 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Измислени истории |
Звездният затворник
преди: 11 години, 4 месеца, прочетена 4826 пъти
Ще ви разкажа една история, която се случи преди две години. Помня е отлочно и да знаете никога не съм предполагъл че имам брат и то брат който е... Знаете ли няма да изпадам в безмислинни факти по добре ще е ако ви разкажа нещо по интересно... Родителите ми са кралят и кралицата на света (буквалнО). Майка ми е денят а баща ми ноща двамата управляват света още откакто е създаден. Представяте ли си на колко години са???? Та сега историята:
Денят беше студен и мразовит някаде към по средата на декември. Не валеше сняг но все пак хладните полъхи на вятъра който на моменти се усилваха и намаляваха бяха накарали птичките да отлетят на юг. По покривите на къщите бяха останали само по един-два стари щъркела който се бяха вкочинили от студа и приличаха от далече на ледени висулки. Може би щяха да се стоплят чак през есента. Никой от съучениците ми не беше на вън. Явно ги е е страх да излизат защото е студено. Мен обаче не ме беше страх. Облякох най-дебелото си яке и ботушите след което излязох да вън. Още не бях прекрачил прага на врата а ме връхлетя стууден полъх. Ооо звездите от моя клас определено щяха да спечелят баса на който се бяхме обзаложили преди да ни пуснат в ваканция. Аз направих няколко крачки като едва-едва се придвижвах до мястото където исках да стигна "звездният затвор".
С съучениците ми го наричаме нула пустота или измерениети "Гибел". Защо се запътих на там ли? Еми съучениците ми казаха че там имало затворник който приличал до същ на мен, което е страмно защото родителите ми изпращат там само тези, който им се противопоставят или не им се подчиняват...
Измерението "Гибел" се намираше само на няколко преки от дома ми. Стигнах бързо. Не ми отне много време и повярвайте ми това което видях с собственните си очи далеч не беше същото както го рисуваха в детските книжки за първи клас. Точно преди измерението "Гибел" се намираше площтадката където футболният отбор идваха да тренират. Делеше ги само една ограда която не беше кой знае колко здрава. Лесно я прескочих.
Щом преминах от другият край ме побиха студени тръпки който далеч не бяха същите както тези който минават през тялото ти когато ти е студено. Навсякаде имаше клетки който на пръв поглед приличаха на тези от зоопарка но иначе решетките им бяха доста по здрави. Звездните затворници който бяха заключени там са прокълнати да излизат само през деня в вид на облаци. Аз започнах да търся "двоиника ми". Цели пет минути ми се наложи да търпя зловещите погледи на затворниците заради едното нищо. Тъкмо понечих да си тръгна когато чух глас да назовава името ми. Обърнах се и го видях... Да този затворник определено приличаше на мен.
-Кой си ти? -попитах аз без капка старх
-Брат ти. -отговори той.
-Аз нямам брат. Не си фантазирай. -отрязах го набързо.
-О, тук найстина много грешиш. Аз съм твоят брат. -каза той. -Родителите ни е изпратиха тук още когато бехме малки за това не ме помниш.
-И защо са те изпратили? -попитах аз
-Дълга история... -каза той и стисна решетките като знак че съжаляваше за нещо. -И ако си мислиш, че твоят живот е труден то тогава много грешиш. Погледни ме - тонът му внезапно се повиши. -Аз съм затворник... Проклет съм да излизам през деня и очите ми да се заслепяват от парещите лъчи на слънцето гледайки как кожата бавно остарява и се набръчква. А спомените от добрите ми моменти само са засъхнали в гънките на затворническият ми мозък.
-Е, аз излизам само нощем. -подхванах несигурно. -Ако е толкова важно за теб може да се разменим.
-Наистина ли? -попита той и пусна решетките. -Ще го направиш за мен.
-Да естественно. -отговорих му аз.
И така се разменихме. Той получи свобода, а аз една истинска и благодарственна усмивка. Усмивка която помня и до днес.!!!!
Е как мислите? Харесва ли? сПоред мен се получи добре. Моля тези който са го прочели да постнат по един коментар. Благодаря ви предварително. Ако имате някакви забележки моля не ги пестете трябва да знам какво бъркам и как мога да си оправям грешките. Съжалявам за правописните или пунктоационните грешки.!!!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: 311cc82e93 |
|
1. Хареса ми... особено идеята за същността на това да си звезден затворник :-)
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: 0e7512e697 |
|
| преди: 10 години, 10 месеца hash: 26f55041db |
|
3. Ми да хубаво, но малко кратко може би, ако го удължиш ще се получи по-добре иначе е интересно замислено :)
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
