Споделена история от Измислени истории |
Погледни ме! Осма част
преди: 11 години, 1 месец, прочетена 4506 пъти
Осма част
На другия ден всички представяха проектите си по история. Бренда отново се беше постарала и изкара шестица. Г-н Гибсън я похвали, а това отново побърка Глория, понеже нейните записки не бяха съвсем изпипани и учителят й остави петица.
Точно за това Бренда прецени, че може да е спокойна, защото Джъстин имаше "отличен". Дани също, което беше странно за целия клас.
Но Глория още не беше приключила. Тя едва сега започваше с игричките си.
-Добре сте се справили с Дани, личи си, че си му помагал! -каза Бренда, докато с Джъс вървяха по коридорите.
- Благодаря. Ти също беше безупречна, както винаги.
Следващият час беше по философия, любимият предмет на Бренда наред с литературата. Г-жа Карл влезе в класната стая, усмихната както винаги. Тя беше една от най-симпатичните учителки, беше младолика, не носеше очила, имаше дълги коси като от злато и се обличаше нормално като за една учителка. Дори беше привлекателна за някои момчета.
-Здравейте ученици! Кой е готов с есето си? -приветно попита тя.
Единствено Бренда вдигна ръка, а Глория забели изомрудените си очи.
"Естествено, кой друг освен рок зубрачката! "-помисли си тя.
- Само Бренда? А останалите защо не сте готови? - попита г-жа Карл.
- Днес имахме проект по история, г-жо-обади се Лесли.
- Есето ви е дадено по-отрано, трябваше поне да го започнете. Философско есе не се пише ей така. - строго отвърна тя. - Но няма нищо, щом не сте готови, задачата остава за следващия път. Г-ца Джордън може да излезе да прочете своята работа, ако желае- тя посочи усмихнато Бренда с химикал.
Бренда за пореден път излезе на подиума с есето си.
- Коя тема си избра? - попита г-жа Карл.
- "Да обичаш значи да надминеш себе си " на Оскар Уайлд.
- Хубава мисъл!
Бренда започна да чете.
- Любовта е висше чувство, което може да бъде изпитвано и изразявано по безброй много начини. Но не всеки е способен просто така да обикне някой или нещо, поне не и толкова силно, като някои. За различните хора да обичаш въобще, е съвсем различно, те го приемат различно, усещат го различно и го показват различно.
За това и думите "обичам те" често губят пълния си смисъл, като ги използваме ежедневно. Те значат нещо наистина много, но често си служим с израза без да му придаваме значение.
Освен всичко обаче, има различни видове любов, има обич между хората, привързаност между приятели, между деца и родители, има и любов към домашни любимци :Д, също и любов със страст и желание между хора, които наистина са лудо влюбени един в друг. Възможно е и да обичаш и предмет, който ти напомня за определен човек.
Влюбването е различно усещане за всеки. За някои е последователен процес, за други става изведнъж, а трети пък се влюбват и го осъзнават след много време, четвърти се усещат веднага. Зависи от много неща, зависи от човека и какъв е бил животът му, какъв характер е и дали е наясно със себе си.
Но не е никак лесно да осъзнаеш любовта, да я изпиташ искрено и да я покажеш. А да си я обясниш, е почти невъзможно. Това е много високо ниво на духа, дори не е свързано с разума, понеже е висше чувство. За това и човек трудно осъзнава и разбира какво е любовта, понякога трудно приема, че е влюбен, просто защото не разбира как. Но дори и да слуша и чете за нея, е друго когато ти самият я чувстваш и само тогава знаеш какво е. И пак е трудно за обяснение.
Хората се опитват да осмислят любовта, но не е лесно, понеже умът и сърцето постоянно са в конфликт. Сърцето не може да мисли като мозъка, а мозъкът не може да чувства като сърцето. И все пак и двете са силни.
Любовта също е силна. Щом разбереш, че си обикнал друго човешко същество и че си готов на всичко за него, че го обичаш повече дори от себе си и от собствения си живот, тогава си надминал своето его.
Това и има предвид О. Уайлд, защото влюбването е процес на израстване на душата. Можеш да си сигурен, че обичаш някой, само като го познаваш напълно, а опознаването представлява преносно преминаване на прегради. За това и често когато получиш някой за себе си, няма прегради за преминаване и интересът може да бъде загубен, което значи че не е имало истинска любов.
Но достойно обичащият човек се старае да поддържа огъня и страстта, а това ще стане ако и другият човек има същото желание. Компромисите трябва да бъдат правени и от двете страни, ако съществува романтична връзка...
Всички слушаха прехласнато разсъжденията на Бренда. Та тя си беше роден философ, с начин на мислене и висока чувствителност. Всичко се изливаше директно от сърцето й, сякаш нейният ум дестваше заедно с него.
Никой не каза и думичка, докато не приключи с есето си.
- Да убедиш някой, че го обичаш и да му се докажеш, е трудно. Но по-трудно е да убедиш себе си в това, без заблуда и несигурност. Чак когато докажеш пред себе си изумителната истина, че си готов да захвърлиш всичко, дори да промениш своя Аз до неузнаваемост за друг човек, тогава може да знаеш определено че го обичаш повече от всичко. Разбира се каузата трябва да си струва, човекът трябва да те оцени, за да не е напразно. Но стига и той да изпитва същите искрени и силни чувства. Обаче
само щом ти самият нямаш съмнение в чувствата си и действията ти и състонието ти го показват, тогава става дума за истинска любов, извираща от сърцето ти. Тогава си с една идея по-голям човек, тогава искаш да дадеш нещо на някого и да промениш света с него или за него. Тогава чак надминаваш себе си, защото си част от нещо заедно с възлюбения си.
Чувствата са сложни, понеже предизвикват доста неразбираеми неща, човек действа със замъглено съзнание и не слуша разума си, щом се влюби. За това и прави неща, които в нормално състояние не би.
Любовта често е оприличавана на болест и е наистина голяма сила.
Но все пак Тя си остава най-висшето чувство, това, което движи Земята и хората. Защото именно заради своята любов към хората и към нещата, към музиката, изкуството, рисуването, писането, ние се развиваме , създаваме нови светове за нас самите и тези, на които държим. А и не е задължително да е към човешко същество, може да е ком много други неща, като изкуство и науки. Любовта към науките и учението е развила ума на хората например. Тя е движеща сила и хората действат в нейно име.
Защото когато обичаш някой или нещо, правиш всичко за него. Ако си музикант, ще мислиш само за музиката и ще правиш всичко възможно да си добър в нея. Така ще създаваш музика, ще представяш компузитори, а така ще изграждаш себе си и ще допълваш света. Ако си художник, ще рисуваш своите чувства и емоции , ако си писател, ще се изразяваш чрез писане и ще създаваш творби за целия свят.
Но това става само ако обичаш това , което правиш.
За това, независимо дали ще е човека насреща, дали ще е работа или някакво занимание, ако го обичаш, ти му се отдаваш изцяло и така надминаваш себе си. Понеже действията ти са израз на обич и любов и заради чувствата си, ти променяш нещата и себе си и така вървиш само нагоре и напред, стига промените да са градивни. Но любовта и доказателството за нея изискват старание, което щом полагаш, така се самонадминаваш.
Бренда приключи. Г-жа Карл гледаше като онемяла. Целият клас беше замлъкнал.
Джъстин се беше влюбил още по-силно в Бренда. толкова, че започна да ръкопляска и всички последваха примера му.
Бренда се усмихна. Когато аплодисментите отихнаха, г-жа Карл каза:
- Това беше изумително г-це Джордън! Поздравления за стила и високото ниво! Поздравления и за старанието! Заслушавате седмица! - тя набързо отвори дневника и драсна оценката.
Учителката беше във възторг. Бренда се усмихна и просто каза :
- Благодаря! - направи лек реверанс и после седна на мястото си а Джъстин не се стърпя и я целуна.
Всички се засмяха. Повечето изглеждаха доволни, освен разбира се Глория.
- Ще видим дали любовта не отлита по-лесно отколкото се появява! - каза тя и погледна към Дани, който зяпаше Бренда.
- Ей! Дани! -никакъв отговор. - Дани!
- А.. - отрони той и се обърна неадекватно към Глория.
Тя го погледна ядосно.
- Не се отплесвай! След малко продължаваме по план! Искам да ги закопая повече отвсякога! - шепнеше тя.
- Какво ще правим? - попита Дани.
- Пазете тишина г-н Мартин! - учителката направи забележка на Дан.
- Извинете г-жо Карл.
- Така ученици, днес ще си припомним урока за интуицията. Ще ми кажете ли кой е един от най-големите философи интуитивисти?
Бренда вдигна ръка.
- Анри Бергсон.
- Правилно! - отвърна г-жа Карл, а Глория отново забели очи.
- Ще ви пиша две шестици, заради участието в другите часове, г-це Джордън. - каза г-жа Карл и написа оценката във вече отворения дневник.
Бренда беше по-доволна отвсякога.
Учителката започна да говори по темата, а русата мажоретка написа на бележка с инструкции за Дани.
Часът мина без проблеми и всички се отправиха към следващата класна стая. Бренда и Джъс отново вървяха заедно и той боготвореше таланта й.
- Определено си много надарена! - каза той- не знам какво повече да кажа.
- Благодаря! Понякога ми се ще да бъда като Йоханес Брамс. За него са казваил, че чувства с ума си и мисли със сърцето.
- Ти си идеална! - не спираше Джъс.
- Хей Бренда! - Глория ги настигна- Бренда, поздравления за есето, беше невероятно добро! Сама ли го писа?
- Да- отвърна Бренда без емоция.
- Не е за вярване, на мен винаги сестра ми ми помага с есетата. Добре че тази седмица се връща от Джърси, за да се подготвя- Глория умело изтика Бренда в страни, а Дани дръпна Джъстин, за да му разкаже някаква забавна история.
- Виж, много завиждам на таланта ти! - преструваше се на въодушевена Глория. - Исках да ти кажа колко много... О, изчакай! Телефонът ми звъни! - изглежда Лесли и Соня също бяха включени в плановете.
Бренда гледаше безразлично и въздишаше в очакване. Тя видя, че Джъстин и Дани вече влязоха в стаята, но не можеше да се отърве от Глория.
- Здравей! Да, снощи всичко мина чудесно! Само че си забравих диамантената гривна у тях. Добре, ще затварям и после ще разказвам, чао.
Бренда погледан Глория в очакване.
- Просто исках да те питам как така си толкова... прилежна и старателна? И как успяваш да се справиш с всичко така добре?
- Ами просто се прибирам и уча по предметите за следващия ден- сви рамене Бренда.
- Да, но как се съсредоточаваш? - продължаваше да досажда Глория.
Бренда започна да й обеснява, а през това време Дани трябваше да изпълни своята част от плана.
- И беше много забавно! -завърши той. - А, между другото, аз няма да карам френски. Г-жа Фан шон е шантава, обичам францозойки, но тя... е както и да е, ще се изнасям. И ако може, дай това на Глория, изпусна го вчера и реших да я мъча до днес. - той бръкна в джоба си и извади нежна диамантена гривна със закопчалка и я подаде на Джъс.
- Сигурно е умряла от притеснение, диамантите изглеждат истински. Обичам да се бъзикам с нея. - Дани се засмя дяволите.
Джъстин взе гривната и също се засмя, макар да не му беше особено смешно.
- А и не й казвай, че съм ти я дал. Нека си мисли, че ти си я намерил, иначе ще ме убие! - намигна Дани.
- Няма проблем! - Джъстин си беше добросърдечен.
- Е аз тръгвам. Ще се видим утре на тренировки. Чао братле!
- Чао! -отвърна Джъстин.
Дани излезе от каснатя стая, а Глория още задържаше Бренда. Мажоретката погледна към съучастника си и той й намигна.
- Разбра ли сега, че трябва да влизаме в час? -попита отегчено Бренда.
- О да, разбира се! Много ти благодаря! - престорено отвърна Глория с подправената си усмивка.
- За нищо!
И двете влязоха в час. Бренда седна на мястото си до Джъстин, а Глория според плана мина покрай тях, правейки се на разсеяна.
- Чакай, Глори! Това твое ли е? - Джъстин й подаде гривната.
- О, да, моя е! Сигурно съм изпуснала! - продължаваше да играе ролята си на учудена.
- Много ти благодаря Джъс! Това са истински диаманти и ми е много ценна! - тя взе гривната си и се усмихна широко.
- Няма защо.
- Ти ли я намери? - провокативен въпрос.
- Да. -излъга Джъстин- намерих я...
- Добре, супер, защото ако я бях изгубила, щях да се побъркам! Мерси Джъс, супер си! - намигна му тя.
Глория погледна усмихнато Бренда с отровните си очи и се обърна.
Бренда гледаше през цялото време като изгорена и не разбираше какво се случва. Нещата вече започваха да стават съмнителни. Дали имаше защо да се притеснява?
---------------------------------------------------------
|
