Да откриеш своя летен рай - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120675)
 Любов и изневяра (29589)
 Секс и интимност (14309)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6438)
 Здраве (9550)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3138)
 Образование (7285)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18390)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Измислени истории

Да откриеш своя летен рай
преди: 11 години, 3 месеца, прочетена 4706 пъти
това е края на книгата ми. моля кажете мнението си


Теди ме чакаше в стаята ми. Аз през това време се изправях в коридора защото в стаята имаше само един контакт а, там беше компютърът ми които нямаше батерия. Щахме да излизаме. В града имаше цирк, а аз много обичам цирковете. И аз бях почти готова. Бях облечена не толкова елегантно. По точно бях някак си небрежна. Бях с къса до коленете червена рокля. Тя имаше голямо деколте което беше като на пластове имах и черен потник от долу заради деколтето. Обух си и черни ниски кецове. Изкючих машата и влязов в стаята ми да я оставя. Теди плачеше, той плачеше. Щастливото ми изражение ведна се смени с сериозно, даже и тъжно. Пуснах машата и мигом се озовах до него. Клекнах точно пред него, между краката му. Допрях ръцете си до колената му.
-Добре ли си?
-Как си? - това бяха първите ми въпроси.
Той стана на крака. Той остави компютърът ми на страна който досега беше върху коленете му. Аз продължих да го гледам втренчено. Погледнах нагоре, защото сега той беше много по висок от мене. Изтри сълзите си от лицето си и се намръщи.
-Не ме гледай така. – каза като след тези думи извърна погледа си. Всякаш не искаше да ме гледа.
-Но… Какво има? ... Неразбирам… - незнаех какво да му кажа.
-Аххх- въздъхна той.
-Погледни лаптопа си.
Аз бързо извърнах глава за да видя какво има там. Той беше отворил моя електронен дневник. Там беше всичко преживяно с него и след всеки ден имаше като точки който исках да направим. И което беше готово аз си го отбелязвах с червено или зелено, или някакъв ярък цвят за да се вижда добре. Нашето спане заедно също беше една от всичките точки, направените.
-Ти си ме използвала! – разкреща ми се той. Побегна по стълбите надолу като трясна вратата на стаята пред лицето ми.
-Моля те! – аз исках да го спра и да му запуша устата с целувка
-Всичко е било част от твоя план! – продължи той. На мен вече цялото ми лице беше облято със сълзи.
Той слезе долу, излезе през кухненската врата и побегна към задния двор. Баща ми, майка му и баща му вечеряха в кухнята на малката масичка.
-Анджи, какво става? Добре ли е Теди? – попита баща ми.
-Остави ни на мира! - изкрещах му или по-точно изпищах му аз. Трябваше да стигна до Теди колкото можеше по-бързо.
Той беше се облегнал на вратата която водеше до още две гостни стай. Сълзите му бяха облели пак очите му. Доблежих се до него.
-Ти си си играла… с мен… и и и с чуствата ми. – този път той не крещеше, а тихо ми говореше през сълзи.
-Аз те мислих за различна… друга… специална.
-А за теб съм бил… просто… играчка…която трябва да изпълни плана ти.
-Ти се подигра с мен а… а а аз те… обичам.
Аз се доближих до него. Толкова близо, че да мога да мога да чувам сърдечния му ритам.
-Ти никога не си бил мой план, играчка или там каквото ти сам се нерече. Ти никога не си бил план. Ние никога не сме били план. – говорех му тихо и много сериозно.
-Ти единствено си бил…- той въздъхна, очакваше да чуе най-лошото -… моя… мечта. - той започна да се мърда. Чуствах погледа му как се впива в мен.
-Да, правилно чу. Моя мечта. Ти си моята мечта.
-Всяко малко момиче си мечтае някой ден да дойде неиният принц и да я спаси от злото. Ти си моя принц.
-И от какво съм те спасил? – попита ме той. Сякаш той самият искаше да смени темата. Явно ме беше разбрал.
-Как от какво. От самата мен. Ти ме направи по-добър човек. Ти ме накара да вярвам в себе си. Ти ми моя принц.
-А какво беше този списак с осем неща. Там на едно пишеше “срещата”, на две “играта”, на три “целувката”, после май беше “моя учител” или нещо подобно, “ноща под звездите”, “откровеният ни разговор”, “новият ми вид” и “секса”. Какво е това нещо? - попита ме и се взря в очите ми, очакващ отговор.
-Ми първо това е списък с осем важни за мен неща. Срещата е момента в който те видях. Играта е играта на рис, процент или истина, която играхме в съседната къща. Първата ни целувка, която беше породена от моя риск е тази трета точка. - засмях се.
-Какво смешно има във всичко това? Това е сериозно. – каза ми Теди.
-А знам. Но просто точка четири ме развесели. - подсмихнах се.
-Тя каква беше?
-“моя учител”.
-Незнам какво трябва да значи това. - зачуди се той.
- Това беше точно след играта. Прибирах ме. Ти изведнъж ме хвана за ръката. И двамата спряхме за миг. Ти ме попита дали ми е харесала целувката, а аз срамежливо кимнах в отговор. Продължихме да вървим хванати а ръце. Аз ти казах, че нямам опит в това. Накрая те попитах дали може да ме научиш. Ти не ми отговори, а направо ме целуна с език.
-Ахам спомням си.
-Чакай да довърша. Ноща под звездите и oткровения разговор спадат към ноща когато за първи път говорихме за секс. Седмото нещо е факта как аз се промених след разговора ни. И секса мисля, че го разбираш.
-Анджи, около теб се върти само секс и секс. Сякаш нищо друго не те интересува.
-Не е вярно.
-Така е. Ти вообще обичаш ли ме? Незнам, дори след като ми обясни нещата аз все още имам чуството, че ме използва само за да спим.
-Теди, това ме обижда. Факта, че ти така мислиш за мен. И нима не знаеш отговора на въпроса си.
-Това не е отговор. А мен ме обижда, че навсякъде имаше секс, а никъде нямаше факта, че ме обичаш. Това е по-важно за мен. Можеш да спиш с всеки само, че не всеки обичаш
- Да обичам те. И то много. Нищо ли не разбра от факта, че си моя принц. И незнам ти какво си мислиш, но аз не правих любов с които и да е, а с теб. Аз ти дадох девственоста си и обичам само теб. Да има секс навсякъде в моя електронен дневник, защото ние така изразихме любовта ни един към друг. Преди ти ми каза, че ти неможеш да ме обичаш само на думи, а искаш да ме имаш и физически. Също каза, че всяка целувка, всяко докосване все едно запалва пламачета в теб и това разгаря пламъкът на твоята възбуденост. Какво мислиш си, че ти не ме възбуждаш, че не ми харесва всяко твое докосване, всеки допир, всяка целувка? Ми не е вярно. Аз те обичам физически, псехически, душевно, всякак си. Аз обичам само теб. Сигорно, защото си принц, но това е друго нещо. - бях се толкова задъхана от всичките тези думи.
-Принц, а? Еее, кой е измислил тези умни думи. Миличка моя, как да знам, че това е толкова важно за теб като не си ми го казвала. И аз те обичам. – и ме прегърна силно.
Дълго време се прегръщахме. После той сложи ръка на задника ми.
-Така харесва ли ти? -попита ми той.
-Да, също и така- хванах ръката му и я задвижех надолу по бедрата ми. След това нагоре под роклята ми. Пуснах ръката му. А той продължи в същият дух. Вече знаеше какво да прави. А аз почнах да го челувам по врата. – И така ми харева. Направих му и смучка. И накрая дълго време се целувахме и целувахме.
Както казах дълго време се целувахме и явно през това време нашите родители са дошли до нас.
-Ам, може ли да спрете за малко. – прекъсна ни майка му
-Какво става тук? -попита баща му
-Тате... аз... аз... аз... съм виновен... аз я... целунах. - миличкия ми принц ме защитаваше. Това беше чисто самоубийство, и то пред баща ми.
- Не е вярно. Направихме го по взаимно съгласие. Ние... ааа... ние се харесваме... ние сме гаджета. – нямаше да го оставя да лъже.
