Приключенията на клана щит: Изчезналият "Неталзенски" лъв.
преди: 5 години, 5 месеца, прочетена 3304 пъти
Да кажа че героя Брамс Йохансон и Джон Уилям са взети по молба на автора.
Ако искате мажете да създадете герой, като го опишете долу в коментарите и той може да се появи в следващата история за Магическия детектив и неговия магически лекар. В тази история ще разкажа как те се срещат в замъка на елфите преди разказа на автора "Безкрайния път". Благодаря Ви и приятно четене.

В острова на домашните любимци изчезва рядък лъв и сега Брамс Йохансот и Джон Уилям заедно с зомбито Здравко се заемат да разрешат случая.


Приключенията на клана щит
Изчезналият "Неталзенски" лъв.
Брамс беше в стаята си и се лекуваше.
Брамс е детектив с къса кафява коса и зелени очи. Той е детектив с изключителна способност в дедукцията и познания в магията. Той носи зелено norfolk jacket и кафяви панталони. Той обича да свири на цигулка и за да мисли по добре той се наслаждава на ароматни свещи. Той има и орел с жълто червеникави пера за домашен любимец.
Той започва да пие някакво лекарство.
— Ох това е гадно. — Брамс каза и сложи чашата на масата.
— Брамс. Няма да се излекуваш ако не изпиеш всичко. — Каза Уилям който влезе в стаята.
Уилям е магически лекар с къса черна коса и кафяви очи. Облечен е с сиво Pea coat и кафяв панталон. Той има магическа сила, която може да лекува повечето рани.
Брамс: Не вярвам, че такъв варварски метод ще излекува нещо. Пощата дойде ли.
Уилям: Да. Но се боя че няма нищо за теб.
— Оооохххх — изстена Брамс.
Уилям: Има само 1 месец от последния ти случай.
Брамс: За ум като моя 1 месец е много дълъг. Без постоянна стимулация мозъчните клетки гладуват и умират. Виждате, че понасям последствията.
Уилям: Брамс знам че ти харесва да разследваш случаи, но не можеш в това състояние.
Брамс: Добре Уилям оставиме сам.
Уилям послуша Брамс ѝ си тръгна. Но докато Брамс се лекуваше в замъка беше пристигнал Собственика на "острова на домашните любимци" и неговия директор. Те бяха в тронната зала където се поклониха пред кралица Есмералда.
— Добър ден кралице. — Каза собственика. — Ние дойдохме тук за молба за помощ.
Есмералда: Как мога да помогна.
— Кралице. В питомната част на "острова на домашните любимци" е изчезнал "неталзенски" лъв. Този лъв не беше домашен любимец на никого, но беше много застрашен затова ние го държахме в питомната част. — Каза Директорът.
— Тази сутрин ние не можахме да го намерим, затова Ви молим за помощ. — Каза Собственика.
Есмералда: Няма проблем. Детектива и дресьора ни ще помогнат. Алексия кажи на Брамс и Здравко да дойдат тук.
Алексия: Да, кралице Есмералда.
Алексия каза на Брамс и Здравко да дойдат в тронната зала. Уилям, Брамс и Здравко пристигнаха в тронната зала.
Здравко има едно зелено и едно жълто око и къса черна разрошена коса а на лицето му и на останалото тяло изглежда тъка сякаш е изгорено. Здравко може да изпита болка само в главата на останалите места той не усеща полка нито бък се нуждае от тях. Той се нуждае от храна само за да въстановява кожата си. Той не яде чевешка плът а обикновена храна. Здравко е единственото зомби останало след великото изтребление където всички велики магьосници заличиха неговия вид. Въпреки че е зомби Здравко може да говори но не може да пише нито да чете без да прави грешки има и зомби лъв за любимец.
Те се здрависаха с директора и собственика.
Здравко: Кралице, защо ни повикахте.
Есмералда: Повиках ви, защото неталзенски лъв е изчезнал. Искам да разследвате случая.
— Готов съм да се заема с този случай. — Каза Брамс с щастлив глас.
Уилям: Не бързай толкова. Кралице, Брамс е болен, затова Ви моля да ми позволите да следя състоянието му по време на този случай.
