Джуджето.
Чарли излезе от фабриката за да отиде до работилница на Дядо Коледа. Пътят не беше много добър. Навсякъде имаше камъни, Чарли няколко пъти затъваше в дълбокият сняг и вятъра беше много силен и студен. Чарли едва можеше да вижда пътят. Той мислеше да се откаже и да се върне, но желанието да подари подарък на Карунакар го караше да не се отказа. Но в един момент Чарли се спъна в един камък падна на земята и загуби съзнание. Когато са се събуди той видя нещо невероятно. Навсякъде имаше коледна украса, джуджета които правеха играчки и имаше голям елха в средата на стаята. Тогава някаква магическа светлина го хвана и го сложи в скута на Дядо Коледа. Когато Чарли видя Дядо Коледа, той се усмихна и каза: Дядо Коледа. Не мога да повярвам че те виждам.
— Хо хо хо. Здравей Чарли. Чух, че си бил добър през годината. Кажи ми какво искаш за Коледа. — Каза Дядо Коледа.
— Дядо Коледа. Аз искам най добрият подарък за моят приятел Карунакар също така Алексия и Миказуки. — Каза Чарли с леко наведена глава. — Аз не искам нищо за Коледа. Искам само всички да са щастливи. Аз не мисля че бях достатъчно послушен.
Тогава Дядо Коледа с весел глас каза: Ох Чарли. Не си мисли че не знам какво направи днес.
Дядо Коледа показаха една кристална сфера и вътре той видя, как помогна на Робърт, Миказуки и джуджето.
— Разбираш ли Чарли? Ти беше готов да помогнеш на другите само за да бъдат щастливи. — Каза Дядо Коледа.
— Знам. Затова искам да подаря най добрият подарък за Карунакар. Той винаги ми е помагал. В "Кралският турнир" той ми помогна като ме окуражи даде ми меча си. В дивия запад той вярваше в мен. Той не се интересуваше от това че имам психически проблеми. — Каза Чарли докато гледаше Дядо Коледа в очилата с златни рамки.
Дядо Коледа се засмя топло след което подаде на Чарли три подаръка. Чарли взе подаръците и заспа. Когато се събуди той видя че се намира в стаята си.
— Дали това беше просто сън. — Каза Чарли.
Чарли огледа стаята си и видя, че под елхата има три подаръка и едно писмо. Чарли взе писмото и го отвори.
"Скъпи Чарли. Твоята доброта и любов към всички ме направиха история щастлив. Погледни към елха и там ще намериш подаръци за Карунакар, Миказуки и Алексия. Весела Коледа Чарли от Дядо Коледа".
Чарли сложи подарък на Алексия до вратата, после почука на вратата и си тръгна. Той видя че замъка беше украсен с ледени скулптури, той се радваше че Миказуки е в замъка и искаше да я намери за да даде подаръка. Чарли видя че Миказуки довършва една ледена скулптура.
— Миказуки. — Извика Чарли за да привлече вниманието на Миказуки.
Мизучи се обърна и видя Чарли.
— Здравей Чарли. — Каза Миказуки с усмивка.
— Заповядай, това е за теб Миказуки. — Каза Чарли.
— Благодаря ти Чарли. Аз се съгласих да дойде тук и да прекарам Коледа заедно с всички. — Каза Миказуки с весела усмивка.
Чарли тръгна за да намери Карунакар. Той беше най добрият му приятел и заради него Чарли тръгна за да търси най добрият подарък. Чарли намери приятелят си в стаята му, където медитира.
— Карунакар. — Каза Чарли.
— Какво има, Чарли? — Каза Карунакар.
— Карунакар заповядай този подарък е за теб. Весела Коледа Карунакар. — Каза Чарли и подаде подаръка.
Карунакар го взе.
— Чарли благодаря. Аз също имам подарък за теб. — Каза Карунакар и подаде подаръка на Чарли.
Чарли го взе с радост и благодари за подаръка. Така Чарли и всички останали празнуваха заедно Коледа.
И тук свършва нашата история.
|
