Споделена история от Измислени истории |
Животът отстрани, част 3
преди: 11 години, 2 месеца, прочетена 4502 пъти
Разбрах, че става нещо. Знаех, че тя познава чернокосото момиче, дори и докато тя твърдо отхвърляше. Звънецът би и се разделихме. Преди това си разменихме телефоните. Ще и звънна след училище. Остават още 3 часа, малий, как ще мина през тоя Ад...
- Четвърти час: Химия -
Докато дебелата даскалка дрънкаше нейните простотии, аз си хвърлях хартиени топченца. Ии фък, уцелих жирафа на класа... Ебаси портата, веднага ме изказа. И ето, нова забележка в бележника ми велик... Часа минава и аз излизам първи.
- Пети час: Етика -
Е тоя клас ми е любим. Даскала е мноооу печен. Писаха ми оценка ^_^
- Шести час: География и икономика -
Посред средата на часа ми звънят. Вдигам докато ми говорят за пътищата. Чува се Харлем Шейк и всички почват да денсят ;дд... Затварям, щото ми звъни братовчеда. Часът минава. Време е да бягам...
Прибирам се като някой ягуар и вкъщи чувам да се вика.
- Ти бе, какви глупости си правил пак!? Аз казах ли ти да престанеш? ! Как така си пил и пушил? ! - Майка ми викаше на брат ми
- Н-Не съм направил нищо, казах ти! Те ме накараха! - Камен твърдо отстояваше своето.
- Какво става тука? - Питах, объркан от ситуацията.
- Ти защо не ми каза, че брат ти е пушил и е пил бира? - Майка ми почна и на мен да се кара. Сложи ръката на масата и почна лекцията - Не мога да повярвам как си позволявате тези неща! Уж сте големи, трябва да сте зрели за вашата възраст, не гледайте другите.... и т. н.
Знаете какви са. Като утихна, наказаха брат ми без излизане и аз бях на пост, като някой войник от Замъка на Уили. Дойде в мойта стая да му кажа аз как седят нещата.
- Как са узнали за това? - попитах Камен объркано
- Онея порти.. "приятелите" ми са ме изказали.
- Е тогава и ний ще ги изкажем. Утре ще говорим. Айде, че имам да пиша.
Излиза от стаята и аз сядам на лаптопа и влизам във фейса. Главата ми празна се досеща, че трябва да звънна на Алисия. Търся Самсунг Галаксито под дън земя и най-накрая го намирам. Да видим ся... 0895******..
- Ало, кой се обажда? - ангелския глас на Алисия ме попита
- Алисия, аз съм, Ейр от училище
- Аа, Ейр, радвам се, че се обади. И, какво правиш?
Щях да изпортя "Нищо, обсебен съм от теб като преследвач и исках да те чуя", ама и аз не съм толкова искрен. Трябва 'се самозалъгвам.
- Ами, ей така да ти звънна, че вкъщи стана една суматоха.
- Какво, какво стана? Би ли ми казал?
Разказах и.
- Разбирам... проблеми с брат ти... Още е млад и незрял, ще се научи след наказанието.
Не че ние сме много стари де...
- Права си...
Говорихме си с часове за пълни глупости и се добавихме във фейса. Стана 1 часа и тя трябваше да си ляга.
- Добре, хайде, аз ще лягам. Днеска ще спя цели 5 часа ^_^
- Окей, лека нощ.
*Затварям* Явно и тя е бухал като мене. Айде, и аз ще лягам, мислейки си за чернокосото момиче... ухх, как искам да я пребия...
3 коментара и пускам следващата :)
-Speka
Модератор - не публикуваме контактни данни!
|
