На тясно - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (106829)
 Любов и изневяра (25615)
 Секс и интимност (12570)
 Тинейджърски (20973)
 Семейство (5443)
 Здраве (8509)
 Спорт и красота (4406)
 На работното място (2506)
 Образование (6638)
 В чужбина (1425)
 Наркотици и алкохол (999)
 Измислени истории (767)
 Проза, литература (1570)
 Други (15261)
 Избор на редактора (147)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Измислени истории

На тясно
преди: 9 години, 9 месеца, прочетена 5958 пъти
Извадих бележката от джоба си и погледнах адреса, който беше надраскал колегата ми. Оказа се, че съм само на двайсетина метра от мястото. Сградата беше стара, с ронеща се мазилка и изрисуван с графити вход. Личеше си обаче, че някога е изглеждала красива и достолепна, вероятно преди шейсет или седемдесет години. Входната врата изскърца измъчено, когато я отворих. Канех се да тръгна нагоре по стълбите (трябваше да отида на петия етаж), когато с изненада забелязах, че има асансьор. Изглеждаше направо древен. Отворих вратата и дръпнах издрасканата дървена решетка.

Точно в този момент чух потракване на токчета. Шумът се засили и сякаш тънки стрелички започнаха да се забиваха в ушите ми. Подпрях вратата и погледнах назад през рамо. Една млада жена крачеше с бързи крачки към асансьора. Беше облечена в светлосиня риза с къс ръкав и черна пола до коляното. Изглеждаше делово, явно работеше в някой от големите офиси наблизо. Отворих още по-широко вратата, момичето се шмугна покрай мен и влезе в асансьора. Усетих парфюма й – нежен аромат на свежи цветя.
– Благодаря! – каза задъхано тя и огледа гнусливо тясната клетка.
– До кой етаж сте? – попитах аз, след като издърпах дървената решетка.
– Пети.

Аз натиснах изтърканото копче, което беше най-отгоре, и асансьорът тръгна. Движеше се бавно и подрънкваше от време на време. Пораждаше носталгични чувства у мен – бях си припомнил асансьора на сградата, в която живеех като малък. Тогава много обичах да го използвам, въпреки че апартаментът ни беше на втория етаж.
– Каква гробница само – каза небрежно жената и заби поглед в тавана.
– Важното е че работи – отговорих аз. Погледът ми се плъзна по фигурата й. Беше висока около метър и шейсет, имаше приятни, леко закръглени форми и миловидно лице. Едва ли тежеше повече от петдесет килограма. Дългата й права черна коса падаше свободно по раменете.

Асансьорът изскърца и спря между четвъртия и петия етаж. Чуваше се странно жужене. Момичето се ококори и започна да мачка нервно малката си дамска чантичка. Брадичката й се вирна ядосано напред. Аз измърморих, посягайки да натисна отново копчето.
– Само това ми липсваше – каза с треперещ от яд глас тя, след което се облегна на стената и въздъхна тежко.

Асансьорът потрепери и полетя надолу. Усетих как тялото ми олеква. Краката ми се отлепиха от пода и всичко пред очите ми се размаза. Момичето пищеше, виждах как размахва ръце като кукла на конци. След това последва страхотен удар; разхвърчаха се парчета от обшивката, които одраскаха лявата ми буза. Строполих се като камък на пода. Светлината угасна, за момент угасна и съзнанието ми.

В мрака пред очите ми затанцуваха сенки. Чувствах гадене и ме болеше рамото. Размърдах се. Осъзнах, че лежа странично на пода и че съм заклещен. Нещо притискаше лявата ми ръка.

Сетих се за жената чак когато чух тих плач, приличащ на скимтене. Не я виждах, беше тъмно като в рог. Очите ми различаваха само едно светло петно, което вероятно беше ризата й.
– Добре ли си? – попитах аз. Гласът ми беше станал дрезгав и фъфлещ.
Скимтенето престана. Тя подсмъркна и каза:
– И по-добре съм била – каза треперливо тя и изохка. – Господи, асансьорът падна!
– Добре, че сме живи – казах аз и се надигнах.
– Чакай, чакай! Внимателно, това е кракът ми! – изписка тя. Чак тогава осъзнах, че кракът й е затиснал ръката ми. Напипах токчето на обувката й, беше се забило в рамото ми. Докато го отмествах внимателно, бузата ми се отърка в прасеца й.
– Досега не бяха ме намушквали с дамски ток.
– Извинявай, по принцип нямам навика да си размахвам краката. Ох, доста тясничко е тук.
Фактът, че съм оживял ме караше да се чувствам странно.
– Няма какво да ми се извиняваш, ако знаеше, е ще се случи подобно нещо, сигурно щеше да обуеш цвички.
– Разбира се – измънка тя, а след това се изкиска.
– Страх ли те е?
– Най-страшното май вече мина. Чувствам се странно, вероятно от адреналина.
– Животът е хубаво нещо. Боли ли те някъде?
– Глезенът ми е схванат, започва да ме наболява – отговори тя. – А, ти? Продупчила ли съм те лошо?
– Не. Просто повърхностно порязване. – Опитах се да отклоня темата. – Май сме в мазето. Като че ли е време да викаме за помощ.
– Да. Добра идея.

Развикахме се, но никой не ни отговори. Очевидно все още никой не беше разбрал какво се е случило.
– Ще трябва да почакаме – казах аз. Очите ми така и не свикваха с тъмнината. Само светлата й риза се мержелееше. Застанах в седнало положение и опитах да се изправя. Едно парче от изкривената обшивка ме перна по главата и седнах отново.
– Какво правиш?
– Не се опивай да ставаш, защото ще си удариш главата. Асансьорът се е разпаднал, стърчат разни дървении.
Усетих как ръцете й се плъзгат по лицето ми.
– А ти какво правиш? – попитах с неестествено спокоен глас аз.
– Изследвам лицето ти. Носът ти е леко крив, но иначе имаш правилни черти. Не мърдай, защото може да ти бръкна без да искам в очите.
Аз я послушах. Наслаждавах се на мекото докосване на дланите й.
– Странно е – промърморих аз.
– Кое?
– Това което правиш.
– Още нищо не съм направила. Само те проучвам.
– И до какъв извод стигна?
– До никакъв все още. Първо трябва да проверя дали имаш голям корем.
– Нямам, но ти все пак провери. Приятно е. Ръцете ти са толкова меки.
Тя провери. Малката й ръка даже се мушна под колана ми.
– Охо! – възкликна тя. – Адреналинът ли върши тези чудеса?
– Не знам, но още преди това ми се стори, че си много красива.
– Набито око имаш.

Посегнах внимателно напред и обгърнах кръста й. Лицето ми се зарови в твърдите й, пружиниращи гърди, а устните ми започнаха да пъплят нагоре по шията й. Тя стисна пениса ми и започна бавно да го търка. Усетих приятно изтръпване в слабините. Придърпах я към себе си и впих устните си в нейните. Езиците ни затанцуваха.

Изведнъж тя изохка и се отдръпна рязко от мен. Никога не бях чувствал ръцете си толкова празни.
– Какво става? Искаш да ми избягаш ли? – попитах нервно аз.
– Не е смешно – каза тя и аз си представих как плътните й устни се нацупват.
– Извинявай.
– За какво се извиняваш, по дяволите. Всичко е прекрасно, просто не мога да си наместя краката. Толкова е тясно тук. А и глезенът ме боли ужасно, струва ми се, че започва да се подува.
– Дай да видя.

След около минута малкото й стъпало легна в скута ми. Докоснах го внимателно. Черният найлонов чорап беше разкъсан на места и под фината материя напипвах хладна кожа. Сводът на ходилото й беше изящен, а петата й – нежна и заоблена. Глезенът й обаче беше скрит под безформена подутина. Когато го докоснах, тя изписка. Мушнах пръстите си в дупките на чорапа и го разкъсах с рязко движение.
– Какво правиш?
– Трябва да го стегна с нещо.
– Като че ли имаш представа какво правиш.
– Имам я. Стой така.
Откъснах една ивица плат от ризата си и започнах да омотавам глезена й. Дребните й пръстчета се размърдаха и притиснаха слабините ми.
– Стой мирно. Има време за всичко.
– Ами ако дойдат и ни извадят преди...
– И по страшни неща сме преживявали.
Звънкият й смях се разля покрай ушите ми.

След като превързах глезена й, плъзнах ръце нагоре по извивката на прасеца й. Стигнах до коляното и продължих нагоре. Тя се примъкна към мен и седна в скута ми, като започна да ме разкопчава.
– Намести ли си краката? – попитах аз.
– Мисля, че така ще се получи, само че първо трябва да ми разкъсаш пликчетата. Няма друг начин.
Аз се заех с тази задача. Точно в този момент горе просветна фенерче и някакъв мъж разтревожено попита:
– Има ли някой там долу?

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 9 години, 9 месеца
hash: 6b1d952f65
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Страхотен и вълнуващ разказ. Ако трябва да го оценявам - пиша 6+. Очаквам продължението и развръзката :D

jay

 
  ...
преди: 9 години, 9 месеца
hash: a81f273c00
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Едва ли е необходимо продължение, но и така ми хареса.

 
  ...
преди: 9 години, 9 месеца
hash: c0d944b165
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Искам да падна с асансьор!!! (само да не е с някой плъх)

 
  ... горе^
преди: 9 години, 3 месеца
hash: 1d9a93c724
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   И това ако не е автора на историята с дигиталното момиче ии онази с парализираните крака в офиса! Същия ли е или се бъркам?
Иначе историята е уникална, много ми харесва. Браво!

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker