История за блатното ангелче - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (90352)
 Избор на редактора (165)
 Любов и изневяра (20992)
 Секс и интимност (10560)
 Тинейджърски (19509)
 Семейство (4427)
 Здраве (7370)
 Спорт и красота (3857)
 На работното място (1899)
 Образование (5311)
 В чужбина (1180)
 Наркотици и алкохол (876)
 Измислени истории (712)
 Проза, литература (1429)
 Други (12058)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Измислени истории

История за блатното ангелче
преди: 6 години, 11 месеца, прочетена 2203 пъти
Първо искам да спомена на хората, които не са видяли че историята е измислена.. ами измислена е. :)
Не съм я измислила аз, от едно момиче я взех. :)

Приятелите ми отдавна се опитваха, да ме навият, да отидем на блатото, в близост до града ни.
Една вечер, ден след Архангелов ден, малко след 22 ч. , аз се съгласих.
Беше тъмно и страшно - само луната осветяваше наоколо и то с доста слаба светлина.
Честно казано на мен не ми се ходеше, но не исках да ме мислят за смотана и за това се съгласих.
Бяхме Аз - Емануела, сестрите Кати и Мима, Дида, Пешо, Слави, Пацо и Коцето.
Отидохме с колата на Пешо, до гората.
- От тук сме пеша. - Каза Слави, а после показа една обрасла с тръни, храсти и треви пътека.
- Ще си разваля обувките в тази кал! - Запротестира Кати, а Пешо се разсмя и и каза :
- Споко, Катенце - ваще щи купят нови!
- Диде, имаш ли ластик? - Попитах я аз.
- Да, ето. -подаде ми го - Ела, знаеш ли колко е часът? - попита ме тя.
- 22 :35 ч. е. - Казах и аз.
- Хайде - не се мотайте - да вървим! - Каза Мима.
- За къде бързаш? - Попита я Коцето.
- До 01 ч. трябва да сме си у нас. - Отговори Кати.
- Да вървим тогава. - Каза Слави и тръгнахме по тясната пътека, водеща на вътре в гората.
Толкова беше тясно, че вървяхме в редица по един.
След около 10 минути, стигнахме до една полянка.
- Я тук става за купон! - Провикна се Пешо.
- Вярно - за това сме тук. - Каза Слави и извади няколко бири от раницата си.
Кати извади две одеала от своята, а аз - чипса и безалкохолното. Мима извади сладки, Коцето водка, Дида чашки и чинийки за еднократна употреба, а Пешо сложи два фенета да ни светят, а после и едно радио и се провикна :
- Аиде да пием и да ядем!
- А кой ще кара? - Попита Дида.
- Ела не пие - тя ще кара. - Изсмя се Пешо.
- Но аз нямам книжка! - Възпротивих се.
- Но можеш да шофираш, нали? - Попита Мима.
- Да но ако ни спрат от КАТ... - Възразих.
- По добре да платим глоба, от колкото да се избием - не мислиш ли? - Попита Слави.
- Добре. - Съгласих се.

Беше ни забавно, когато Пешо запали огън и каза :
- Хайде да си разказваме страшни истории.
- Хайде! Хайде! - Викаха всички.
Дида разказа за конникът без глава, Кати - за Дама Пика, Мима - за черният бръснар, Пешо за Кървавата Мери, Коцето легендата за Жокера.
Дойде мой ред, а после Слави трябваше да разкаже.
- Аз не съм по тези истории, за това ще ви разкажа за едно убийство, което се е случило преди години в някакво блато.
Става ли? - Попитах ги.
- Да, разкажи. - Казаха всички.
Аз си взех малко чипс и започнах :
- Преди години, на някакво блато, в една пълнолунна нощ отиват на къмпинг 4 - рима студенти.
На сутринта, на шосето открили мъртво момиче.
Полицията дошла и открила, че е част от студентите.
Открили са ги всичките избесени на едно голямо дърво, а горката студентка, е била цялата в синини, все едно е прегазена и пребита. По случаят още се води разследване.
Страшничко, нали? - Попитах ги аз.
- Да, наистина е страшно. - Съгласиха се всички.
- От къде го знаеш това? - Попита Слави.
- От чичо - полицай е. - Казах му.
- В същност това не е цялата история. Аз я знам с всички подробности. - Каза Слави.
- Разкажи я де. - Казах му и любопитно го загледах.
- Добре. - протегна се той - Да започваме.
Взех си чашата с колата и всички го погледнахме.
Тогава Слави започна разказът си :
- Това се случило в една съботна вечер, малко след 23 ч.
Четирима студенти - две момчета и две момичета, дошли в това блато, да си правят къмпинг...
- Тук ли се е случило? ! - Попита ужасено Мима.
- Да, Миме - тук. Ще мълчите ли, за да ви разкажа?
Не ме прекъсвайте! - Каза той.
- Добре. - Каза тя.
Той отпи от бирата си и продължи разказа си :
- Та именно на това блато дошли, за да си направят къмпинг.
Донесли си храна и пиене и се напили здраво.
Правили какво правили, тук на поляната, и решили да легнат да поспят.
През нощта едно от момчетата станало, да... пусне "една вода". По случайност се събудила и приятелката му.
Излезли и решили да правят нещо на полянката, но тогава чули писък.

Събудили се другите.
Тръгнали да се оглеждат, но никого не видели.
Изведнъж един от тях видял нещо бяло, да виси на един храст. Взел го и всички се скупчили около него.
Предметът бил малка, детска кукла, облечена в бяла рокличка. Всички започнали да я разглеждат и да се шегуват с нея.
Един от мъжете дори си я мушнал в панталона, а приятелката му я извадила от там, наплюла я и я хвърлила в блатото.
Другата студентка само била дръпнала косата на куклата, и се очудила, че е истинска.
А приятелят и и бил скъсал роклята, за да види дали са и нарисували гърди.
Щом куклата била в блатните води - тя потънала.
Чули плач на момиченце и женски писъци.
Огледали се - нямало никой.
Поизплашили се, защото били чували, че по някога там се събират вещици. Една от студентките поискала да си ходят, но приятелите и казали, че няма нищо страшно.
На сутринта, открили студентката, да лежи на пътя, облечена в кална бяла рокля, а на главата си имала само един кичур коса.
Била ужасно изплашена, и повтаряла тихо:
"Мръсно блатно ангелче! Мръсно, малко ангелче... ".
Според полицията, тя била напълно неадекватна.
Открили приятелите и голи и обедени на ей - онова дърво.
Целите били омазани с кал от блатото.
Взели труповете и ги закарали в моргата. Открили, че са умрели от удавяне - имали кална вода в дробовете.
После я завели в лудница, където е все още.
-Гадна историйка. - Каза Дида.
- Страшничка. - Отвърнах аз.
- Но е измислена. Сигурно някой психопад ги е избил. - Каза Слави, а после стана и отиде зад едни храсти.
Всички освен мен и Дида бяха адски пияни.
Дида доизпи водката, а Пешо се разсмя и запали цигара.
Слави се върна след няколко минути, а после донесе нещо бяло, завързано с връв.
- Хей, я вижте какво намерих! - Каза разлюля предмета.
Беше кукла!
Много красива кукла, на момиченце, с красива черна косичка, и бяла рокличка с бели чорапки.
Стана ми ясно, че Слави се базика с нас.
Дида взе куклата и каза :
- Я колко е сладка.
После и дръпна косата и каза, че е истинска и си отскубна кичурче, за спомен.
Мима попипа роклята и и каза, че е копринена, поля я с малко бира и каза :
- Опа - това няма да се изпере!
Кати видя едно синджирче на врата на кукличката, взе го, и каза, че е за нея.
Пешо я взе и си я отърка в чатала, а Слави я взе и почна да имитира ако бе жена какво ще и прави.
Аз я взех от ръцете му, загладих косата й, а после ги скастрих :
- Как не ви е срам - толкова е хубава - като жива е!
Коцето я дръпна и погледна дали има бикини и се изсме :
- Тая нямала гащи!
Наплю я и ч хвърли във водите на блатото.
Всички се разсмяха, но не и аз.
Изведнъж се чу клокочене, все едно ври вода, а после замириса на мърша.
- Кой се изпусна? - Каза Мима.
- Никой - просто така си мирише Пешо! - Каза Слави и се разхилиха.
Изведнъж се чу плясък на вода, детски палач и женски писък, който сякаш разцепи въздуха.
- От къде взе куклата? - Попитах го аз.
- Намерих я в гората.. - Каза той, но замълча сякаш се сети нещо.

Видях го, че гледа нещо зад мен и чуй писъци.
Обърнах се и видях, че от блатото излиза малко момиченце, с черна косичка и безупречно бяла рокличка...
То вървеше с наведена глава, и плачеше.
Изведнъж от блатото излезе висока, бяла жена, облечена в бяла рокля.
Тя също беше чернокоса, но бе омазана цялата в тиня.
Всички се разпищяха.
- Наранихте моето дете... - Каза тя, а после погледна всички ни. Посочи ни и каза :
- Ще ви накажа....

Не помня какво точно стана.
Помня само отделни неща.
Помня как тя ме блъсна в страни и един по един издави приятелите ми.
Припаднах.
Събудих се и видях малкото момиченце до мен.
То беше бледо и видимо... мъртво!
Шашнах се.
- Не ме наранявай! Моля те... - Проплаках аз.
То се усмихна, погали ме за да оправи косата ми и после стана от земята.
Погледнах го - то отиде до блатото и хвана жената за ръка.
После двете влязоха в него.
Чух детски смях, а после всичко притихна.
Облегнах се на дървото, погледнах на горе, за да благодаря на Бог, че съм жива.
Тогава ги видях!
Всичките ми приятели бяха избесени, със собствените си колани и дрехи по дървото под което седях...

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 6 години, 11 месеца
hash: dea997d2dd
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   Много добре измислена история! Браво :)

 
  ...
преди: 6 години, 11 месеца
hash: acda83c4f8
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

2.   Изгубих 5 минути от живота си заради твойта историйка. Трябва да се гордееш.

 
  ...
преди: 6 години, 11 месеца
hash: 340add18ef
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   От автора
Хаха, да се гордея ;д едва ли! ;д Само се надявам да ти е било интересно. :)

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker