Споделена история от Измислени истории |
Хари Потър (Драко/Джини)
преди: 11 години, 3 месеца, прочетена 7017 пъти
*Темата е повлияна от една история , която четох в друг форум, но иначе си е моя. Дано ви хареса! Ако е така, пишете, за да измисля продължение! :)*
Драко стоеше сам в общата стая на Слидерин и гледаше сериозно. Беше дълбоко замислен. Защо ли? Постоянно мислеше за Джини. Джини, грифиндорката, която беше сестра на противният Уизли и приятелка на Потър и Грейнджър. Да, Джини, в която Драко беше лудо влюбен.
"Но защо? Та тя е от Грифиндор, а момиче, което не е в Слидерин, не е достойно за мен.... А и освен това защо точно Джини Уизли? "
Той така си мислеше. И пак и пак не избиваше Джини от ума си, вече съвсем ясно осъзнаваше, че е влюбен в нея. Постоянно я наблюдаваше и се чудеше какви ги върши може би с Потър, а това адски го тормозеше и беше още една причина да мрази хари.
Драко искаше да е по-добър от Хари във всичко и с удоволствие би направил какво ли не, за да го дразни, дори и да тръгне с грифиндорка.
Само че Драко искаше да бъде с Джини, заради самата нея, не заради Потър...
А какъв беше проблемът ли? Проблемът не беше само един...
Първо, Драко още ходеше с Панси Паркинсън, второ, носеха се слухове из цялото училище, че Джини наистина много харесва най-големия враг на Драко, а именно Хари Потър. Трето Джини Уизли бе от другият магьоснически дом... Тези мисли просто съсипваха Драко, защо беше толкова отчаяно влюбен в това момиче? Ако се разчуеше из "Хогуортс", че не кой да е слидеринец, ами точно Малфой, е влюбен в дъщерята на Уизли...
Въпреки всичко Драко беше напълно убеден в чувствата си и те го тормозеха вече от седмици.
Той най-сетне се реши да признае истината на Джини, дори и това да му коства репутацията, приятелите и дори мнението на училетите му. Все пак Снейп, водачът на Слидерин, не би удобрил в никакъв случай негов ученик да има връзка с някой извън дома, най-вече ако е от Грифиндор. Обаче на Драко вече не му пукаше, не можеше вечно да се крие.
Само че първо трябваше да скъса с Панси, и без това тя вече бе достатъчно досадна и му беше омръзнала. Той искаше да се отърве от нея повече от всякога.
За негово щастие, Панси също се канеше да скъса с него. Очевидно двойката фаворити на Слидерин вече нямаха желание да бъдат заедно и искаха да се разделят.
Дойде време за обяд. Драко седна на свободното място до Панси и я загледа в очакване.
- Е? Нали исакше да говорим? Давай, защото имам да ти казвам нещо.
- Аз също... Трябва да скъсаме!
- Така ли...? Ами.... добре, същност... и аз исках да говорим за това...
- Драко, ние вече не сме един за друг и го знаем от доста време. Освен това аз... излизам с... излизам с Краб... твоя приятел....
-Оо, няма нищо! Това е супер, радвам се за вас! - момчето почувства странно облекчение, което учуди дори него самият, понеже никога не беше смятал, че ще остави свой приятел, или който и да е, да му отнеме гаджето.
- Сигурен ли си? - Панси не можеше да повярва на ушите си.
-А.. аз.. да, защо да не съм? -Драко не усещаеш колко е странон отстрани.
Панси определено се обърка от тези думи. Личеше си по изражението и тона й.
- Късам с теб, заради Винсент Краб, един от най-добрите ти приятели, а ти просто казваш "добре".... и даже си доволен? Толкова доволен, че да се радваш за мен и него....
- Ами.. да , същност е така, доволен съм. Както ти каза, вече не сме един за друг, тогава нека се разделим. Така можем да бъдем с който си поискаме. За мен няма значение дали ти си с Краб или някой друг, животът си е твой все пак.
Панси беше учудена още известно време, но толкова я зарадваха тези думи, че веднага асимилира казаното и се усмихна.
-Това е чудесно Драко! Отивам да кажа на Винс, той се страхуваше от реакцията ти.
Тя скочи от мястото си и се затича към общата стая.
Драко си отдъхна. Една грижа по-малко! Вече не беше ангажиран с Панси. Дори не вярваше, че толкова лесно се разделиха и също, че не му пука, че сега тя е с Краб.
После се обърна към масата на Грифиндор. Джини седеше между брат си и Хърмаяни Грейнджър. Рон говореше нещо с Хари, Хърмаяни както винаги четеше, този път преговаряше урока си по билкология, а Джини просто стоеше на мястото си и ровеше с вилица в чинията си. Изглеждаше също толкова замислена, колкото Драко беше постоянно и както винаги, толкова сладка и невинна. Дори това, че беше видимо объркана, я правеше още по-сладка, мислеше си Драко. Дългата й червена коса беше сплетена на плитка, преметната през лявото й рамо, а луничките й блестяха леко от светлината и правеха чипото й носле още по-привлекателно.
Джини вдигна поглед и го насочи към самия Драко. Странно , но не се учуди, че и той я гледа. Погледът й изглеждаше толкова топъл, невинен и видимо замечтан... Да не би Джини също да харесваше Драко?
Истината беше, че Джини харесваше Хари Потър... Не! Джини обичаше Хари Потър! Още от първия ден, когато го видя, тя се влюби в него до полуда. Но очевидно не й допадаше това, че Потър е толкова пасивен и някак си незаинтересован. С него бе преживяла лбовна афера, която май не беше важна за Хари.. поне момичето така си мислеше...
За това пък Джини беше насочила вниманието си към Малфой, колкото и странно да бе това.
Всички грифиндорци го мразеха, защото е надут, надменен и самовлюбен, също и Джини не понасяше това в него, но той поне беше смел и имаше самочувствие. На Джини й се щеше да има момче, което да говори с нея без проблем и да показва, че я харесва. Тя искаше Хари да има смелостта на Драко за тези неща, но уви...
Ето защо Джини бе забелязала Малфой.
За нейно щастие той наистина имаше намерение да бъде смел.
След обяда, Джини придружи Хърмаяни до библиотеката.
- Ще влезеш ли с мен?
-Не, не ми е добре. Ще отида в да се поразходя на чист въздух.
Джини искаше да излезе навън на двора. Тежеше й, че Хари не й обръща внимание и се опитваше да го забрави. Мисълта, че поне малко харесва Драко Малфой, също не й даваше мира и то никак. Освен това най-много я дразнеше фактът, че досадните й братя постоянно я притесняваха и й казваха какво да прави. Толкова ли не им беше ясно, че тя може сама да се грижи за себе си и да взема решения? Все пак беше вече на 15 години. Искаше й се да накара всички да съжаляват, че я третират като глупава хлапачка, включително и Потър, за който тя смяташе, че се е подиграл с нея. Но пък имаше и противоречиви мисли, заради това и заради влечението към Малфой. Тя знаеше какъв може да бъде той.
Разбира се тя не знаеше нищо за премеждията и терзанията на Хари, който също я харесваше. За това и се чувстваше пренебрегната от негова страна и все гледаше Малфой.
Момичето седна на стълбите пред прага и се загледа в облаците. Драко погледна през прозоцера видя, че тя е сама. Реши, че моментът е златен и трябва да действа.
Отиде при нея.
- Как е Уизли? Трябва ли ти компания?
Джини се обърна учудено.
-От.. теб ли?
- Да. Същност... исках да говоря с теб за нещо.
-Ъммм... до-бре...
Драко седна до момичето.
- Виж.. Джини, може ли да ти викам така? - тя кимна, още леко объркана.
- Ще бъде директен, ти си много красива и аз те харесвам. Не ми пука, че си от Грифиндор, не ме интересува, че си Уизли и не е важно какво ще говорят за мен, като разберат, че имам нещо към теб. Аз вече съксах с Панси и мисля дори, че съм влюбен в теб. Какво ще кажеш?
Девойката се втрещи от тези думи. Тя никога не бе очаквала да го чуе точно от Малфой.
-Ами... Малфой аз..
-Наричай ме Драко!
-Добре... Драко... ами, виж, аз не съм очаквала...
-Виж, из училище се носят разни слухове... за тебе и Потър, ако е вярно... - очевидно Драко беше решил да действа бързо без да овърта.
- Не! Не, няма нищо вярно... и да се е случило нещо, то не значи абсолютно нищо... вече. Имам предвид, Хари не се интересува от мен... аз също не се интересувам от него....
-Това е добре, а би ли опитала с някой от "лошите"? С някой от Слидерин, например мен?
Джини се замисли, Драко беше враг на брат й и на приятелите му, най-вече той мразеше Хари, нямаше ли да е супер все пак да тръгне с Малфой и да им натрие носовете? А и освен това тя имаше някакви симпатии към него.
- Да, приемам! - тя никога преди не се беше чувствала по-решителна.
-Това е супер.
-Само че Драко, нека го пазим в тайна известно време. Става ли?
-Става.
Тогава изведнъж игрището се напълни с хора и двамата усетиха, че трябва да прикрият ситуацията.
Драко целуна момичето по бузата без никой да види, изправи се и каза:
-Нека се видим довечера. Тайно!
-Добре! -Джини се усмихна.
Драко влезе в училището и пое по коридора.
Джини чувстваше, че най-после ще докаже на всички, че вече не е дете и може сама да взема решения. Никой нямаше право да й се бърка в живота!
Да, Джини определено много щеше да изненада всичките си братя и приятели.
|
