Споделена история от Измислени истории |
Туин пийкс
преди: 2 години, 2 месеца, прочетена 1050 пъти
Не съм суеверен. Даже съм атеист (то не, че са съвместими принципно). Аз имам нужда да го кажа...
...
Както си седя вечерта, погледът ми се фокусира върху джоба на дреха на закачалката. И виждам "усмихната торба". Ципът е провиснал в полудъга и отгоре има две копчета (очи). Втрещих се, но реших да го споделя като майтап с жена ми. Тя не обърна почти никакво внимание.
Професионален електротехник съм (гоня 60-те). В късния следобед на другия ден ръчкам едни жици в една дупка над окачен таван. Не трябваше да има напрежение по тях. Бях го проверил с два фазомера. По "стара традиция" направих и късо, (но) между фаза (кафявия проводник) и земя (жълтозеления). В един момент ме удря ток (в последствие установихме, че са били обърнати - фазата по синия, нулата по кафявия). Ама изобщо не ме удря (само) - тресе ме. Като никога до този момент. В ушите ми бучи яко и имам чувството, че главата ми се бие в някакви ламарини. В първия миг някак си изобщо не бях изплашен. В следващия, разбирайки че не мога да се откъсна, вече бях... Концентрирам се и се напъвам. Нищо. Давам си сметка, че след миг вероятно вече... ще е краят. Съзнанието все пак ми е будно и се сещам да се отпусна да падна от стълбата. Край! Всичко свърши. Изобщо не паднах от стълбата. Остана шокът...
Луд живот. Майка ми е починала изключително нелепо от токов удар на котлон...
|
