Споделена история от Измислени истории |
Знам, че не е редно,но...
преди: 4 години, 8 месеца, прочетена 4806 пъти
Здравей, любов моя! Позна ли ме? Едва ли... Вярвам, че вече си ме забравил.
Е, аз не съм те забравила.
Мина много време, нали?
Вече няма къде и как да се срещнем, а и не е редно, нали?
За това ти пиша тук, ако още се „връщаш“ назад.
Казват, че Голямата любов не се забравя. Дори да се влюбиш отново, винаги си спомняш за Нея и пазиш спомена като съкровище.
Е, аз се убедих, че е истина.
Вероятно с теб не е същото. Знам ли, може би никога не си ме обичал. Аз не съм твоята голяма любов, нали?
Знам, че не си виновен, но помниш какво се случи.
Знам, че не е редно, но копнея пак да те срещна.
Не, за да си говорим за миналото, не за да подновяваме контакт.
Просто да те срещна и да те видя наживо.
Предполагам, че ако това стане, няма да си кажем даже едно „Здравей! “.
Разбира се, че не бихме. Обстоятелствата са такива и трябва да спазваме благоприличие.
Но просто искам да те видя пак. Съвсем случайно. Без никакви формалности, без лицемерни поздрави и без опити за общуване.
Просто да те видя, да се разминем по улиците.
Дори за секунда. Тази една секунда ще остане в мен за седмици наред и ще ме зарадва много.
Но ти знаеш това. Дали с теб ще бъде същото?
Любопитна съм. Любопитна съм как бихме реагирали и двамата. Съвсем спонтанно, надявам се.
Вероятно няма да си кажем нищо, но се чудя дали тази случайна среща ще остане в твоето съзнание, както в моето.
Дали ще покажеш, че си ме забелязал, или ще ме подминеш, като непознат.
Дали ще се надяваш да реагирам, или ще направиш всичко възможно да изглеждаш студен и безразличен.
Помня всичко, което ни се случи. И хубавото, и лошото. Вече сме избягали от лошото, но хубавото винаги ме топли.
Липсваш ми, миличко! Липсваш ми много.
Егоистично е, но си мечтая и аз да ти липсвам поне малко.
Знам, че си щастлив с друга. Вероятно тя е Жената и ти дава всичко, което аз не успях. Колкото и да се опитвах.
Знаеш, слаба съм и неспособна. Сигурно смяташ, че не съм се постарала достатъчно.
Стараех се, повярвай ми! Но уви, резултатът не беше налице.
Знам, че може би ме мразиш. Или по-лошо. Безразлична съм ти.
Сигурна съм, че ако се видим наживо, няма да бъда толкова мека и мила, както преди. Може би ще се подминем със студени, извърнати погледи.
И така ще е най-добре.
Но копнея да те видя поне още веднъж.
Каквото и да е станало, ти си оставаш онази моя голяма любов.
Обичам те!
П. п.
Не забравяйте, че това е в графа „Измислени истории“
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 5 месеца hash: a5711de71d |
|
1. По добре -не. Освен ако не си мазохистка. Искаш да изживееш разочарование ли? Той нито ще е същият (ще е различен както физически -времето не прощава никому), нито емоционално (времето приземява).
Все пак, ако се случи, не очаквай нищо приятно. Колкото и да ти се иска това да стане сега (мечта, фантазия и т. н. ), реалността обича да си прави шеги с простосмъртните. А колкото повече се отложи във времето подобна случайност, толкова по дълго ще си с мечтата си. Лошо ли е?
|
| преди: 4 години, 5 месеца hash: f99aad6d10 |
|
2. Знам, че и ти го искаш. Случвало се е.
|
| преди: 4 години, 3 месеца hash: fa34029fd0 |
|
3. И кое му е нередното? То, с каквото и да се захванеш, все на някого няма да му е кеф. Затова, гледай си твоя кеф. А ако имаш и интерес, направо не му мисли.
|
|
