От този ден нататък се заклех да се променя, да наранявам хората да ги карам да страдат както аз страдам! преди: 2 години, 11 месеца, прочетена 4483 пъти
Здравейте, аз сам едно обикновенно момиче което иска да сподели за себе си, за своят живот тъй наречената моя съдба. Моите проблеми и дилеми и всичко..
Когато бях на 7 убиха жестоко вуйчо ми по най-жестокия възможен начин а само след 3 години дядо ми умря пред мен, тези две неща оказаха отрицателно развите на мен на характера ми..
Някъде около 20 дни след като дядо ми почина отидох при бабите ми в.... И там намерих писмо в което прочетох доста неща за живота им.. че баба ми си има любовник, че живее с него и колко майка ми страда от този факт...
Е от този ден нататък се заклех да се променя, да наранявам хората да ги карам да страдат както аз страдам.. Правех се на лоша безчувствена но всъщност всеки път когато останех сама плачех плачех с глас...
Както и да е.. Минаха години.. Срещнах много момчета с никои не бях истински щастлива както с един... Един които ме промени.. Накара ме да се чувствам специална но съдбата ме раздели и с него... Е това сам аз опитах се с малко изречения да кажа всичко... Желая ви много успехи!
1. Не се предавай! живота е една непрестанна борба и ако се откажеш от нея-загиваш. Като се държиш така лошо нараняваш себе си... и с мен са се случили много лоши неща... наистина много съм преживяла, но знам, че един ден съдбата ше се усмихне и на мен...един ден един приятел ми каза да не пазя неща за специални поводи, защото всеки ден в живота ми е дар и всеки ден си струва да бъде изживян пълноценно!
Давай шанс на всеки твой ден да бъде най-щастливият в живота ти и не сваляй усмивката от лицето си, защото незнаеш кога някой ще се влюби в нея!:)
2. Успокой се животът продължава и всичко става така както ти го направиш оттук натам всичко зависи от теб- дали ще се отчаеш и можеш да свършиш самоубила се в пристъп на поредната си депресия или търсеща нов мъж, който да ти даде сили и търсеща по-добър живот, търсеща самото по-добро Аз :)
3. Вуичо ти го убили-тежко е, но се случва. Дядо ти починал. Мило, дете дядовците е редно да си отидат преди децата си. А баба ти си има любовник? Може да е имала причина за това -ти не знаеш.
Тревожното е, че събитията са се слушили едно, след друго и че ти си била оставена сама да преживяваш тези събития. А може да си особено чувствителен човек ... Седни и помисли; защо трябва да нараняваш съвсем случаини хора, които нямат никаква вина за случилите се неща. Нали и тях ще ги боли, а от това на теб няма да ти стане по-леко
.
Напротив помагай на хора, изпаднали в подобна ситуация. Опитаи се да намалиш болката им. Това може да бъде посвещение-други деца не позволяваи да страдат, без да им подадеш ръка.
5. Кажете ми някой, който да няма проблеми в този живот. На всеки му се случват тежки неща, но какво от това-живота си продължава и не те пита дали искаш да си в застой, дали искаш да страдаш, дали искаш да си щастлив, той просто си тече и ако останеш на едно място..губиш.
Ти си решила да си гадна, но сама в себе си знаеш, че като останеш сама се чувстваш празна. Вуйчо ти е бил убит от лош човек, има разлика от лошо и добро и знам, че я осъзнаваш, защото не си лоша и няма как да бъдеш. На хората им е залегнало още в ранните години и си личи кой е гадняр, престъпник или добър човек. Просто искам да ти кажа, че въпреки всичко трябва да продължиш. В един филм казваха "Трагедии се случват. Какво ще направиш,
ще се откажеш? Напуснеш? Не. Сега осъзнах, че когато сърцето ти е разбито трябва да се бориш за да си сигурен, че още си жив. Защото си, и болката която изпитваш е живота. Бъркотията и страха са там за да ти напомнят, че там някъде има нещо по-добро. И за това нещо си струва да се бориш…”
8. Това е нещо нормално. Някои биха казали, че не съм права, но е така. Има много по-страшни истории, каквито са моите. Аз съм преживяла смъртта на много хора, когато бях малка и това е 1% от историята ми. Хората нямат вина, че да ги нараняваш! Не искам да те обидя, но според мен си разглезена. А и все пак това, което не ни убива, ни прави по-силни!
9. От историята не можах да разбера кой я е наранявал?Моят дядо също е почина когато бях на 13. Тежко е, но е естествено и до една степен нормално. За вуйчо ти съжалявам, но в живота стават такави неща.Безсмислено е да нараняваш други хора заради неша, които не са направили те.До една степен те разбирам и аз съм имала моменти в които съм искала да се променя и да наранявам другите, но това е защото съм била наранена умишлено, което в твоята история липсва.Баба ти си е имала любовник и е наранила майка ти?еми ок, но замисляла ли си се защо го е имала?Една жена не си хваща любовник ей така, значи нещо и е липсвало.Не я съди толкова строго, защото майка ти е голям човек и трябва да е наясно, че отношенията на родителите нямат нищо общо с децата.Вземи се в ръце-живота е труден, а ние трябва да бъдем силни!