Брамс: Какво не се нуждая от помощ. Аз съм в отлично здраве.
— Съгласна съм с това. Уилям ти ще следиш състоянието на Брамс. — Каза кралица Есмералда, след което излезе от стаята.
Брамс видя собственика, директора и Здравко. Брамс не знаеше много за животните. Когато видя Здравко, Брамс забеляза зомби, което е скромно, не много умно, лоялно, обичащ животните. Той забеляза също и дрехите му. Те бяха износени и на някои места скъсани. Въпреки че миришеха хубаво, личеше си че това зомби не иска да бъде променен. Той иска да бъде приет, такъв какъвто е. Брамс огледа ѝ директора. Той беше много по интересен обект отколкото собственика. Директора изглеждаше спокоен въпреки опитите да изглежда нервен. Погледа на директора не остана на едно място, местеше се постоянно. От какво ли се притесняваше директора. Изчезването на лъва е наистина притеснително, но нещо се криеше зад това притеснение.
Брамс: Добър ден. Мога ли да ви задам няколко въпроса.
Директора: Да, Детектив.
Брамс: Първия ми въпрос. Защо мислите, че лъва е избягал.
Директора: Лъва обикновено се връща в своята територия. Целият остров беше претърсен, но не го намерихте.
Брамс: Добре. Знаем че лъва е бил рядък. Имало ли е някой, който искал да го купи.
При този въпрос очите на директора се разшириха.
— Не, детектив. Никой не е искал да купи лъва. — Каза Директорът с притеснен глас, но той успя да се овладее и запази същия тон.
Брамс забеляза това. Той се чудеше, какво крие директора.
Брамс: Добре. Това бяха всичките ми въпроси. Ние с... как се казваш.
Здравко: Моето име е Здравко.
Брамс: Ние с Здравко и Уилям ще проверим мястото на което е бил лъва преди да изчезне.
— Добре утре ще отворим портала към острова. Вече е нощ. — Каза Собственика, държейки джобен часовник.
След като собственика и директора си тръгнаха, Брамс отиде при стаята на Здравко. Той почука на вратата.
— Влез. — Каза Здравко през вратата.
Брамс влезе в стаята на Здравко. Той видя, че Здравко яде развалена храна. Той се замисли, защо Здравко яде развалена храна, вярно е че Здравко е зомби, но защо яде развалена храна, вместо прясна.
Здравко: Какво искаш Брамс. Утре ще отидем на острова на домашните любимци.
Брамс: Аз дойдох тук за да поговорим.
Здравко: За какво?
Брамс: Първо, защо ядеш развалена храна.
Здравко спря да яде и погледна Брамс. Брамс се притесняваше от това, че Здравко можеше да го нарани.
— Брамс. Аз съм зомби. Обичам развалена храна и няма нищо лошо да ми се случи. — Каза Здравко с монотонен глас.
Брамс: Здравко. Аз знам че имаш зомби лъв. Къде го намери.
Здравко: Една година работех в острова на домашните любимци. Когато си тръгнах, те ми дадоха моят зомби лъв.
Брамс: Здравко. Защо толкова много обичаш животните.
Здравко: Когато останах последното зомби. След великото унищожаване на моя вид. Много хора се подиграваха, затова заживях в гората. Там наблюдавах животните. В гората беше спокойно. Там никой не те обиждаше. Бях сред животни, които мислеха само за храна и оцеляване.
Брамс: Разбирам. Тук в замъка на елфите не ти е лесно. Заради Веспасиан ли дойде тук. Виждам, че не можеш да общуваш много лесно.
Здравко: Брамс. Не дойдох тук заради Веспасиан. Тук съм защото искам да помагам.
— Какво знаеш за "неталзенски лъв". — Каза Брамс в опит да отклони темата, защото виждаше, че Здравко се разстройва на тази тема.
Здравко: Не много. Вярно че работих на "острова на домашните любимци", но аз бях в дивата част. Затова не знам много за "неталзенски лъв". Брамс, късно е вече. Ти имаш нужда от сън. Утре ще говорим.
Брамс: Добре. Утре ще отидем на острова и заедно с Уилям ще намерим "неталзенски лъв".
Брамс си отиде в стаята, но когато влезе той видя Уилям, който беше седнал на дивана. Той видя празна чаша от чай и чиния с трохи. Брамс седна на любимия си стол и каза: Уилям знам защо си тук. Моята болест.
Уилям: Сега може да си добре. Но може да се влоши. Затова ще дойда с теб в това разследване.
Брамс: Добре Уилям.
— Може да стане по лошо... момен наистина ли ще ме вземеш. — Каза учудено Уилям. — Защо приемаш това толкова лесно.
Брамс: Знам, че ти няма да се откажеш. Чакал си тук 5 минути.
Уилям беше учуден и каза: Брамс. Това е вярно. Аз наистина чаках 5 минути, но как разбра това.
Брамс: Много просто Уилям. Чашата за чай е още топла. Чаят става студен след 15 минути. Това значи, че си го изпил преди 5 минути, когато не е твърде горещ. Ял си ѝ бисквити с шоколад, нали.
Уилям: Да. Няма да питам, как си го разбрал. Аз ще си лягам. Може ли да те попитам нещо.
Брамс: Да Уилям. Какъв е въпросът.
Уилям: Защо нямаш легло.
Брамс: Много често ми задават този въпрос Уилям. Аз спя седнал на този стол. Други въпроси.
— Не Брамс. Лека нощ. — Каза Уилям и излезе от стаята на Брамс.
Когато се събудиха, Брамс, Уилям и Здравко закусиха, след това директорът на "острова на домашните любимци" отвори портал към острова. Той ги заведе до мястото, където последно е видян лъвът. Директорът ги остави, защото каза че има да върши друга работа. Брамс огледа мястото и забеляза, следи които свършват в нищото. Докато Брамс и Уилям разследваха, Здравко беше отвлечен. Брамс усети че Здравко го няма.
Брамс: Уилям, къде е Здравко.
Уилям: Не знам. Беше тук преди малко.
Уилям и Брамс се притесниха от това къде може да се намира Здравко. Уилям и Брамс започна да търсят и Уилям намери бутилка с вино.
Уилям: Брамс ела тук. Намерих нещо интересно.
Уилям показа бутилката с вино. Брамс взе бутилката, разгледа я и каза: Уилям това вино е "червена кръв". Много скъпо вино, малко хора могат да го купят. И мисля че знам кой е отвлякъл Здравко.
— Отвлечен. — Каза Уилям с шокиран поглед.
Брамс: Да Уилям. Здравко е бил отвлечен от кралят на вампирите. Но мотивите защо да отвлече Здравко са неясни. Може би е заради победата на "острова на битките" или други. Но съм сигурен че той е отвлякъл Здравко.
Здравко се събуди в една тъмна стая. Той беше вързан за стол и не можеше да мръдне. Няколко свещи светнаха и в стаята се появи кралят на вампирите и каза: О Здравко не знаеш колко дълго чаках този ден.
Здравко: Чакаш го откакто спечелих "острова на битките".
— Тишина. Аз тук командвам. — Извика кралят на вампирите с гняв в очите му.
Здравко: Добре. Какво искаш. Може би сладко отмъщение.
— Не — извика кралят на вампирите. — Искам неталзенския лъв.
Здравко беше учуден от това което искаше кралят.
Здравко: Защо. Вярно е че лъвът е рядък, но не мисля че обичаш животните.
Кралят на вампирите се ядоса и нареди на един от слугите си да му даде металната ръкавица с 2 ст нокти. Той сложи ръкавицата и каза: Чуй ме. Ако не ми кажеш къде е лъва. Аз ще ударя по главата.
Здравко: Но аз не знам къде е лъва.
Кралят се ядоса. Той се опита да го удари по главата, но преди да го направи, някой хвърли метален кръст. Кралят извика от болка защото металният кръст изгори кожата му.
— Какво става. — Извика кралят.
— Много просто. Вампирите имат слабост към кръстовете, чесъна и иконите. — Каза Брамс докато държеше кръст и чесън.
Кралят на вампирите: Много хитро, но това е моят замък. Да имате план.
— Да имаме план. — Каза Уилям докато държеше пръчка динамит.
Той запали пръчката динамит ѝ я сложи до една стена. След няколко секунди динамита разби стената. Там чакаше Дагър, който беше седнал на своя дракон. Брамс, Уилям и Здравко се качиха на гърба на дракона. Той полетя надалеч от кралят на вампирите. След няколко минути те се върнаха в замъка на елфите.
Брамс: Дагър благодаря ти че ми помогна.
— Няма проблем. — Каза Дагър и дракона излетя заедно с него.
Брамс, Уилям и Здравко бяха в стаята на Брамс и обсъждаха ситуацията.
Брамс: Здравко, кралят на вампирите каза ли, защо те е отвлякъл.
Уилям: Сигурно е защото той спечели "острова на битките".
Здравко: Не беше заради това. Кралят на вампирите иска да знае къде е лъва.
Уилям: Но защо кралят на вампирите ще иска да знае къде е лъва.
Брамс: Чуйте. До никъде няма да стигнем. Трябва да научим повече за "неталзенския лъв".
Уилям: Добре да отидем до библиотеката и да проверим.
Уилям първи тръгна, докато вървеше до библиотеката. Той беше приспан и отвлечен. Когато се събуди, той седеше на един стол. Той се огледа и видя голяма стая в японски стил и много препарирани животни и също така видя две чудовищата, момичета. Аякаши и Юки-онна, те бяха облечени в кимоно. Аякаши беше с синьо кимоно а Юки-онна в бяло кимоно.
Уилям: Здравейте. Може ли да попитам къде съм.
Аякаши отвори вратата и тогава влезе Китсуне беше облечена с червено кимоно.
— Здравейте. Сигурно се чудите защо сте тук. — Каза Китсуне.
Уилям: Да бях отвлечен, но за какво. Но гледам, че обичате да имате препарирани животни.
— Ха ха ха. Не сте тук за да се възхищавате на моята колекция от препарирани животни. Къде е неталзенския лъв. Лъвът с козина от злато. — Каза Китсуне.
Уилям: Но аз не знам къде е лъва.
Китсуне се ядоса. Тя започва да гори с син пламък. Тя хвана Уилям за шията и с ядосан глас каза: Чуй ме. Ако не ми кажеш къде е лъва. Аз ще те убия.
Но тогава Здравко влезе в стаята и каза: Той няма да бъде убит. Или ще го пуснеш да си върви или ще си го взема сам.
Когато видя Здравко, Китсуне се засмя и каза: Аякаши и Юки-онна, убийте го.
Юки-онна създаване нож от лед и удари Здравко в сърцето. Но Здравко не показваше никаква реакция. Той погледна към ножа след което към Юки-онна. Той я хвана за главата и я удари върху една маса близо до него. При което Юки-онна загуби съзнание. Аякаши се опита да атакува Здравко, но той я хвана и хвърли на стената, след което Аякаши загуби съзнание.
— Сега ще те убия. — Каза Китсуне.
Тя пусна Уилям и вдигна ръка и се появи синя огнена топка. Уилям беше свободен. Той сложи ръката си върху лицето на Китсуне и ръката му започна да свети в жълта светлина при които Китсуне припадна.
Здравко: Уилям. Какво направи.
Уилям: Упойваща магия. Да бягаме от тук.
Здравко извика своя зомби лъв и заедно с Уилям се върнаха в замъка на елфите.
Уилям: Здравко, добре ли си. Имаш рана от нож в сърцето.
Здравко: Добре съм Уилям. Аз съм Зомби. Ако не ме ударят по главата, няма да имам проблем.
Здравко и Уилям отидоха в стаята на Брамс.
Брамс: Уилям, радвам се че си добре.
Уилям: Благодаря Брамс. Намери ли нещо за лъва.
Брамс: Не.
Уилям: Аз мисля че намерих нещо. Докато бях отвлечен чух че козината на лъва е от злато.
Когато чу това очите на Брамс се разшириха. Той знаеше точно къде е лъва. Директора на острова на домашните любимци седеше сам в къщи пред камината. Той чу че на вратата се чука. Той отиде и отвори вратата и видя Уилям, Здравко, Брамс и Собственика.
Брамс: Директор. Знаем че лъва е тук.
— Влез те. — Каза Директора, Брамс, Здравко, Уилям и собственика влязоха. — Лъва е в мазето.
Брамс: Здравко. Отиди при лъва.
Здравко отиде при лъва. Брамс, Уилям и собственика седнаха на един диван а директора седна на един стол.
Уилям: Но защо директора ще отвлече лъва.
Брамс: Уилям. Директора изглежда нервен. Аз ще кажа защо го е направил. Директор. Може да ме поправяте ако сгреша.
Директора: Добре.
Брамс: Директора е отвлякъл лъва. Защото е бил заплашен. Кралят на вампирите ще разруши острова ако не му дадете лъва. Също така Китсуне е казала че ако не продадете лъва. Тя ще купи целия остров за да вземе лъва.
Директора: Да. Не искам да се възползват от животното.
Здравко се върна целия мокър с тъмно синя вода.
Уилям: Здравко. Какво е станало.
Директора: Водата става тъмно синя от козината на лъва.
Брамс: Мисля че имам план как да спасим лъва.
— Как. — Учудено каза директорът.
Брамс: Много просто. Ще пуснем слух че продаваме лъва на търг. С магия ще направим така че лъва на Здравко да изглежда като "неталзенски" лъв. Кралица ще има важен комитет. Аз ще кажа на кралица как водата става тъмно синя от козината на лъва. Тя ще направи така че да се използва злато от лъва да бъде незаконно. Ние просто ще направим така че кралят на вампирите и Китсуне да не отидат на комитета. Аз имам приятел който има акционерна къща. Аз ще съм маскиран и "фалшиво", ще наддавам за лъва. Това е планът.
Директора: Да действаме.
Собственика и Кралицата отидоха на комитета. Здравко, директора, Брамс и Уилям бяха в акционерната къща.
Брамс: Готови ли сте.
Директора: Да. Всичко е готово.
Здравко: Да действаме.
Здравко беше в склада. Той се подготвяше за да представи лъва. Но тогава кралят на вампирите влезе и с ядосан глас каза: Дай ми лъва.
Здравко: Какъв лъв?
Кралят на вампирите взе меч който беше сложен на масата и каза: Не ме ядосвай. Няма да ме харесаш ядосан.
Здравко помисли и взе меч от масата. Те започнаха да се бият. Здравко беше зомби и раните които кралят на вампирите му оставаше. Не бяха проблем. Накрая Здравко хвана краля за глава и счупи масата с главата. Кралят припадна от удара. Здравко излезе от стаята и представи лъва на търга. Всички започнаха да наддават, но накрая останаха само Брамс и Китсуне. Личеше си че Китсуне не смята да се откаже.
— Уилям. Китсуне не смята да се предаде. — каза директора шепнешком.
Уилям: Не се тревожи. Имам план.
Тогава малко по малко Уилям се местеше по близо до Китсуне. Когато Уилям седна на стола до нея. Той каза: Здравей и заспи.
Тогава Уилям бързо сложи ръката си върху лицето на Китсуне и ръката му започна да свети и Китсуне заспа. Когато Китсуне заспа, Брамс "купи" лъва. След като търга приключи. Кралица каза че златото на лъва няма да се използва.
Брамс и Уилям бяха в стаята на Брамс.
Уилям: Брамс. Как разбра че директора е взел лъва.
Брамс: Много просто Уилям. Директора не беше много притеснен, но поведение не го разкри. Видях че на дрехата си има косми. Първо си помислих че е конец. Но когато разбрах че козината на лъва е от злато. Знаех, че е лъва е при директора.
Уилям: Ти си невероятен.
Брамс: Благодаря. Уилям има три билета за опера. Може да поканиш твоята дама. Психоложката.
— Брамс. Как разбра че я харесвам. — Уилям каза с изненадан поглед.
Брамс: Наистина ли искаш да знаеш?
Уилям: Не.
И тук свършва нашата история.