Спор - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (96994)
 Избор на редактора (166)
 Любов и изневяра (22811)
 Секс и интимност (11262)
 Тинейджърски (20216)
 Семейство (4859)
 Здраве (7821)
 Спорт и красота (4076)
 На работното място (2167)
 Образование (5940)
 В чужбина (1300)
 Наркотици и алкохол (931)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1504)
 Други (13195)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Измислени истории

Спор
преди: 9 години, 24 дни, прочетена 3511 пъти
-Да прикриваш очевидното със смях е най – малкото жалко – казах аз опъвайки се на креслото. Ти, приятелю, види ми се, си притеснен, разбирайки, че крехката ти фасада от лъжи и илюзии ще бъде разбита от студената ръка на логиката, но гарантирам, че тесногръдието ти не ще позволи промяна в твоето мислене, дори да докажа по обективен и обоснован начин, че грешиш.

Изтръсках цигарата си и разгледах осанката на моя другар, който ровеше из книгите и ми беше обърнал гръб. Усмихнах се, погледнах на горе, одръпнах от цигарата и продължих да говоря: <<Колкото и трудно да ми е да говоря, защото ми се иска да замълча от отвращението ми, което изпитвам към теб, ще се опитам да ти изложа пунктовете си и фактчетата, които аз събирам за теб открай време.

Разочарован съм, разбираш ли, гълъбче, разочарован съм от хапливи стереотипи като теб излезли от най – затънтените и безпътни дебри на гуляйджийската сволоч, която наричаме модерно общество, страх ме е вече от тази огромна армия от тесногръдите пехливани със закостенели разбирания, които вече населяват огромна част от света.

Да, миличък, страх ме, от огромното вонящо тяло, което ограничени тахтаби като теб изграждат, това тяло застрашително се клати и скоро ще се срине върху трезвомислещите. Не понасям нито баналните ви изрази, нито престореното ви съчувствие, как моли пък смешното извинение за ценностна система, която се състой от морално осакатен канони, които дори вие не разбирате.

Виждам, че ме мразиш, защото поставям под въпрос менталното ти състояние, заклеймявам, това което защитаваш и се присмивам на моралната ти догматика, но, драги, аз, докато вие крещяхте и се борехте за поредната пошла еманципация, която ти, дори не разбираше, развивах аналитичния си ум, критикувах и се вглеждах в себе си. Ако трябва да бъдем академично точни, то трябва да кажем, че ти си окован от чужди мисли и предразсъдаци, които са ти наложени незабелязано от най – малка възраст и сега под тежестта на това „морално” обременяване, ти си неспособен да мислиш трезво и самостоятелно.>> Спрях да говоря леко задъхан и се загледах в моя събеседник, който беше отпуснал ръце и стоейки с гръб към мен, не ми даваше никаква подсказка какво мисли за казаното от мен.

„Държи ръцете си отпуснати, леко е прегърбен, нозете треперят ли му, хм, май не, но все още не иска да се обърне към мен, май го ударих, където трябва”, мислех си аз. Дръпнах си набързо от цигарата, отпийнах от коняка и продължих с по – сериозен и дълбок глас.<< Аз, братко, и аз бях закотвен с такива предразсъдаци и правила, тежък товар е тая доктрина, която ни я хвърлят на гърба от малки и ни оставят да се мъчим с това несъвършенство, изпълнено с абсурди, докрая на животите ни.

И аз спах тоя сладък сън, и аз вярвах като теб, горещо и деятелно, но се случиха събития, които ме накараха да се вгледам в себе си и оттогава се смея на себе си и живота. Всичко, което така фанатически защитаваме и го определяме като „достойни”, „правилно” и „справедливо” е просто пряка репрезентация на егоистичните ни, нарцистични желания и очаквания.

Естествено е, дори правилно, да се бориш срещу, това което ти казвам, та ти в момента си мислиш, че аз се опитвам да ти наложа някакви рамки над личността ти, но аз се опитвам да напрая точно обратното, опитвам се да ти наложа крилата на непристрасността и неутралитета.

Хехе, нещо трепна, знам, знам, веднага ще кажеш, че неутралитета и скептицизмът ми са породени от моето малодушие, но за да стигнеш до тези нива на осъзнатост, трябва да преминеш през множество душевни перипети, трябва добре да се вгледаш в себе си. Но, хората като теб винаги успяват да не ме разберат, те бъркат простодушието си със стоицизъм, веднага измислят поредното си кредо, нещо като „моятва вяра не се огъва” и продължават напред, бездушното си съществуване.

Аз винаги слушам какво говорят хората, колкото и да са глупави, защото всеки от тях носи някакъв опит от живота си, аз абсорбирам тяхната философия, обработвам я и изхвърлям несъвършенствата. Васали сме всички на предразсъдаците си!>> Задъхан, изпих чашката с коняк отведнъж, загасих цигарата, леко се изправих и оправих вратовръзката си.<< Май, днес божественото провидение ни събра, а? Гълъбче, днес аз ти разказах, това което ти мислиш за най – долните и гнъсни места на преизподнята.

След казаното схизмата между нас, ще се умножи няколко пъти. Виждаш ли?! Виж хубаво, как сме обречени да се гледаме от двете страни на бездната на неразбирателството, тъжно е, да, тъжно е, че дори истината да те удари в лицето всеки си вярва в каквото си пожелае, невъзможността да синтезираме мислите си е още по – тъжна! Обречени сме ти да си упорит като магаре, а аз да използвам разни обидни алегории и да ти чета притчи.

Ааа…>>Въздънах и се запътих към вратата. Вече стиснал бравата се обърнах и казах.<< Колкото и да ме „анатемосваш”, аз винаги вече ще бъда с теб, защото днес аз посадих у теб семенцата на ново мислене, които надявам се ще покълната и здравото им стебло ще суче от истинските знания. Помни, драги - глупакът, който е разбрал, че е глупак, вече не е глупак…>> Отворих вратата и прекрачих прага, без да я затварям, а моят другар продължаваше да стой с гръб към мен. Повече не се видяхме.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 9 години, 24 дни
hash: 1b1d2600d3
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

1.   Отличен 6, супер, мерси за четивото!

 
  ...
преди: 9 години, 23 дни
hash: 38b1a6c8aa
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

2.   Ще се видите... няма как трябва да си поговорите пак, та вие сте едно цяло...

 
  ...
преди: 9 години, 23 дни
hash: 4f73c76b49
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Коняк, вратовръзка и цигари... Напомня изискаността, стилистиката и претенциите на 70-те. Но ми звучи някак по нашенски познато. Някак Богомил Райновско.
Да усложним нещата, авторе. Простите неща са скучни, скучните са лесни, а лесните не подхождат на любителите на полемиката. И така, ако кажем, че хората се делим на кучета, прасета и овце /пак в стила на един творец от 70-те/ - лирическият герой какво животно е?

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker