Споделена история от Измислени истории |
Погледни ме ! 1/15 част
преди: 11 години, 6 месеца, прочетена 5021 пъти
Петнайста част
Дните минаваха в сивота и монотонност , както преди. Бренда искаше да не е жива. Отново беше изправена пред пропаст и нямаше кой да я дръпне от там.
Джъстин не спираше да се обвинява за станалото. Разбираше защо Бренда не иска да го вижда вече. Но той не можеше да понесе нещата ,не можеше да приеме ,че всичко просто беше свършило ей така.
За тяхно минимално щастие излязоха в грипна ваканция , поради епидемия от шарка сред дескетите класове. Джъстин запази титлата си на капитан и получиха втори шанс да играят след месец , заради изместване на датата на полуфиналите и по-голям брой сред противниците.
Но за него имаше нещо по-важно , без което той не можеше да се примири.
------------------------------------------------------
Дойде 14 ноември. Бренда се събуди отново в ужасно настроение. Погледна към календара и видя, че денят беше официално отбелязан.
Добре че поне нямаше да ходи на училище.
Очите й сънливо сълзяха , този ден трябваше да прекара с Джъстин , да са щастливи. А вместо това....
Тогава вратата на стаята й се отвори и я изкара от мислите й.
Беше майка й , с поднос на ръце.
- Добро утро и честит рожден ден !- извика весело Фелиша.
- Закуска в леглото за рожденичката !
"О не ,каква отврат !"
Бренда се надигна сърдито и разтърка очи. Фелиша остави подноса пред нея и седна на леглото.
- Любимото ти , сандичи с шунка и сирене , а за пиене домашен портокалов сок. За десерт има шоколадов кейк. -усмихнато нареди Фелиша , като показваше с очи какво има на подноса- това беше любимото на баща ти....
Да ,наистина. Това беше любимата закуска на Джон. Когато беше жив , с Бренда редовно си правеха такива сандвичи , за закуска , за обяд в училище , за работа и на пикници. Нямаше нищо по-хубаво от домашен плодов нектар, както Джон казваше , а шоколадовият кейк беше запазена марка и любим десерт за Бренда и баща й.
Фелиша се беше постарала , сандвичите изглеждаха доста апетитни , сокът ухаеше на свежи портокали , а сладкишът направо казваше "изяш ме !". Дори имаше малка порцеланова вазичка с червена роза.
Бренда си спомни за баща си и въздъхна тежко.
- Благодаря мамо ! Но не съм много гладна....
Усмивката на майка й изведнъж изчезна. Тя знаеше за Джъстин.
- Виж , разбирам , че ти е тежко. Но това е твоят рожден ден, днес станаш на 18 . Не проваляй празника си , заради едно момче !
-Не... Не е заради него мамо , просто не ми се яде.
Фелиша въздъхна тежко.
- Добре ,оставям те да се оправиш и ако искаш , хапни. Поне опитай и дай мнение , нали ?
Тя стана от леглото и тръгна към вратата. Преди да излезе , каза :
- Но не се бави ! Има изненада за теб.
Майка й излезе от стаята . Бренда наистина не беше гладна , нито имаше настроение да празнува. Тя изгълта сока набързо и стана от леглото. Отнесе таблата и я остави на бюрото си.
След това се изкъпа и се облече с тъмно синя блуза с V образно деколте и черни дънки. Среса косата си и се зае с гримирането. След това сложи сърчицето от баща си. Така й липсваше и искаше да сподели този ден с него !Но нямаше как...
После постави два сребърни висящи кръста на ушите си и пръстена от Клеър. Погледна го . Много й липсваше приятелката й ,както и останалите й билзки от Ню Йорк. толкова много искаше да бъде с тях в този ден , но тях ги нямаше.
Бренда пръсна от любимия си парфюм и се погледна в огледалото.Беше се превърнала в красива млада дама , кичурите придаваха тийнейджърски вид , но лицето й беше като на жена и дрехите я правеха да изглежда още по-зряла. Сребристите сенки чудесно подчертаваха кристалните цветове на очите й , а розовият гланц я правеше още по-чаровна.
И все пак Бренда беше тъжна. Но нямаше как ,трябваше да продължи....Боже колко мразеше тези думи !
Тя излезе от стаята си и тръгна да слиза по стълбите. Тогава дочу някакви гласове , сякаш майка й говореше с някого.
- Тя много ще се зарадва !
-Надявам се ,постарах се много , за да дойда.
Другият глас й се стори много познтат. Дали предположението й беше вярно ?
Тя бързо премина стъблището и се убеди ,че е била права. Фелиша се обърна , а с нея и още едно познато лице. Две усмивки блеснаха пред нея.
- Лельо Моли !- извика тя.
- Честит рожден ден !-извика жената.
Бренда изтича при нея и я прегърна от сърце. Леля Моли беше сестра на покойния Джон. Имаше дълга червена коса и неговите зелени очи. Обличаше се нормално и беше по душа тийнейджър. За това и с Бренда толкова се обичаха. Леля й беше либерален човек , беше забавна и винаги усмихната.
- Кога пристигна тук ?- попита развълнувано Бренда.
- Вчера в 5.00 ч , но отседнах в един хотел. Майка ти ми съдейства- намигна Моли.
- Значи си дошла чак дотук само заради мен ?
- Разбира се ! Как ще пропусна 18-тия рожден ден на племенницата си ?
- Ами чичо Джим ?
- Той има работа извън страната , но иначе много би искал да те види. Даже ти праща и подарък.- тя посочи малките кутийки на плота до чашите кафе.
- Нямаше нужда от подаръци.
- Но са за теб. Хайде , отвори ги !
Бренда взе едната кутийка и я отвори. Вътре имаше страхотни диамантени обеци под формата на халки , закачени за малки диамантени квадратчета с обков от истинско бяло злато. Да , леля Моли и чичо Джим бяха доста богати и правеха всичко за Бренда ,понеже не можеха да си имат свои деца.
- Еха , невероятни са !-възкликта Бренда. Моли се зарадва ,че са й харесали.
- Чичо ти знае колко обичаш бижута. А това е от мен- тя взе другата кутийка и я подаде на Бренда. Вътре имаше океанско син полиран кристал във формата на звезда.
- Това е аквамарин ,за твоята зодия. Оформихме го по поръчка. Може да си го носиш като талисман.
- Благодаря ти лельо , невероятни подаръци !- Бренда наистина им се зарадва.
- А това е от баща ти....- Фелиша посочи малката черна кадифена кутийка.- запазила съм го от него.
Бренда я взе и я отвори. Там имаше стара сребърна монета.
- Това е немска монета от преди Втората световна война. - каза Фелиша.
- Дядо ти я пазеше от своя баща и я подари на Джони за 18-тия му рожден ден. - обясни Моли.-По семейна традиция се предава на първородния син, но след като нямаш братя и сестри....
- Татко ти я пазеше ,докато навършиш 18 ,за колекцията ти. И сега е твоя.- усмихна се Фелиша.
И трите се натъжиха при спомена за Джон и очите им се насълзиха.
- Наистина е много хубава ! Ще си я пазя като талисман , заедно с кристала. Благодаря ви много !- каза Бренда , забърсвайки внимателно очи.
- Аз също имам нещо за теб , скъпа.- усмихнато добави Фелиша.
На плота имаше още една малка сребърна кутийчица.
- Няма ли да го отвориш ?- попита нетърпеливо Моли.
- Веднага. - тя грабна подаръка и махна капака. Вътре имаше....ключове !
- Ключове ?
- Да , мисля ,че ще са ти нужни.- Моли и Фелиша се спогледаха палаво.
- За какво ?-попита Бренда.
- Сега ще видиш !- Моли я хвана за ръка и я изтегли към входната врата , а Фелиша ги последва , закривайки очите й.
Излязоха от къщата и помогнаха на Бренда да прекрачи прага със закрити очи.
- Готова ли си ?-попита Моли.
- Да...
Фелиша откри лицето й и пред Бренда блесна един страхотен пикап в перлено синьо.
- Изненада !- извикаха Фелиша и Моли в един глас.
Бренда не можеше да повярва.
- Но...това за мен ли е ?- попита невярващо тя.
- Разбира се ,че е за теб ! Нали имаш книжка от миналата година ?-каза Моли.
Колата наистина беше невероятна. Имаше всички екстри и невероятен цвят.
- Баща ти винаги казваше ,че иска дъщеря му да има такава кола. Е , вече си имаш !- обяви весело Фелиша.
- Но....за това ли трябваше да продадем колата на татко ? -попита Бренда ,без да отделя очи от пикапа.
- Точно така. Той сам каза , че ако се наложи ще се раздели с поршето , за да имаш ти това невероятно возило. Разбира се ,се наложи да го крия известно време от теб, но сега знаеш защо.- каза майка й.
Бренда беше онемяла. Тази чудесна кола с перлен блясък беше само за нея. Не беше истина.... Дори и след смъртта си , баща й беше оставил толкова много за нея. Тя се обърна към майка си и леля си все още невярващо.
- Страшно ви благодаря ! Невероятна е ! Обичам ви ....
Тя отдавна не беше казвала тези думи пред майка си.
Двете жени я прегърнаха и видимо се зарадваха ,че подаръците са й харесали.
- Вече ще ходиш на училище с нея , нали ?-попита Моли.
- Разбира се , как няма !
- Защо не се пъхнеш вътре и не направиш едно кръгче ?-предложи леля й.- разбрах, че днес не си на училище , може да се поразходим и до някой мол и да ти купим още много хубави неща , какво ще кажеш ?
Леля Моли си беше купонджийка по природа , като всяка жена обожаваше пазаруването и обичаше да го споделя с приятни хора.
Но Бренда обмисли набързо идеята.
-Ами....лельо Моли , аз точно сега не съм в настроение за това....
- Оу , не се притеснявай скъпа ! Майка ти ми каза за проблема с гаджето ти. Спокойно , всичко ще се оправи ! А нищо не помага така както шопинг терапията !
Бренда погледна майка си леко намръщено. Защо беше говорила за нея и Джъстин ? Но тя нямаше намерение да се сърди.
- Е , добре...само че нека не е още сега.
- Добра идея , най-хубавите стоки се намират следобед. -суеверно намигна Фелиша.- хайде да влезем вътре.
Бренда не знаеше колко още изненади я очакват в този ден , за щастие щяха да бъдат приятни.
- Е скъпа , аз обаче трябва да отида на работа. Ти и леля ти ще поразходите колата из града , тъкмо Моли ще разгледа Лос Анджелис.
- Това е супер !- Бренда наистина се зарадва ,понеже обичаше много леля си Моли. С нея можеше да си говори и споделя като на приятел, всъщност майка й даже леко ревнуваше ,че са толкова близки , но от друга страна се радваше и се разбираше с Моли.
Фелиша изпи набързо кафето си и грабна дамската си чанта.
-Е , аз тръгвам. Ще се видим довечера. Приятно прекарване !
- Чао мамо !
- Чао Фелиша !
Тя излезе от къщата искочи в колата си.
- Лельо , страшно много серадвам ,че си дошла ! А си мислех, че този ден ще бъде провал....
- О скъпа , не се притеснявай ! Знаеш, че с мен можеш да си говориш колкото искаш , за всичко. Ще ми споделиш за твоите трудности. Но преди това много бих се радвала да чуя Лунната соната.- тя посочи рояла с очи.- знаеш колко много я обичахме с баща ти , той я свиреше постоянно.
- Аз също я обичам и за това се радвам, че склоних мама да задържим пианото на татко.
- Толкова приличаш на него.- Моли погали Бренда по косата.
Бренда усети ,че сълзите й напират , за това стана и отиде до рояла. Отвори го и засвири. нежната мелодия зазвуча , а Моли я слушаше и гледаше втренчено. Наистина беше релаксиращо. Всички пазеха тъжни спомени....но за щастие , нещата щяха да се променят съвсем скоро !
-------------------------------------------------------------------Джъстин също се събуди в лошо настроение. Той много добре знаеше какъв ден е днес.
"По дяволите , трябваше днес да бъдем заедно !"
Да, той обичаше Бренда и не вярваше, че всичко е свършило. Не , това не беше краят ! В никакъв случай !
Той стана от леглото си и мина през банята. Облече си анцуг и тениска иведнага излезе да потича. Не можеше да си позволи втора загуба за отбора.
Докато бягаше ,се питаше как така си е позволил нещо толкова дребно да провали перфектната им връзка с Бренда.
Не , той в никакъв случай нямаше да остави нещата така. щеше да направи нещо по въпроса. Нещата щяха да получат обрат в добра посока за всички !
|
