Прокълнатият Борис
преди: 2 месеца, 27 дни, прочетена 208 пъти
Борис е млад мъж в средата на 30-те. От самото му раждане животът му не беше никак лесен. Родителите му са били на по 20-тина години, когато той се е родил и от почти самото си раждане, с отглеждането му основно се захващат неговите баба и дядо от бащината му страна в едно малко село. Когато стана на 7 години, неговите родители се разведоха, като причините бяха много. От една страна непрестанното пътуване на бащата по работа и липсата му вкъщи по цели месеци, от друга и започващата да става все по-системна изневяра на майката. За това Борис реално не помнеше майка си и баща си заедно като едно нормално семейство. И това му остави сравнително голяма травма. Бабата и дядото, прекрасни хора, се опитваха да компенсират липсата на майката и реално почти същата липса на бащата и донякъде им се получаваше, но дълбоко в Борис остана огорчението, че не можеше да разчита на родителите си, когато най-много му трябваха и че реално израстна без майка.
Детството му не беше тежко, беше си общо взето нормално. Живеейки сравнително бедно, но много общително, Борис имаше доста приятели в детските си години, но вродената му (може би) неувереност малко по малко започна да се обажда когато стигна тийнейджърският си период. Първо започна много сериозно да изостава спрямо своите връстници в отношенията си с противоположният пол, след това го хвана страх да се качи на кола като шофьор и така и никога не записа прословутите шофьорски курсове, а накрая трябваше да се откаже от единственото нещо, което наистина умееше да прави добре- да играе футбол. Защото просто беше загубил интерес към това. По време на тийнейджърските си години негови връстници, треньори и други хора от селото, в което живееше от развода на родителите си, му предричаха, че един ден ще стане много добър футболист. Уви, отново съдбата му бе приготвила друго. Когато дойде в големия град, за да продължи средното си образование, тоталното му изоставане в развитието лъсна с пълна сила в големият град. Тук той нямаше големи приятели в новият си клас, за взаимоотношение по интимен начин с момиче дори не можеше и дума да става и с всичко това той малко по малко загуби интерес към футбола и дори към ученето, въпреки, че до тогава беше отличник и дори все още оценките му бяха читави. На 19 години, завършвайки, единственото, което искаше е, да се запише да учи история. Но в градът, в който живееше, нямаше такава специалност и за това трябваше да отиде другаде. А това беше напълно изключено поради това, че баба му и дядо му нямаха такава възможност да го издържат. За това се записа в града първата специалност, която му хрумна. Колкото да запише нещо. Не знаеше нищо за нея, никога не си е и представял някога да се занимава с това нещо. Така и стана. Макар, че специалността му стана що-годе интересна впоследствие и успя да се сприятели с една част от колегите си, в него продължаваше винаги да живее огорчението за изпуснат и пълноценен живот. Влюби се истински в една колежка, но абсолютната му неопитност, примесена с пълна неувереност и отказ от колежката му за нещо сериозно, му нанесе поредното огорчение, след което той постоянно си повтаряше, че това е нормално, защото няма как такава жена да се занимава с такъв като него. Оттук-насетне такива случки започнаха да стават абсолютно редовно. Имаше остра нужда от това да срещне любовта на живота си, да споделя, да живее пълноценно, но просто нямаше никой насреща и нищо не му се получаваше. Едва няколко години по-късно, като манна небесна, като истинско коледно чудо, най-после жена отвърна на чувствата му. И той наистина я обичаше. И отново като знак, че е неуверен, неопитен, плах и много скромен, той дори много често се престараваше в жестовете и отношенията си към нея. Половин година по-късно тя се записа да учи Висше образование в друг град и той беше готов да я последва. Естествено, веднага беше свален на земята, защото буквално само 2-3 месеца след нейното преместване тя го заряза чрез фейсбук съобщение заради друг, с който вече му беше изневерявала. Като основни причини се посочваха, че е прекален домошар и че тя има много повече допирни точки с новото си момче. Той го прие тежко, много тежко. Но отново дълбоко в себе си го знаеше, че всичко това се случва, защото просто няма какво истински да предложи. И за това и се опитваше да компенсира с прекалените мили жестове и отношения. Една година по-късно един от най-добрите му приятели го запозна случайно с негова приятелка от детските години. Харесаха се от първият път и започнаха да прекарват време заедно и дори и започнаха нещо като връзка. Нещо, защото той много искаше да се задълбочат нещата, а тя се оказа, че току-що е приключила много травмираща връзка, придружена и с малка част от домашно насилие, и го ползваше основно за секс и за временно положение, докато изскочи нещо по-добро. Разбира се, това положение не можеше да продължи дълго и след 5 месеца нещата приключиха. И приключиха отново по странен за Борис начин. Т. нар. му "приятелка" му каза, че отива да пие кафе с една своя колежка от университета наобед и като приключат ще му се обади. До ден-днешен, разбира се, това обаждане не дойде. Нямаше и обратна връзка, когато той я потърси и отново за Борис всичко приключи. На следващата година се случи ново голямо събитие в животът на Борис, запозна се с нова колежка от работата му, която тепърва започваше при него. Абсолютно изненадващо за самият Борис, колежката му от самото начало започна да го сваля и да му говори за любов и за връзки. На Борис му се струваше, че има нещо нередно тук. Първо, кой, по дяволите от самото начало ще тръгне да иска да има нещо общо точно с него? При наличието на доста по-добре сложени, уверени и знаещи мъже. Второ, самото й поведение му подсказваше да не бърза да отвръща за каквото и да било. Просто неговото шесто чувство му говореше непрекъснато да не се забърква с този човек. Разбира се, не го послуша. Започна новата си връзка, която от самото начало беше пародийна. Докато Борис, отново заради това, че има безкрайно много трески за дялане, че е неуверен и нестабилен материално, се стараеше все пак тази връзка да върви нанякъде, за човекът отсреща той беше просто поредната "кръпка", колкото да не стои сам. Няколко пъти дори му беше признато от собствената му приятелка, че майка й постоянно й е казвала да си хване някой с пари. По-шокиращото за Борис беше, че той така и не беше запознат истински с майката, бащата и с останалите от семейството на приятелката му. Така и не беше доведен "на гости", така и не беше представен на мнозинството от нейните приятели. Беше крит, беше просто "колегата за забавление, докато си намеря нещо по-добро". Така и се случи, разбира се. След цяла 1 година, в който Борис се надяваше да се променят нещата към по-добро, като дори му беше предложено да заживее с приятелката си в нейният апартамент, изведнъж от нейна страна всичко приключи точно когато беше на ръба тази крачка да бъде осъществена. И разбира се, примесено това с изневери. С много изневери. Единият техен колега се похвалил на другия, че спал с нея. Борис до ден-днешен има съмнения, които, разбира се, никога няма как да докаже, че му е изневерявано и с още двама техни колеги. Малко преди предполагаемото заживяване заедно, приятелката му напусна работа и се премести на друго място, където с двама различни нейни нови колеги също е имало изневяра. Това Борис го разбра впоследствие. И когато научи всичко това, той твърдо се убеди, че е прокълнат поради някаква причина и се закле никога повече да не допуска човек до себе си. Просто защото няма какво да му предложи, знае, че отново ще стане жертва на изневяра за пореден път и не иска въобще да минава през този кошмар отново и отново. Обмисляше много сериозно да тръгне на психолог, който да му помогне да намери правилният път. Минаха близо 6 години. През цялото това време Борис твърдо спазваше обещанието си, което си го беше дал тогава. През това време намери и мечтаната си работа, започна да се занимава с футбол и показваше прекрасно, че може да е в едно нещо силен, но да е силен наистина както трябва. И точно когато Борис се поуспокои, че животът му най-после върви в някакъв правилен коловоз и си помисли, имаше дързостта само да си помисли, че най-после е щастлив и пълноценен поне в едно нещо, мястото, в което работеше малко над 2 години, затвори. И за пореден път Борис остана без нищо, което да го държи над водата. Точно така си мислеше и се чувстваше той тогава. Докато един ден не се запозна по абсолютно случаен, буквално като по филмите начин, с жена, с която бързо установиха, че имат много общи интереси. И за разлика от абсолютно всички предишни негови влюбвания, споделени и несподелени, тук най-сетне за пръв път, в средата на своите 30 години, той можеше да бъде себе си с човек от срещуположния пол. Всичко стана толкова бързо, че изведнъж забрави за обета си, който си беше дал. Отново се почувства жив. Отново се почувства щастлив. Не знаеше все още какво точно изпитва тази жена към него, но начинът, по който си говориха и си пишеха, му даваше надежда за нещо. Чак започна да става плашещо за него как може да има буквално такива сходства между тях. Но отново неувереността му дали може да се получи нещо, както и липсата на какъвто и да било талант и материална стабилност, се обадиха вътрешно в него и за негово голямо съжаление се оказа, че това са си поредните негови залъгалки и че абсолютно нищо не може да има с въпросната жена. Чувства си го само като приятел. Абсолютно всички, по всяко едно време, си го чувстват само като приятел. И отново беше свален на земята, отново изпита онова забравено от години чувство на разочарование, че е отблъснат, че не може да бъде оценен и че не му се усмихва късметът да бъде с човек, с който наистина иска да бъде. За това накрая просто си каза "прокобата продължава", липсата му на каквото и да било самочувствие също. За него единствената му борба е да остане жив. Защото знае дълбоко в себе си, че щастлив няма да бъде никога.