Вярвате ли в чудеса - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120684)
 Любов и изневяра (29590)
 Секс и интимност (14310)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6439)
 Здраве (9553)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3139)
 Образование (7286)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1731)
 Други (18390)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Измислени истории

Вярвате ли в чудеса
преди: 11 години, 8 месеца, прочетена 8076 пъти
Вярвате ли в чудеса, защото те се случат. Искам да ви споделя моята история.

До преди няколко месеца бях жена, от която не ставаше нищо. Срещнах мъж, при това перфектният. Той беше красив, богат, умен, мил. Единственото нещо, което той нямаше, бяха родителите, но това не е от значение за мен по принцип. Запознахме се много случайно. Аз бях паркирала на едно кафе, м когато щях да си тръгвам някой ме беше запушил, тъкмо да попитам едни мъже дали колата не е на някой от тях, той се появи пред мен и ми каза, че съжалява и ще премести колата.

Аз се усмихнах, наистина рядко жена може да види такъв мъж. Вечерта не спрях да мисля за него, трябваше да се наспя, тъй като на другия ден бях на интервю за работа. Сутринта станах рано както винаги, направих си голяма чаша кафе и закусих с бисквити. Поне тялото ми е перфектно на фона на целият ми живот. Стана 09:00 и тръгнах с колата за интервюто, което беше в 09:30. Когато стигнах там имаше и други жени, които щяха да кандидатстват за масажист в същия хотел. Бях притеснена, въпреки външния си вид. Хората, които не ме познават сигурно си мислят, че съм богата и преуспяла жена, може би са се питали какво ли търся в тази чакалня. А аз бях просто жена, която живее в малка таванска стая на модно ателие, и нося старомодни стилни дрехи :Д.

Когато доиде моят ред влязох вътре, не се забавих дълго и излязох. Не знаех дали ще ми се обадят, но се надявах да го направят, защото ако не си бях намерила работа щяха да ме изхвърлят от стаичката. След два дни се обадиха, казаха, че съм приета на работа и мога да започна още идния Понеделник. ……..

Е Понеделника дойде, отидох показаха ми студиото, в което ще работя и стаята за масажи ми показаха, всичко беше много хубаво. Мислех си, че ще работя е хотела, но не това студио си беше отделна постройка на съседната улица. Отпред спря една кола, де от работничките казаха, че това е шефа и аз бързо се изправих на крака за да му се представя, когато той влезе, не можех да повярвам. Това беше същият мъж, който беше препречил пътя ми преди няколко дни.

Аз се усмихнах и се представих, той също се усмихна, представи ми се и ме извика в офиса си, аз отидох. Очаквах да ми говори за работа, да ме пита дали имам някакъв опит като масажист или нещо подобно не знам и аз, но той ме покани на среща. Не можех да повярвам, но докато се усетя какво става около мен, вече бяхме в един много изискан ресторант, наслаждавахме се на обстановката, на храната и си говорихме много за живота и на двамата хаха или по-точно за моя живот. За себе си каза само, че всичко е постигнал сам, започнал е от студиото, м в което сега аз работя, после е построил и хотела със същото име. Изумих се как човек може сам самичък да постигне толкова много, без чужда помощ. Общо взето знаех само това и личният му номер.

С всеки изминал ден започнахме да прекарваме доста време заедно, беше прекрасно, бяхме щастливи, смеехме се и се забавлявахме вечерите или посещавахме някой клуб или вечеря и малко закачки в леглото, просто всичко беше като приказка вълшебно. Аз естествено се бях преместила да живея в неговото жилище, то беше голямо и беше в близост до морето, само да излезеш на верандата и виждаш красивите вълни. Една вечер той ми каза, че иска да говорим сериозно. Отидохме на дивана и той започна да говори безсмислици:
-Ти влюбена ли си в мен?
-Да. Защо ме питаш това?
Разговорът приключи до тук, той не поиска да продължим, просто си легнахме и заспяхме. На другата сутрин, когато станах него го нямаше, помислих си, че може да се е разсърдил за нещо. Потърсих го из къщата на верандата, в хола, в кухнята нямаше го. Започ1нах да оправям леглото мислейки, че той може да е до магазина. Тогава видях на нощното ми шкафче писмо, отворих го и започнах да чета написаното на листа.

-Аз бях тук, при теб за да те науча да обичаш да се доверяваш на хората, да ти покажа, че всичко в живота е възможно да се постигне, стига да го искаш силно. Не исках да се влюбваш мен, защото знаех, че някой ден ще изчезна и може би ти ще страдаш, но съм сигурен, че ще ме забравиш. За да ти покажа искрената си любов, ще ти дам старт в живота, оставям ти къщата и студиото. Мисля, че няма да искаш да се занимаваш със хотела… нали? ! Винаги ще помня усмивката ти, искам да изчезна толкова внезапно, колкото и се появих в живота ти!

Останах безмълвна са няколко минути, не знаех това шега ли е или какво. Проверих дали наистина къщата и студиото са на мое име, и да това беше така. Месеците минаваха, а аз някак си мислех, че той ще се върне, но от него и следа нямаше.

Постепенно с годините започнах да свиквам и да гледам напред в живота.

Сега съм щастливо омъжена с детенце, но винаги ще го помня, винаги ще помня лицето му, това красиво лице… дали той беше моят ангел хранител появил се точно, когато имам нужда от него или беше просто човек, с който съм се срещнала на точното място и точното време не знам.. никой не знае. Но поуката, която са направих е, че в живота ни може да идат и да си отиват много хора, като всеки от тях ще оставя по нещо у нас, било то добро или лошо. Човек трябва да продължи да живее, въпреки състоянието, в което се намира!!!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 11 години, 8 месеца
hash: d44accb0b2
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Много добър извод. Хареса ми :)

 
  ...
преди: 11 години, 8 месеца
hash: a001e4bee1
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Това е като във филм 50 % ти вярвам на историята

 
  ...
преди: 11 години, 8 месеца
hash: 352a3f38f7
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

3.   "Изумих се как човек може сам самичък да постигне толкова много, без чужда помощ." - постижението на твоя човек не е това, че е построил хотел - хотели колкото щеш, някои строят и по 10... Постижението е, че е отворил сърцето си и твори добро на непознати. Материалното не може да бъде смисъл и цел на живота, защото човек се ражда гол и умира, без да вземе нищо със себе си.

 
  ... горе^
преди: 11 години, 8 месеца
hash: 3894987fc9
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Всички чудеса, които ни се случват дължим всъщност на себе си, няма нищо свръхестествено. Ти сама си направила така, че да ти се случи всичко това - чрез мислите си, начините, по които си постъпвала, изборът, който си правила. Така че чудесата само изглеждат такива.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker