Споделена история от Измислени истории |
Хари/Джини/Рон/Хърмаяни шеста част
преди: 11 години, 2 месеца, прочетена 5034 пъти
-Как така Хърмаяни ме харесва? -попита Рон.
- Ами замисли се! Защо според теб е реагирала толкова остро на това, което си й казал? При условие, че сам казваш, че не е било кой знае какво. - Хари сви рамене.
Рон опита да си спомни какво точно й беше казал.
- Ами говорехме си отначало за историята с Малфой и сестра ми. За теб и Джини и стана въпрос за това, че момчетата трябвало да бъдат смели.
- Друго? -попита Хари.
- Аз споменах, че не си от най-смелите щом става дума за момичета -засмя се той - и после Хърмаяни каза, че не си бил единственият.
Когато довърши изречението , Рон усети какво е искала да каже.
- Оу! Тя да не е говорела за мен? !
Хари започна да се кикоти. Рон го замери с възглавницата.
- Не се смей! Какво ще правя сега? Харесвам момиче, което ме мисли за страхливец.
- Ами можеш да й докажеш, че не е права. Тя няма да действа първа, понеже е твърде горда, но ако се изправиш пред нея и покажеш, че не си страхливец, може би ще имаш успех- посъветва го Хари.
Рон го погледна с поглед, казващ "Ама ти сериозно ли? "
- Човече, познаваш ме! Знаеш какъв съм, когато въобще говоря с момиче. А Хърмаяни си е направо... плашеща! Особено ако я харесваш... - той сведе глава отчаяно, а Хари отново се засмя тихо.
- И защо се притесняваш, след като знаеш, че и тя те харесва?
- Защото не знам какво да й кажа, нито как да го направя. Освен това на тебе ти е много лесно, понеже вече се уреди със сестра ми.
Хари въздъхна тежко.
- И какво ще правиш тогава? Ще си седиш и ще чакаш някой друг да ти я вземе ли? Като се има предвид, че много момчета се въртят около нея.
- Хърмаяни с друг.... - описа се неприятна картинка в очите на Рон.
- Не, не! И дума да не става! Не мога да я оставя, без дори да й призная истината. Ако ще дори да ме отреже! -изведнъж целият ентусиазъм се прояви у него. Чак Хари н еможа да повярва.
- Браво на теб! Ето какво ще направим. Утре аз ти, Джини и Хърмаяни ще излеземна разходка край реката. После ние с Джини ще ви оставим насаме и ти ще действаш. Какво ще кажеш? - предложи Хари.
- Добра идея! - отвърна Рон и си стиснаха ръцете.
----------------------------------------------------
На другият ден Хари и Рон чакаха момичетата да дойдат на мястото за срещата. Рон беше притеснен, но Хари го успокояваше през цялото време.
Джини и Хърмаяни също крачеха нервно към уреченото място.
- Сигурна ли си, че ме харесва? -попита Хърмаяни.
- Абсолютно, снощи говорих с Хари, убедени сме. Само не се притеснявай, нали?
- Още не мога да повярвам, че го правя...
Момичетата отидоха на мястото за срещата, където ги чакаха. Четиримата тръгнаха да се разхождат. Както беше планът, Джини и Хари се отделиха по-късно и оставиха Хърмаяни и Рон.
Двамата бяха много притеснени, все едно за пръв път се виждат и не знаят какво да си кажат. За това просто поеха по брега на реката и се чудеха кой ще започне пръв разговора.
- Май имаш да се извиняваш за нещо! -подхнава Хърмаяни.
- Аз ли?
- Да, за онзи ден.
- Нямам за какво да ти се извинявам, ти просто се фръцна и ме остави, макар че ми беше обещала да излезем.
- Имах да пиша домашни, ясно! Нещо непонятно за теб. Ти си мислеше , че есето е за петък, но после се сети, че е за сряда, нали? - каза Хърмаяни с надсмешлив тон, без да го поглежда.
Рон никога не помнеше за кога точно са всичките му домашни, но се засегна от думите на Хърмаяни.
- Я не се заяждай! Не всички сме вманиачени по книгите и съчиненията като теб! - отвърна той.
За момент двамата се замислиха какво правят. Нали идеята беше да си признаят, че се харесват, а не пак да се дразнят един друг.
- Добре, Хърмаяни, извинявай. Беше тйпо от моя страна.
Тя нищо не каза, просто продължи да върви.
Рон събра смелост и отвори отново уста.
- Истината е, че много искам да ти кажа нещо...
Хърмаяни спря и се усмихна. Погледна към Рон.
- Наистина ли, какво?
- Ами....
- Я гледай кой е тук! Да не е новата двойка загубеняци! - злобният глас на Драко ги прекъсна.
Хърмаяни и Рон се обърнаха и видяха русият заядливец заедно с Краб и Гойл.
- За какво си говорите гълъбчета?
- Не е твоя работа Малфой! -отвърна Рон.
- О, извинявай Уизли, сигурно прекъснах нещо важно. Май тъкмо щеше да се обясниш в любов на Грейнджър, нали? - и тримата избухнаха в подигравателен смях.
Хърмаяни гледаше с отвращение към слидеринците и се питаше защо въобще се бяха появили.
- Какво искаш, тъпако? - изсъска Рон.
- Аз ли? Ами нищо, освен разплата. Заради глупавата ти сестричка и теб, станах за смях пред половината училище. - отвърна Малфой.
- Ти и без това сам се излагаш достатъчно и винаги ставаш за смях! - отвърна остро Хърмаяни.
Драко я погледна с намръщени студени очи.
- Теб пък кой те пита! Мръсен мътнород такъв!
Когато чу това, Рон направо побесня.
- Не я наричай така, смотаняк! - изръмжа той.
Драко и останалите го погледнаха учудено.
- Уизли, ти май наистина си падаш по тази зубрачка!
- Просто мразя да обиждат приятелите ми, а в това число и сестра ми. Нека не ти напомням за боя, който изяде! - предупреди Рон.
- Ще си платиш за всичко, Уизли! - изсъска Драко.
- И как по-точно ще си плати? - попита Хърмаяни иронично- не те бива нито да се биеш, нито да боравиш с вълшебна пръчка. Дори и сега не си сам, а си довел тези горили.
- Млъквай глупачке! - намръщи се Гойл.
- Ще видим кой е страхливец Грейнджър! - каза Драко и извади пръчката си.
- Не! - извика Рон и застана пред нея.
- Експерлиамус!
Заклинанието зашемети Рон и той се стовари върху Хърмаяни.
Малфой и приятелите му започнаха да се смеят.
- Ей Уизли, май вече не си толкова наперен! - извика Краб.
- Какъв загубеняк! Нищо чудно, че сестра ти е толкова тъпа и ме заряза! - продължаваше Малфой.
Рон се изправи ядосан и подаде ръка на Хърмаяни.
- Добре ли си? - попита той
- Да.
- Вижте ги само, колко са сладки! - не спираше Драко.
- Ще си платиш за всичко Малфой! - Рон извади пръчката си, докато тримата досадници се смееха. Преди да се опомнят, той извика "Риктосемпра! " и Малфой се завъртя във въздуха, а после падна на земята и се оказа 5 крачки назад.
Хърмаяни прошепна "Конфундос! " и измести Гойл в страни. Дебелакът се строполи, безда разбира какво става. Рон насочи пръчката си към вече треперещия Краб и каза :
- По-добре изчезвай, за да не отидеш в реката!
Дебеланкото веднага подпали подметките си, а Гойл се изправи и го последва на бегом.
- Ей, къде отивате нещастници! - извика Малфой.
Рон вече беше бесен.
- Май приятелчетата ти те оставиха , Малфой? - засмя се Хърмаяни.
Драко се изправи също побеснял.
- Глупаво мъгълско изчадие!
- Млъквай Малфой! - извика Рон.
- Теб какво те засяга Уизли? Да не си влюбен наистина в тази зубърка? - продължаваше да дразни Драко.
- Казах да млъкнеш, защото ще ти разбия носа! - Рон едва стискаше юмрука си с една ръка, а с другата насочваше пръчката.
- Остави го Роналд! - каза Хърмаяни, която се боеше да не се случи нещо лошо.
- Чу приятелката си, смешник! Защо не се разкараш?
Тези думи преляха чашата за Рон. Той захвърли вълшебната си пръчка и се нахвърли върху Драко, който вече съжаляваше горчиво за казаното.
- Идиот такъв! Ще те убия!
- Махни се от мен Уизли!
Но Рон беше безмилостен. След малко той прикова Драко в задушаваща хватка и каза :
- А сега кой е смешен и жалък, Малфой?
- Роналд, спри! Ще го удушиш! - извика Хърмаяни.
-Кажи, че съжаляваш за думите си и ще те пусна! -нареди Рон.
Драко едва дишаше от хватката и се мъчеше да се освободи.
- Казах да се извиниш на Хърмаяни! - повтори Рон.
- До-бре се! Съ-съжа-съжалявам.... едва отрони Малфой и Рон го пусна.
Слидеринецът се строполи на земята, опитвайки се да възстанови дишането си.
- Повече никога не закачай сестра ми и приятелите ми, глупако! - каза Рон и остави Драко да се гърчи на земята.
Хърмаяни гледаше Рон и се питаше дали наистина вижда това.
- Хайде, да се махаме, че ще взема да го хвърля в реката! - каза Рон
Драко се изправи накрака и побягна към училището, крещейки заплахи и обиди, а Рон и Хърмаяни се засмяха. После се обърнаха и поеха надолу по реката.
-----------------------------------------------------------------
- Не предполагах, че си толкова силен! - каза Хърмаяни.
- Той те обиди! А и освен това още не съм му простил за Джини и никога няма да го направя.
- Разбирам те. И много ти благодаря, че ме защити Рон! - каза Хърмаяни и очите и пробляснаха.
- Няма защо! Но нека да забравим за това, защото се ядосвам.
- Добре. Но Малфой изглеждаше толкова глупаво! - засмя се Хърмаяни.
- Да, нормално за него.
Двамата вървяха по брега и се смееха на случилото се.
- А какво искаше по-рано? - Хърмаяни рязко смени темата.
Рон спря за момент и отново се притесни.
- Какво исках да кажа ли?
*Следва продължение*
|