-Анджелика, аз съм разочарован от теб и от тебе Теодосий. Мислих, че сте приятели. – каза баща ми
-Съжалявам, чичо Иво. – Теди наведе гузно глава
-Аз пък не съжалявам за нищо. – чуствах се по-добре сега, след като нямаше каво да крием.
И за кое да съжалявам, че го обичам ли? Тате, аз не съм на седем, но ти продължаваш да се държиш със мен като с такава, а не съм. – хванах Теди подръка и тръгнах да излизам от къщата.
-Къде тръгнахте? – извикаха всички в един глас.
-Далеч от вас... всички вас. – извиках им в отговор.
Отидохме до брега на морето. Седнахме хванати за ръце и тихо гледахме към морето. Слънцето вече беше залязло. На мен ми стана студено затова се вгуших в него. Той също ме прегърна. Таки си стояхме. Никой от нас не смееше да наруши тишината след всички тези емоций имахме нужда да останем сами със себе си. И тази крачка трябваше аз да направя. Докато събирах сили да го направя, Теди беше заспал. Точно в този момент станах и просто си тръгнах. Беше около дванадесет часа. Поне така ми изглеждаше. Преценях по тъмното. Телефона ми беше в чантичката, която остана върху масичката. Часовник нямах по принцим, а и не ползвах. Разхождах се тихо. Стигнах до скалистият бряг, това е в края на бреговата линия. Всъщност аз бях в начало, извървяла съм толкова разтояние без да забележа. Седнах на една висока скала. Гледах морето. То беше бурно, както мислите в моята глава. Идваше вълната и се разбиваше брутално в скалата. Части от пенливата бяла вода ме пръскаха. След извесно време бях мокра цялата. Незнаех какво да правя със живота. Как може всичко да рухне така. Като вълна. Вълничките си живееят спокоен живот. Вървът напред. И се разбиват в някаква тъпа скала, разпръскват се на парчета из големият океан. Никой не може да ги върне. Остава само спомена за тях. И техните пенливи крайща върху мен. Моя рай вече го няма. Проста го няма. Беше потопен от една вълна. И изчезна завинага. Аз не можех да живея така. Разруших отношенията си със всички. И бях предадена от човека който най-много обичах. Края на всичко това изглеждаше толкова привлекателен. Не мислих какво правя просто действах. Отпуснах се. Свалих си кецовете. Както със тях и чорапите. Потопих двата си крака във водата. Опитах се устоя на вълничките които ме биеха по колената. За да не намокря докрая полумократа си рокля и нея свалих. Останах по потник, сутиен и бикини. Чудех се и се чудех. Пък и потника свалих. Ето сега бях готова. Бях решена да се потопа в бурното море. Исках то да ме отведе в дълбините му и да стана там морска русалка. Вълните ме пометоха. Взеха ме в дълбините. Едва дишах. Вълните ме заливаха. Но аз се наслаждавах на гибелта си. Беше по безболезнена от живота ми. Хората казват, че през последната минута през живота на хората им минава през лицето целият живот. При мен не беше така. Аз мислех за цирка. За цирка на който исках да отида. Морето изтръгваше силите ми, но аз не се съпротивнявах. Накрая аз се слях с морето. И от мен следа не остана.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 11 години, 3 месеца
hash: aa8f82c252
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Много ми хареса. :)
ПС. И аз се казвам Теди, но съм момиче.

 
  ...
преди: 11 години, 3 месеца
hash: 744d29e393
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Не дочетох "края на книгата ти", тъй като бях жестоко изумена. Жестоко изумена и шокирана. Не мислех, че човек, който иска да напише книга може да допуска ЧАК ТАКИВА правописни И пунктуационни грешки. Това не е чат, за да пишеш "Ми" в началото на изречението. "Списакат" се пише с "ъ". Пред "с който" има запетая. И още хиляди подобни грешки. Хубаво е, даже прекрасно, че имаш подготвен сюжет и въобще желание за книга. Извинявай, но това не би стигнало до никоя печатница, камо ли пък издателство. Моля те. Съжалявам, мила, ако съм те нагрубила, но това не е част от българския език...

G.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker