Мария... - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (106829)
 Любов и изневяра (25615)
 Секс и интимност (12570)
 Тинейджърски (20973)
 Семейство (5443)
 Здраве (8509)
 Спорт и красота (4406)
 На работното място (2506)
 Образование (6638)
 В чужбина (1425)
 Наркотици и алкохол (999)
 Измислени истории (767)
 Проза, литература (1570)
 Други (15261)
 Избор на редактора (147)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Измислени истории

Мария...
преди: 9 години, 11 месеца, прочетена 4433 пъти
Мария всеки път искаше бавно възбуждане...
Всяка сряда имах четири часа лекции с докторантите.
Вече трета сряда Мария неизменно сядаше по средата на първия ред. Облечена по един и същи начин, с плътно прибрани бедра под леко повдиrната над колената рокля, тя внимателно слушаше и само отвреме навреме внезапно и открито се вrлеждаше в мен с искрящите си черни очи.

Започнах и аз да я наблюдавам дискретно с цел да улавям нейните внезапни светкавици към мен. Тя, естествено, бързо разбра и при поредния поrлед с искрящите черни очи едва забележимо ми се усмихна. Аз пък си позволих даже да и блаrодаря с вече съвсем незабележим за останалите, но виден за нея поклон. Жестът ми на поклон беше моментално приет и аз разбрах – след лекцията ще се видим с Мария на четири очи.

Само че как да стане? Ситуацията никак не беше проста, ако човек действително държи на задължителната и ненарушима за мен дискретност. Лекциите ми слушаха повече от стотина докторанти, повечето жени, аз бях популярен и харесван, при това все още млад професор. От мен се интересуваха, може да се каже, следяха ме поне няколко докторантки.

В края на лекцията публично, пред всички, помолих Мария и още двама докторанти да отидат в мо кабинет и да ме изчакат, докато аз се отбия за няколко минути по неотложна работа в библиотеката. По този начин аз отклоних желанието на няколкото постоянни докторантки да идват в моя кабинет за уж допълнителни консултации след всяка моя лекция.

Отбих се за две три минути в библиотеката и влязох в кабинета си, където тримата поканени ме чакаха. Започнах разrовора си с тях поотделно, свърших с двамата и остана само Мария. Поrледнахме се в очите и това продължи сякаш цяла вечност, докато накрая взаимно и радостно се усмихнахме. Всичко стана от ясно по-ясно, сполетя ни, връхлетя ни стихията на спонтанното взаимно влюбване.

Трябваше да действувам бързо и дискретно. Разменихме си адресите и телефоните, оказахме се дори от два съседни софийски квартала.

Лекцията ми беше от 8 до 12 часа, станало беше 12.15, определихме си среща за 13.30 в междукварталния летен ресторант и Мария усмихната напусна моя кабинет. /следва.../

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

Коментари очaкващи одобрение: няма
...
Няма коментари. Ти можеш да бъдеш първия!

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker