 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Измислени истории |
Дългата разходка
преди: 12 години, 11 месеца, прочетена 5748 пъти
Не е ли странно как животът изисква все повече и повече от теб? Как си принуден да вървиш, без да спираш, само за да стигнеш до някъде? И за какво е всичко това? Ходиш, спъваш се, падаш, пак ставаш, уморяваш се, пълзиш, стискаш зъби, защото понякога си толкова уморен, че ти се иска просто да поседнеш за малко. За съвсем мъничко. Но не, животът иска още. Иска да дадеш най-доброто от себе си, независимо от всичко. И ти продължаваш да вървиш, колкото и да не ти се иска, а по пътя постепенно изгубваш смисъла. Питаш се „Защо въобще тръгнах? ” и нямаш отговор. Може би защото искаш да се докажеш, искаш да те смятат за един от най-добрите, а може би дори най-добрият. Може би защото всички го правят. Но, да, наистина, около теб вървят хиляди други хора. Кой по-назад, кой по-напред, те всички са се устремили към заветната цел. Но ти единствен си загубил смисъла. Къде те отвежда това? И когато достигнеш края, как ще се чувстваш? Нима ще има значение какво си постигнал, когато не чувстваш удовлетворение? Мисълта си е доста страшна, но ти не спираш. Не, ти не искаш да си единственият спрял… И все пак, какво става когато достатъчното не е достатъчно? ... А, от друга страна, какво става, когато Дългата разходка, наречена живот, се окаже прекалено дълга, за да запазиш човечното в себе си?
Написаното е вдъхновено от едноименния роман на Стивън Кинг. Разбира се, тук е вложен друг смисъл. Надявам се да предизвикам някакви размисли у вас.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: e56a49473a |
|
1. Една от книгите на Стария завет, "Еклесиаст", е посветена на тази вечна тема за смисъла на живота и в частност - на преследването на различни цели и стремежа към придобиване на облаги, което се обезсмисля от смъртта. Лайтмотивът на книгата / суетата на човешките амбиции/ води до заключението, че щастието не се крие в богатството и славата.
От друга страна човек е продукт на своето време и на бита и духовността, присъщи за това време. Неговата уникалност търпи безброй влияния - семейство, обществени порядки, училище - всички тези добре смазани машинки си вършат съвестно, но несъзнателно "работата", така че този нов човек да се влее в редиците на себеподобните си, като по възможност му се ограничава вероятността за свободно движение извън притегателната сила на ядрото. Най-висок е полезният коефициент на действие на така изброените механизми на обществото, когато човешката единица сама се научи да се ограничава в откачените си мечти си и по собствено желание започва да припява на общия хор (Always Coca Cola-a-a-a! , йеей :):). Все пак ние сме социялни гадинки и си умираме да бъдем приети и одобрени от себеподобните ни. Малцината, които дръзват да потърсят свой собствен и различен път, стават: А. Истински щастливи със себе си, без да се нуждаят от нечие одобрение; Б. Отчаяни мизантропи; В. Изобретатели, революционери, пионери в нещо нечувано - въобще такива, дето ги пишат в учебниците, че са накарали света да извика:"Уаау, а стига, бе! Сериозно? ".
Парадоксът е, че за да си извоюваш относителна независимост, трябва или да си осиновен от Анджелина и Брад, или поне няколко десетилетия да се правиш на примерно момиче или момче, докато събереш достатъчно материал, за да си осигуриш своето островше, на което да се скатаеш и да си правиш, каквото ти е на сърце.
Конкретно към размислите на автора: не се предавай на мислите, че нищо не зависи от теб. Ако осъзнаеш колко си смъртен и каква огромна свобода произтича от краткостта на живота ти, би бил по-смел да експериментираш, да се отклоняваш от маршрута на "дългата си разходка", да спираш и да се радваш на "пейзажа". По отношение на опасенията, че би могъл да се простиш с човечността си някъде по пътя - не забравяй Кант... "звездното небе над мен и нравственият закон в мен"... и двете са дар от Бог - да познаваш доброто и злото и да избираш мъдро. И да не гледаш само в краката си... а нагоре, към необятното.
Ел :))
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: e56a49473a |
|
2. Упс! СоциАлен, а не соци-я-лен, лапсус на клавиатурата :))).
Ел
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: 7236aa2347 |
|
3. Благодаря ти, Ел, за разсъжденията.. Значително много ми помогнаха :)
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
