Времето ще покаже - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (82823)
 Избор на редактора (108)
 Любов и изневяра (18756)
 Секс и интимност (9830)
 Тинейджърски (18662)
 Семейство (3971)
 Здраве (6804)
 Спорт и красота (3586)
 На работното място (1580)
 Образование (4665)
 В чужбина (1034)
 Наркотици и алкохол (832)
 Измислени истории (697)
 Проза, литература (1317)
 Други (10974)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Измислени истории

Времето ще покаже
преди: 7 години, 5 месеца, прочетена 2714 пъти
Някога чувствали ли сте болка толкова силна, че все едно стомахът вие е пълен с плъхове, отчаяно опитващи се да излязат. Болка толкова непрестанна все едно някой ви удря с бейзболна бухалка, влагайки във всеки удар всичко от себе си, цялата си сила, злоба и омраза. Болка толкова натрапчива все едно безкраен влак минава през вас и колкото и да се опитвате не можете, нито да се изправите, нито да съберете себе си отново. Всеки орган, всяка кост и всяка капка кръв, всяко чувство и всяка мисъл, истина или лъжа, изречена или премълчана.
Това е болката, която усещам всеки ден през изминалите месеци. Толкова изтощаваща, устремена и неуморна, целяща да ме съсипе напълно, като хиена впила зъби в разлагаща се плът. Боли да спя, да ходя, да говоря, болка е дори да дишам. Болката се превърна в най-верният ми спътник в онзи ден, и до днес все още не ме е разочаровала, пропускайки дори момент.
В друг добър приятел се превърна разкаянието. Разкайвам се, че не казах това което исках когато все още имах шанс, че не направих това което трябваше докато имах възможност, че излъгах когато исках да кажа истината, че не ми пукаше когато трябваше.

Когато не знаят какво да кажат, хората ти казват, че времето лекува всичко, но колко дълго ли ще трябва да чакам. С времето осъзнавам случилото се все по-добре и по-добре, а това не ми носи нищо друго освен по-силно страдание.

По време на учебната година училището служеше като странично занимание, което малко или много ми помагаше да се разсеям, но с настъпването на лятната ваканция умът ми е окупиран от мисли за него. Мисли за това, което беше, това което е и можеше да бъде и това бавно ме убива. Усещам как всеки ден без него светлинка в мен угасва, как бавно потъвам в миналото, неспособна да видя бъдеще пред себе си. Това чувствам всяка минута през която съм будна и това сънувам докато спя.
Всеки ден приятелите ми правят всичко възможно да ме разведрят, но нямам силата да им кажа че надали ще помогне.

Беше станало обяд и както всеки друг ден от лятната ваканция аз си стоях вкъщи потънала в мисли и в очакване на сестра ми, която минаваше да ме види всеки ден без пропуск, макар и да бе безкрайно заета с работа. Точно когато си помислих, че този път може и да закъснее чух вратата да се отваря и звука на женски глас се разнесе из апартамента.
- Надявам се не си яла защото донесох пица!
- Казах ти че не е нужно да идваш всеки ден. Имаш достатъчно работа и времето, което прекарваш с мен няма да ти е излишно. Освен това, аз съм добре, така че се успокой и не ме мисли.
- Добре си така ли? Днес да си излизала? Да си говорила с някоя от приятелките си? Дори яла ли си нещо? !
- Не съм гладна.
- Не си огладнявала от шест месеца.
- Мислех, че каза, че няма да говорим за това докато аз не съм готова.
- Знам какво съм казала, но не мога да чакам повече. Зная колко много значеше той за теб и, че болката която изпитваш е огромна, но не можеш да продължаваш така!
- Там е въпроса! Не знаеш колко много той значеше за мен и не знаеш нищичко за болката която изпитвам от загубата му. Никога не съм обичала някого толкова колкото обичам него. Този човек вече го няма, но любовта към него остава и няма просто да изчезне! Не мога просто да забравя всичко и да продължа живота си сякаш нищо от това не е било!
- Не искам от теб да го забравиш и знам, че това е невъзможно, но не мога да стоя и да гледам как се предаваш и постепенно се превръщаш в развалина!
Думите й ме нараняваха, защото знаех, че са истина, но отказвах да ги приема. Мисълта да продължа без него бе немислима.
- …Изяж си пицата. Утре ще мина да донеса китайска храна. - след като каза това се обърна и излезе от стаята.
Обичах го толкова много, но знаех, че не бива да се поддавам на болката, но това бе толкова трудно. Не знаех как да го направя. Как да продължа живота си, изпитвайки болка, която е способна да ме убие.
Задавала съм си този въпрос хиляди пъти. Как да продължа без него? Чудила съм се с часове, дни, месеци и друг отговор на този въпрос не намерих освен с подкрепата на хора, които ги е грижа за мен и помощта на времето. Никога няма да го забравя или да спра да го обичам, но ще се опитам да продължа да живея без него, макар и да ми се струва невъзможно. Само времето ще покаже.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 7 години, 5 месеца
hash: d917e01fe1
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

1.   поздрави за чудесния разказ. Дано е измислен, ако не е - потърси психиятър и професионална помощ. Успех

 
  ...
преди: 7 години, 3 месеца
hash: 97450c5759
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

2.   Изпълнено със чувства съчинение, което макар и тъжно, в края му се усеща онази светлинка, която ни помага да преодолеем проблемите- надеждата : ) мн е хубаво

 
  ...
преди: 2 месеца, 5 дни
hash: 9ca00817e9
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Жизненият ми опит ме е довел до следния генерален извод. Той гласи, че има 3 типа хора. Едните твърдят, че бъдещето е светло-ще отидем в Рая ако си вярващ, еволюцията ще докосне божественото ако си учен, всичко ще се нареди както е трябвало да се нареди ако си оптимист. Другите твърдят, че бъдещето е мрачно-ще отидем в Ада ако си вярващ, Вселената и всичко ще умре ако си учен, нищо няма никога да бъде наред и всичко ще пропадне ако си песимист. Третите реалистично си признават, че не знаят за какво е цялата тази драма тук и сега и не изпитват неудобство да си кажат направо, че единствено времето, когато и ако трябва, ще разкрие Истината с главно И и ще се разбере за какво е бил този цирк изобщо-дали е имал дълбоко вкоренен смисъл или е бил вятър работа-пълна небивалица, лишена от цел. Мисля, че е най-разумно да си от третия тип личности, защото те не се изкушават да правят крайни заключения за естеството на битието и са отворени за всичко до сетния си час. Те са приели, че само може би смъртта е способна да им отвори очите и да отговори на всички някога зададени въпроси. Алтернативите превръщат човека в дете със сляп оптимизъм или старец с нелеп песимизъм. Бъдете по средата и се сдържайте от заключения за реалността, така вероятността да сбъркате е най-малка и шансът да имате обективно обоснован живот е най-голям. Спорете само когато наистина е необходимо, не участвайте в празни дебати и не приемайте чуждото мнение и факти твърде насериозно. Колкото и убедителни да звучат, те си остават субективни. Човекът е субект. Естеството на реалността е обект. Субектът не може да определи обекта без да няма известна доза съмнение в истинността на твърдението си. Затова когато се задава труден въпрос с неясен отговор, вместо да кажете "да" ( ) или "не" (-), просто останете с "не знам" (0) и бъдете готови да приемете всички възможни развои на обстоятелствата. Иначе ставате като "кон с капаци"-късогледи, виждайки само идеалния за вас сценарий и пренебрегвайки обективната Истина. А тя никога не лъже. В противен случай няма да се нарича така-обективна и истина. Нека тя бъде ваш приятел, а не враг, в приживяването ви, наречено живот.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker