Братът на приятеля ми - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Статии:
 Как да се харесваме в собственото си тяло. Проект - Кожа.
 
Споделени истории (76603)
 Избор на редактора (64)
 Любов и изневяра (16997)
 Секс и интимност (9389)
 Тинейджърски (17770)
 Семейство (3522)
 Здраве (6318)
 Спорт и красота (3367)
 На работното място (1376)
 Образование (4098)
 В чужбина (907)
 Наркотици и алкохол (795)
 Измислени истории (688)
 Проза, литература (1218)
 Други (10085)
 
 

  

Споделена история от Измислени истории

Братът на приятеля ми
преди: 4 години, 8 месеца, прочетена 10911 пъти
Историята, която ще ви разкажа може би ще ви шокира, отблъсне... може да я сметнете за извратена, предателска, но преди всичко, сигурна съм, че някой от вас ще я сметнат за интригуваща, дори възбуждаща. Нека не се съдим. Не пиша, за да ви искам съвет, още по- малко пък упреци.. Пиша, за да потърся утеха в монитора пред мен. Не, не защото съм тъжна, а защото все още не мога да успокоя треперещото си сърце и тяло.
Всичко започна преди няколко месеца. Сред компанията ми имаше едно момче, мой връстник, с което малко по малко започнахме да се сближаваме. Аз му помагах да се хареса на едно момиче, той споделяше доста с мен и по някъкв начин се привързах към него, но може би по-скоро приятелски. Един ден нещата се завъртяха така, че той ми каза, че имал чувства. Аз също имах нещо към него, казах "да", и така вече няколко месеца. Ще излъжа, ако кажа, че всичко върви по мед и масло. Характерът му е сложен, често се караме за глупости. Когато е ядосан, целият свят му е крив. Когато пък реши да е добър, става прекалено вглъбен, дори досаден. Всяка втора дума му е "обичам те, не знам какво бих правил без теб, ти си ми всичко", но сами знаете, че когато това е само на думи няма особено голяма стойност, още повече пък, когато се повтаря толкова често.
Та ето какво стана... Приятелят ми има щастливо семейство - Йордан, майка му, баща му и... брат му Андрей.. фаталната част от картинката. Семействата ни са доста близки. Майките ни са учили заедно и до днес са най-добри приятелки, но не си бяхме обръщали кой знае какво внимание като деца, тъй като известно време живеехме в различни градове. С Йордан се сближихме през последната 1 година, а от както брат му завърши преди 4 години и замина да учи в чужбина съм го виждала най-много 2 пъти.
И така, по време на една ваканция нашите заминаха в София по работа, и за да не бъда сама отседнах за няколко дни при приятеля ми. За нещастие обаче Андрей също се беше прибрал. Когато влязох през дворната врата на къщата, Андрей миеше колата си. 22-годишен, облечен в къси дънкови панталони, без тениска, мускулест и толкова красив със сините си очи, черна коса и изваяни черти. А когато му се усмихнах и го поздравих, той ми смигна и устните му се извиха в по-скоро палава, отколкото приятелска усмивка. Кажете си честно, как е възможно сърцето на едно 17-годишно момиче да не трепне? А може би не само сърцето....
- А, гледай ти кой се появи! Чакахме те, вечерята е почти готова.
- Здравей, Анди.. Отдавна не съм те виждала наоколо.
- Така е, отдавна не съм си идвал. Как си, малката?
- Страхотно съм, благодаря. Ами ти?
- Аз също. Чух, че ходиш с брат ми?
- Правилно си чул. А той къде е всъщност?
- Влизай навътре. Дай да ти помогна с това. - каза той, спря маркуча и пое сака ми.
Вечерта мина спокойно. Всички се радвахме да се видим, говорихме и се смяхме до 00:00 часа. Когато решихме, че е вече е късно, аз и Йордан отидохме на горния етаж. Не знам дали заради виното, но се чувствах страшно превъзбудена. Още не бях изчакала да затвори вратата, когато му се хвърлих на врата. Той ме целуна, но минута по-късно ме постави върху леглото и се дръпна.
- Не тази вечер, миличка. Притеснява ме нашите да не ни чуят.
- Какво? .... Зарежи, няма значение. - Бях разочарована, до голяма степен и вбесена... Техните определено не го мислеха за светец, а и един етаж по-нагоре нямаше кой да ни чуе, освен брат му в съседната стая, но той още не се беше качил. Обърнах се на другата страна и заспах. На сутринта, когато се събудих всички бяха изчезнали нанякъде, освен Андрей и шумните му приятели.. Можех да чуя гласовете им чак отгоре. Слязох долу и тъкмо щях да отворя вратата, когато долових нещо интригуващо...
- Абе, пич, верно ли тя е приятелка на брат ти? Лелеее, като си спомня какво грозно патенце беше, а сега колко красива е станала.. Чак му се чудя как я е излъгал.
- Не знам как я е излъгал, аз по-скоро се чудя как я е задържал. От майка ми чувам, че нещата не били много добре. Струва ми се, че изобщо не знае как да се отнася с нея. - отговори Андрей. Бях съгласна с него...
Единият му приятел продължи:
- Абе, личи си, че има нужда от мъж до себе си.
- Вярно е. Снощи спа тук.. Ако беше моя приятелка, цялата къща щеше да ни чуе, а брат ми с пръст не я е докоснал.. Било му неудобно от нашите. - последва бурен смях отстрана на приятелите на Андрей. Стана ми неприятно, че се смеят така на гърба на Йордан, но бяха прави. Господи, толкова ми липсваше сексът... Последният път, когато спахме заедно беше преди около месец.. И то един секс...
- Е, какво тогава? Дай му някой съвет.
- Знаеш го брат ми.. Съвети не приема, все си знае неговото.
- Тогава ти и покажи как стават нещата. - обади се третият, който дотогава мълчеше.
- Не, не. Стига глупости. Брат ми е, не мога.
Реших, че е напълно прав и този път. Бях заинтригувана от разговора.. в ума ми нахлуха лоши мисли, а той му беше брат... Не можех, не беше правилно.. Не издържах да слушам повече, затова изтрясках вратата откъм стълбите, все едно сега слизам и влязох сънено в стаята.
- А, добро утро, момчета. - едва когато видях погледите им се усетих... Стоях пред тях по една тениска на Йордан, без нищо надолу, освен бикините ми, който слава богу не се виждаха, но все пак....
- Ааа.. съжалявам. Ако знаех, че сте тук, щях да се облека преди да сляза. Мислех, че съм сама. - усмихнах се хлапашки и отидох в кухната да си направя закуска.
- Абе, пич.. Я се стегни. Малката така си го проси. - звукът бе тих, едва доловим, но все пак успях да го чуя. Сърцето ми прескочи един удър. За момент се подпрях на парапета и краката ми омекнаха.... Не! Напълно е грешно...!!
До вечерта, както и на другия ден се стараех всячески да избягвам Андрей или поне да не оставам сама с него. На третата нощ, след вечеря отново си отидохме по стаите. Всичките тези хормони вече ми идваха в повече, ума ми бе напълно замъглен, мисълта за Андрей ме побъркваше. Всеки път, когато затворех очи, го виждах върху мен.... Трябваше да се оттърва от това.. Веднага!!! Затворих вратата на спалнята, бутнах Йордан на леглото и клекнах пред него с възможно най-мръснишкия поглед. Ако това не проработеше, вече не знам... И точно обратното... Той ми се усмихна, хвана ръката ми и ми каза:
- Ах, миличко... Само да беше друго мястото.
- Стига вече, какво му е на мястото? За втори път ми отказваш.
- Ама, мило.. Нашите.
- Вашите какво?
- Еми... - прекъснах го. Не исках да ми отговаря. Този път бях сериозно раздразнена. Легнах си на другата страна.
- Обичам те, миличко. - той ме целуна по рамото и 10 минути по-късно заспа. Аз обаче не можех. Чувствах едно странно чувство в себе си.. представях си го всеки път, щом затворех очи.. отново и отново... цялата горях отвътре. Гледах в една точка, за да не си спускам клепачите, но след време и това спря да действа. Реших да сляза долу да се поразхладя. Отидох в кухната, налях си чаша вода и се подпрях на барплота.
- Боже, изкара ми акъла. - чух шептене. Стреснах се, когато видях Андрей зад себе си.
- Уф... ти на мен също. - той взе една чаша, наля си сок и се подря на мивката срещу мен.
- Е, малката.. Защо не спиш?
- Нещо не можах... А ти защо плашиш гостите си посреднощ? - двамата се засмяхме тихичко.
- И аз не можах.. Нещо ми пречи.
- А на мен някой... - не усетих как това се изплъзна от устата ми, но вече беше късно да го върна.
- Така ли... брат ми ли? Да го натупам? - продължи да се шегува той.
- Не, не е брат ти.. - бях напълно сериозна. Той също спря да се усмихва. Започнах да дишам все по- тежко.. Беше ясно какво исках да му кажа.. Той на мен също.. Макар и натъмно, можех да усетя погледа му, който казваше " Бъди моя тази нощ. Нека ти покажа какво е да си с истински мъж. "... Мамка му... Моят пък крещеше: "Спри да ме мъчиш. Приближи се. ". Той сякаш прочете това... Остави сока си на мивката и започна да се доближава. Стъпка по стъпка.... Аз все още държах водата си. Беше ми трудно да помръдна, а може би просто не исках да издавам повече от това, което си мисля. Всъщност спрях да мисля.. Знаех само, че го искам, толкова силно, колкото ме искаше и той. Не говорехме.. Нямаше нужда от думи. Той прилепи тялото си до моето, дишането и на двама ни беше учестено.. Той хвана ръката, с която държах чашата.. плъзна я надолу и ме накара да оставя водата отстрани. След това пусна ръката ми, а неговите се спряха малко над талията ми.. Вдигнах глава нагоре, погледнах го и докато се усетя устните ни се бяха впили страстно едни в други, а езиците ни се изпиваха взаимно. Притиснах се още по-силно към него. Той, от своя страна, ме качи на барплота. Започна да целува врата ми, ръцете му шареха като невидели.. Цялата треперех, не бях на себе си.. Бях страшно възбудена, а когато усетих как мъжеството му нараства в анцунга му, плътно прилепен до мен, това беше краят. Всички съмнения бяха изчезнали. Бутнах ръцете му и свалих краката си, за да ме пусне. Реших да поема нещата в свой контрол. Притиснах го до отсрещната стената и свалих тениската му. Целувах го навсякъде.. Устните, врата, мускулите, гърдите, надолу по корема... докато не стигнах до най-съкровеното му място. Клекнах пред него, свалих анцунга му и пред мен се откри едно невероятно, най-малко 20-сантиметрово сладурче. Поех го в устата си и знаех, че му харесва, защото чувах стоновете, надигащи се от гърдите му, макар и тихи. На него обаче явно не му харесваше да се оставя да го владея.. Погледна към мен, хвана нежно ръцете ми около китките, издърпа ме нагоре и ме целуна. Целувката беше бавна, напълно наелектризираща, постепенно прерастваща в по-бурна и неовладяна. Свали широката ми тениска.. Започна да опипва гърдите ми, направи линия от тях до корема ми с езика си, но аз повдигнах брадичката му и го накарах да ме целуне. Андрей се изправи и целувайки ме, пъхна ръка под бикините ми. Нямаше нужда от втора покана. Бях толкова възбудена.. Скоро от бикините ми нямаше и следа.. Той приклекна, спусна ръцете си до сгъвките на коленете ми, повдигна ме на кръста си и ме подря на стената. Усетих някакво утешение там долу, едва когато той най-сетне вкара пениса си в мен, но и това утешение бързо изчезна и премина в още по-голяма възбуда. Тласък след тласък.. Отново и отново.. Ту бавно, ту бързо.. Блъскаше ме срещу стената като обсебен, едва сдържах превъзбудените си викове.. После ставаше отново нежен и внимателен, чукаше ме бавно.. Всяко негово движение ме подлудяваше. Целуваше ме, хапеше врата ми.. Беше се подпрял на стената, заедно с моите ръце в неговите, пръстите ни бяха преплетени в унисон с телата ни.. Йордан никога не беше толкова нежен.. за него сексът свършваше след 2-рата минута... Усетих, че краят ми наближава. Отскубнах ръцете си и задрасках по гърба му, а после се вкопчих силно във врата му. Той също беше близо.. Пъшкането и на двата се учести още повече. Той обви ръце около кръста ми и заби лицето си в моето. Стояхме очи в очи... Дишахме един в друг до самия края, който не закъсня. Телата ни бяха като едно цяло, конвулсиите ни също се сливаха перфектно.. Оргазмът ни връхлетя взаимно. Отпуснах тялото си в ръцете му, а той отпусна чело на рамото ми. Постояхме така няколко секунди, след което той ме пусна. Облякохме се и тръгнах към банята, когато той ме дръпна рязко за китката и ме целуна нежно, но тази романтика бе прекъсната от тежки стъпки по горния етаж. Андрей прошепна в ухото ми:
- Ще ми се да бъдеш моя още миг.. Искам да можех да продължа да те държа в ръцете си. - усмихнах се, сърцето ми отново заби лудо.. Още нещо, което Йордан никога не би направил... шумоленето на чехлите се приближаваше. Целунахме се за последно и всеки избяга в различна посока...

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 4 години, 8 месеца
hash: 7b8a9edc77
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

1.   Уникалноооо :)))

 
  ...
преди: 4 години, 8 месеца
hash: bef11eafb5
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

2.   И един мармот...

 
  ...
преди: 4 години, 5 месеца
hash: 099969609d
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

3.   уникалноооооооооооо е! напиши още и дай линк :)

 
  ... горе^
преди: 4 години, 1 месец
hash: 0ada2a5104
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

4.   Уникално :)

 
  ...
преди: 4 години, 1 месец
hash: 2e64de3f3f
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Много хубаво написано. Морално не одобрявам, но като начин ина изказ е просто великолепно!
Браво!
Дане гогворим колко е истинско! Хора, ценете човека до себе си!

 
  ...


...
преди: 3 години, 11 месеца
hash: 99ea9178a3
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Мила, това преживяване е чудесно! Кой не си го мечтае това, но по-сложното е, когато нещата опрат до моралният казус на събитията, защото тогава обществото буквално се разделя на няколко нива и е трудно да се определи истинската същност на човешкото преживяване. Аз лично съм много доволен от развитието на този случай, защото осъждам оня, който ти е партньор, да се прави на педи и да не вниква във женската духовност, изградена във искрена същност на сексуалната потребност на тялото и чувствата, които са я травматизирали за да достигне това ниво на морално - според обществото ни- падение, но постигнало истинската духовна и физическа наслада от самото ни съществуване. Другото според мен са само празни приказки и бръщолевене на истински и измислени философи! По този въпрос единствен съдник и ценител си остава времето и живота, който го представлява. Така, че да си замълчим всички и да се радваме на блаженството, което може да изпита човек, когато има възможност да задоволи своята същност, напук на нормите на организираното ни, грешно, подло, неуправляемо и пошло общество, което за съжаление аз много, много обичам и без което не мога да съществувам! P. S. Браво на тебе! 2 P. S. Ако това е само художествена измислица за да провокира такива разсъждения като моите например, браво бе! Имате в мое лице страхотен защитник!

 
  ... горе^
преди: 3 години, 11 месеца
hash: 99ea9178a3
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

7.   Така трябва да бъде! Съгласен съм с вас ПРИЯТЕЛИ!

 
  ...
преди: 3 години, 10 месеца
hash: 8dc3e732fe
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   Аз съм на страната на Йордан и случката не я приемам морално, но точно това работи в полза на текста! И всичко е описано по толкова интересен начин! Кара хората да разсъждават върху това!

 
  ...
преди: 3 години, 9 месеца
hash: 6673959fd9
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

9.   Наистина уникално!!!

 
  ... горе^
преди: 1 година, 10 месеца
hash: 2dc97f868f
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

10.   Браво! Бравоо!
Момиче просто нямам думи,
Каква прекрасна история.

 
  ...

...
преди: 1 година, 9 месеца
hash: 5d2287bea2
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

11.   Възбудих се.. Уникална история!!! Ако пишеш пак, дай линк

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker