Споделена история от Измислени истории |
Погледни ме ! четвърта част
преди: 11 години, 2 месеца, прочетена 4808 пъти
Четвърта част
-Значи Джъстин Оливър, така ли? - попита Фелиша, докато сервираше вечерята.
- Да, защо? - попита Бренда.
- Ами, на сутринта беше толкова мрачна и тъжна, заради преместването, а сега си толкова усмихната. Очевидно е, че това момче е преобърнало света ти за секунди. -отбеляза майка й.
-Може и да си права - каза тя, без да предполага колко верни може да са тези иронични шеги.
- Това е хубаво според мен. Виждаш ли, че и в Лос Анджелис също има хубави неща? - продължи да досажда Фелиша, докато слагаше сос на спагетите си.
- Май не всички ангели са загубени все пак. Кой знае, може да си открила своя.
Фелиша като цяло беше директен и праволинеен човек. За това и не се погаждаха с Бренда, понеже тя беше противоречива личност и го осъзнаваше. Пък и двете имаха доста различни виждания за много неща.
- Той наистина беше много сладък.
Бренда погледна майка си с досада.
- Мамо, стига! Ние с него се запознахме едва днес.
- Добре, извинявай. Просто виждам, че си доста доволна, а на сутринта беше... каквато си винаги.
Но ето, че някои промени са хубави!
Бренда не каза нищо, просто се усмихна и погледна в страни.
-Моят ден също мина добре, направих добро впечатление на колегите си. -продължаваше Фелиша.
-Супер. -отвърна Бренда, гледайки към тавана. В ума й бяха само големите сини очи на Джъстин и невероятната му усмивка. Чудеше се как така той толкова много й повлия. Не беше присъщо за нея. Поне не и толкова бързо.
- Искаш ли сос? - попита Фелиша.
Чак тогава Бренда забеляза, че пред нея има порция спагети.
- Не, не съм гладна.
- Отново ли? Бренда, това не може да продължава така, трябва да се храниш!
- Спокойно мамо, просто не ми се яде.
Бренда наистина не усещаше глад. Тя бе загубила апетит от доста време, обичаше само чипсове и сладкиши, но нищо повече. това състояние бе започнало скоро след смъртта на баща й.
- Аз отивам да си пиша домашните.
Тя стана от масата и се качи в стаята си. Задачите й за утрешния ден бяха леки. За две минути реши всичко по математика, а после набързо отговори на въпросите по биология, понеже беше запомнила урока си още в час и след това се захвана с есето. Темата беше върху "Хамлет" по Шексипр, "Волята и силата на човешкия дух". Далеч не трудно за Бренда, понеже се увличаше по идеите на Ницше за свръх човека и обичаше да мисли по тези въпроси. А темата определено имаше общо с тези идеи.
Да, Бренда наистина беше невероятна, но това бяха само част от нещата, в които бе добра.
Тя хвана химикалът и започна да описва разсъжденията си върху листа хартия. Всичко сякаш потече от само себе си.
Скоро есето беше готово, тя го провери и грижливо го постави в учебика си. После погледна програмата и видя, че има химия, физика и физическо, така че беше готова със задачите за утре.
След като събра учебниците си за утрешния ден, тя извади трите шарени тетрадки, които носеше навсякъде със себе си. Едната от тях бе дневникът й, другата беше като скицник, в който рисуваше, а в третата записваше стихове и споменчета. Бренда беше като един голям склад за спомени и чувства, който запазваше абсолютно всичко и ценеше много неща, макар понякога да не личеше.
Но това доста й се харесваше, понеже обичаше загадъчността и когато външният вид не издава непременно какъв си отвърте. Поне за себе си доста го одобряваше, а за останалите бе проницателна.
Определено беше много зряла и мъдра за годините си, а това често й действаше натоварващо и за това търсеше спасение в различните занимания.
Тя постави слушалките в ушите си и усили любимата си песен на Boys like girls, "The great escape". Просто обожаваше тази песен, понеже й напомняше за безгрижните лета в Ню Йорк с Клеър и другите й приятели. Неусетно погали сребърния пръстен от нейната приятелка и си спомни кой днес толкова го беше харесал.
Сети за Джъстин и за миг осъзна, че вокалистът на групата адски много приличаше на него. Същите очи като сапфири, същата неустоима усмивка, същата сладка прическа, същата визия и невероятно излъчване.
При мисълта за сладкия футболист, чаровната усмивка се разля по лицето й неусетно и цялата грейна.
Тя отвори дневника си и започна да записва случките и впечатленията от деня. Описа подробно всичко от начало докрай, както винаги правеше, но най-много време отдели на преживяванията с Джъстин Оливър.
След като изписа няколко листа, се спря за малко и прочете написаното. После се върна на предишните страници и ги огледа. За нейна изненада това беше най-положителното откровение в дневника й от край време. Навсякъде другаде описваше колко е нещастна, колко й липсва баща й и как не й се заминава за Л. А.
Бренда знаеше, че не е от най-положителните хора, но дори и тя не предполагаше колко тъжно изглежда всичко отстрани. Всъщност засега запознанството й с Джъстин в новото училище беше най-хубавото нещо за последните месеци.
Тя побърза да се отърси от тези мисли и изписа още няколко реда посветени на Джъс.
След това отвори тетрадака със стиховете си и започна да съчинява.
След минути остави химикалът и прочете произведението си.
Земен ангел
Очите ти като сапфири греят
и звезден пламък нежно тлее,
усмихнеш ли се, мигом засияват
и красота на всичко сякаш дават!
Лицето ти е като слънчева зора,
а погледът е като сребърна луна,
изгряваща във нощното небе
и чиста като детското сърце.
Усмивката е като слънчев сноп,
на нея всичко живо става роб
тя преобръща моята вселена днес
със сладък и неустоим финес.
Гласът ти меден в мен звучи
безспир, а хубавите ти очи
с кристален блясък ме сразяват
и всичко във света ми поразяват.
Божествен ангел с ангелска душа,
символизиращ дивна красота,
ела със мен да идем под дъгата
и да открием рая на Земята!
Бренда се изуми от написаното. Направо не повярва, че е от нея.
Първо, защото от край време пишеше само мрачни стихотворения за вампири, зомбита, смърт, тъга, агония и депресия. А сега изведнъж това се изля от нея. сякаш друг човек го бе написал.
Второ, защото тя ясно осъзнаваше, че написаното се отнася за Джъстин. Та тя дори не го познаваше, не знаеше нищо за него освен името му и това, че е спортист. Освен това Бренда винаги опознаваше добре хората, преди да прецени какво изпитва към тях, беше странно и непонятно да изпита "любов от пръв поглед", но очевидно до днес.
Колко изумяващо странно нещо бе животът. В един момент си тотално отчаян и всичко ти се струва еднакво и сиво, в следващия буквално просто срещаш един човек , който само те поглежда, усмихва ти се и сякаш политаш в небесата.
Чувството наистина беше ново за Бреда.
"Нима е възможно? "
***********************************************
|
