|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Измислени истории |
В магазина
преди: 13 години, 1 месец, прочетена 7377 пъти
Той се луташе безцелно измежду щандовете. Спря се до детския, където реши да успокои гузната си съвест и да купи подарък на сина си, когото отглеждаше тъща му. И я видя... Да, НЕЯ, около три години след раздялата. Беше същата, но не съвсем. Какво се беше променило?!
Върна се назад във времето. Какво ги бе разделило? Явно нищо, защото май просто нямаха връзка помежду си. Нямаха истинска връзка. Запознаха се в интернет и просто се срещаха. Той за да не е сам, тя за да не е сама.
Но тя беше най-истинското нещо, което се бе случвало в живота му. Тя бе човекът, който го накара да се разкрие, да излее страховете и комплексите си без да се страхува. Но реалният му страх да бъде с друг човек НАИСТИНА, това го плашеше и до ден днешен. А как искаше да е различен...
Тогава той избяга, ИЗПЛАШИ се. Тя му каза, че е страхливец. Бе взел назаем от нея нещо, но не можа да немери сили да го върне, защото трябваше да се изправи срещу нея очи в очи. А той не искаше, СТРАХУВАШЕ се от въпроси, сцени. Тя не направи сцена, каза му в един остър и обидно откровен мейл, че може да върне предметът САМО когато намери СИЛИ да се изправи лице в лице с нея. Тогава я намрази. Но така бе по-добре.
След време самотата го смаза. Реши да я потърси. Естествено, пак страхливо и безопасно - да живее електронната поща, вива Интернет! Съобщението бе кратко - искам да ти върна ... Отговорът - СМАЗВАЩ, но без злоба. Просто равен, спокоен и студен: " Можеж да го задържиш - не ми трябва". Не беше предназначен за заетата вещ. Беше предназначен за него.
Но сега, три години по-късно, ТЯ се появи сама, съдбата ги събра отново. Имаше шанс, който не биваше да изпуска ОТНОВО.
Тя бе още там - зяпаще разсеяно стоките в другия край на щанда. Все същата: кестеняви коси, събрани на небрежен кок, сиво-сини очи, оглеждащи с детска въпросителност детайлите, леко патешка походка. Странно, не харесваше жени със сини очи. И нея не харесваше. Но всъщност, само нея май харесваше...
Мдаааааа, ето какво се бе променило - няколко килограма отгоре. Но те не я загрозяваха, а напротив - омекотяваха излъчването и.
Реши да иде при нея. И тогава - тя СЕ ОБЪРНА. Погледът и се закова върху него. Тя тръгна право към него. Махна с ръка като за поздрав. Той се усмихна - колко е ЛЕСНО всичко, всичко е ЛЕСНО!
Остана на място - изкаше да я изчака.
Тя го отмина. Сякаш не го видя. Той се обърна. Зад гърба му леко пълен симпатичен мъж тикаше пазарска количка. А в нея седеше малко момиченце на около година с прекрасни къдрави кестеняви коси и пъстри очи. ТЯ го взе с усмивка от количката, целуна го и заедно се отправиха в срещуположната посока.
Възпълният мъж ги последва. Понеже бе силен в детайлите, ВЕДНАГА забеляза брачната халка, впила се в безименния пръст на дясната ръка на мъжа...
Тръгна си. Не го беше видяла.
Тя си легна късно, както обикновено. Винаги заспиваше след полунощ. Беше се примирила с този факт и го понасяше по-леко. Детето спеше отдавна, тя погледа разсеяно телевизия, загаси телевизора и опря гръб в гърба на съпруга си. Той естествено отдавна спеше. Заслуша се в равномерното му хъркане и потъна в мисли. Винаги преди заспиване тя мислеше. За разни работи. Понякога я връхлитаха най-различни несвързани една с друга мисли.
Странно, хъркането му я успокояваше. Имаше чувството, че ако не чуе познатото хъркане, няма да заспи.
Естествено, БЕШЕ го видяла. Но просто констатира този факт. Бе видяла много НЕЩА през деня. Той просто бе едно от тях.
Заспа.
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 13 години, 1 месец hash: 62e261f55b |
|
1. Няма ли продължение, бре? Нелепо свършва тая историйка...
|
преди: 13 години, 1 месец hash: 0c959c93e5 |
|
2. Дано си го преживяла :) Желая щастие!
|
преди: 13 години, 1 месец hash: 913ad4a456 |
|
3. Това е ежедневието. случвало се е многократно на всеки нормален човек. И няма нищо по нормално.
|
преди: 13 години, 1 месец hash: 09e505ce7f |
|
4. Обзалагам се, че разказът е написан от жена. Съчинение по преживяно или поне малко базирано на действителен случай.
Чудно обаче как щеше да звучи същия разказ, написан ДЕЙСТВИТЕЛНО от мъж. Може би щеше да се заключи в едно единствено изречение от сорта на:
"Днеска мернах старо гадже в Била".
|
преди: 13 години, 1 месец hash: 85f7df72c3 |
|
5. Прекрасно написано!!!
Просто си роден(а) писател (ка).
С нетърпение чакам още една история, възхищавам се от таланта ти!!!
А.
|
...
преди: 13 години, 1 месец hash: eb4c9b302f |
|
6. Благодаря за коментарите. Като ми дойде музата ще напиша и други:)
|
преди: 13 години, 1 месец hash: e0f6ca9000 |
|
7. Пробвай с роман, не с кратки разкази да има някакво действие, история. Интересно пишеш
|
преди: 13 години, 20 дни hash: eb4c9b302f |
|
8. Страхотен разказ - тип "неочакван край". Хората са прави, че трябва да опиташ с още разкази. ЕДин от малкото стойностни, написани в този форум. Браво!
|
преди: 13 години, 20 дни hash: c33f669d3f |
|
9. 6, добре си го написал/а, само наблегни още малко на граматиката и правописа, плз :-) По принцип не се заяждам за такива "дреболии" (макар че всъщност ме дразнят), но ако искаш да пишеш що-годе професионално просто е задължително да си издряден/на граматически.
Само 1-2 примера: "Можеж да го задържиш" или "... че може да върне предметът". Има и други.
|
преди: 13 години, 15 дни hash: eb4c9b302f |
|
10. Винаги съм се чудел защо българите търсим кусури на всяко нещо. Разказчето си го бива, макар да е на аматьорско ниво, но това все пак не е сайт за професионалисти. Защо се заяждаш с автора/авторка?
"Можеж да го задържиш - не ми трябва" - кьде в този израз намираш грешка? ! Става въпрос за предмет, който той иска да върне на собственика. А собственикът не желае да го получи и така отговаря. Освен това ти си неграмотен/на, защото в случая става въпрос за ПРЕДМЕТА, а не за ПРЕДМЕТЪТ, защото не се касае за подлог. Не мога да ти схвана критиката просто. Ако се касае за провопис, то в твоето мнение има грешка:"макар че всъщност ме дразнят" - пред ЧЕ се слага запетая. Ебати хората.
Маце ли си, пич ли си (като ти чета разказа май си маце) - справил/а си се чудесно и не им се връзвай на разни такива заядливци.
Аха - и още нещо: плз:) идва явно от плийз, но си имаме български вариант - МОЛЯ. И тези съкращения са адски дразнещи и пубертетски. Не използвайте не на място чуждици и то съкратени:)
|
...
преди: 13 години, 12 дни hash: eb4c9b302f |
|
11. Добро разказче:) Ще има ли продължение?
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|