 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Измислени истории |
Разказ за бъдещето или една измислена реалност - втора част!
преди: 13 години, 2 месеца, прочетена 6473 пъти
16 декември 2047. Идваше Коледа.
Каква ли Коледа щеше да е това?
В по-големите кооперации строяха радиационни убежища в мазите, а в магазините нямаше никакви трайни храни, като консерви и вакумирани изделия.
Конфликтът не стихваше. Американците заплашиха да ударят Европа с 10 000 мегатрона атомна мощ, като така щяха да изпреварят запътилият се насам облак с невидим, но смъртоносен радиационен прах, идващ от Русия.
Москва отдавна приличаше на лунен кратер. Нищо живо не помръдваше измежду развалините. Само роботи, изпратени да измерват нивото на радиацията, ходеха със смешната си машинна походка из кратера от атомната бомба, която беше тази, дала началото на Третата световна война. Поне така изглеждаше пряката картина от Москва, излъчвана по Первый канал.
България ли? България си беше все така спокойна. Като че ли всички бяха приели съдбата си, и бяха разбрали, че не може да се избяга от невидимият плащ на бавната и летаргична смърт, която ги очакваше.
Аз, както всяка друга понеделник сутрин станах, закусих и излязох навън за вестника. Обикновено ходих и на работа, но шефа отдавна беше платил за елитно радиационно убежище, и затворен в него чакаше началото на края.
Началото на края - колко оригинално. Така беше написано и на първата страница на вестника, пуснат специално от правителството за предстоящото бедствие.
По прогнози на метеоролози, всичко трябвало да започне в навечерието на Коледа.
Не знам защо се разплаках. Мислих си, че съм приел това, което ме очаква, но явно съм грешил. Мислих си, че ще се размине, но с наближаването на края не можеш да се сдържаш. Какво ли щеше да стане, ако утре просто хората ги няма? Спомних си научнопопулярната поредица, която гледах през далечната 2010 година - Света след хората. Наистина ли всичко, което сме градили толкова векове, толкова време щеше да се разпадне за 100 години? Не знаех, но и не исках да зная.
Тъкмо плащах вестника, когато измежду многото разговори за това как да се предпазим от радиацията, дочух и две пенсионерки, които си говориха за една сергия на пазара, където все още продавали пресни зеленчуци.
Чудесно - казах си, това ще е последната ми възможност да опитам нещо, расло в майката Земя, преди тя завинаги да изгуби тези си свойства.
Повървях малко, и стигнах до градският пазар. Измежду много сергии, където хората бяха изнесли противогази и филтри за въздух, намерих и тази сергия със зеленчуците и плодовете. Наистина бяха пресни. Продаваше ги една възрастна жена на която като че ли и като на мен не и пукаше особено за настъпващата смърт. Може би защото беше стара, не знам. Купих си две ябълки и един стрък праз лук.
Отидох си до нас, и пуснах телевизора. Даваха репортаж за Алкайда, и това, че са се сдобили с ядрено оръжие. Засмях се! Какво ли можеха да направят, така или иначе света ще свърши скоро!
Съдбата беше решила това да се случи точно когато света разбра, че не е сам във вселената. Каква ирония. А аз винаги съм си мислил, че ще живеем заедно с извънземните.
И ето че с първият сняг дойде и първата сирена за повишена радиоактивност. Всички се втурнаха към радиационните убежища, уплатняваха прозорците, а аз стоях в хола пред компютъра с чаша вино в ръка, и мислих за бъдещето на човечеството.
( следва продължение )
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 13 години, 2 месеца hash: 9460e9620e |
|
1. Интересно е като за форум, но не и като за творба, която би устояла на времето и критиката...
|
| преди: 13 години, 2 месеца hash: 0eb7de6b6f |
|
2. Творба? Не пиша творба. Просто записвам това, което се поражда в мен като идея и най-вече представа за бъдещето, което ни очаква. Някой може и да не го доживеят, но всеки трябва да си го представя.
Не одобрявам хората, които живеят ден за ден. Това да нямам мечти и планове за предстоящото би ме съсипало.
Целта на тази ми дейност е да накарам всеки един да се замисли, и да си представи света след няколко десетки години. Ако вижда само положителни неща - значи е сляп, а ако види и нещо отрицателно - сега е времето да го промени, за да не се случи някой ден.
|
| преди: 13 години, 2 месеца hash: aba93178b5 |
|
3. На мен лично историята ти не ми харесва, празна, слаба и безсмисленна. Причината ти да пишеш е хубава, но начина ти е ужасен.
-Death_Blade ^
|
| преди: 13 години, 2 месеца hash: 764720b8bd |
|
4. Историята ти ми харесва. Само ми е интересно, от къде ги е взела тази баба пресните зеленчуци при положение, че навсякъде е радиация?
|
| преди: 13 години, 1 месец hash: feb8b00b4b |
|
5. Пишеш добре, макар, че след прочитането на разказа ти ми остана горчив вкус в устата. Гадно чувство... Не можа ли да измислиш нещо по-оптимистично? Макар, че има известна доза (за съжаление) реалност в историята ти.
А относно зеленчуците - номер 4, радиацията не пречи да има пресни плодове и зеленчуци. Те просто са същите на вкус, но РАДИОАКТИВНИ.
|
...
| преди: 13 години, 1 месец hash: 06ae8ddfdf |
|
6. Приятел, к'ви вестници през 2047 година?
Сещам се за един фантастичен сериал Вавилон5. Там след едно нападение над космическият кораба (както се случва в подобни филми), затвориха жалузите на една повредена част. Влязоха инженерите вътре със скафандрите да ремонтират и се обадиха по "интеркома" на командира, че ще сменят няколко изгорели електрони лампи и ще се оправи анджакламата ;) Сещам се за много други подобни филми и разкази, където нещо е в голяма издънка.
|
| преди: 12 години, 9 месеца hash: 4a28e85b67 |
|
7. Все още мисля, че 35 години са малко за толкова много промени. Съгласна съм, че имайки предвид случващото се трябва да си сляп, за да бъдеш оптимист... Но си описал всичко твърди сухо за вкуса ми. Има нужда от повече чувство, повече емоции от страна на героя...
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
