Споделена история от Измислени истории |
Дани/Клеър 2 част
преди: 11 години, 1 месец, прочетена 4510 пъти
- Какво мислиш за Дани? -попита Бренда, докато с Клеър оправяха леглото в стаята й.
- Ами.... много е готин. Изглежда сладък.... и ми допада стилът му за книги и филми.
- Книги? Не предполагах, че Дани Лукас чете. -засмя се Бренда.
- Изглежда ми романтичен. -продължи Клеър.
Бренда се замисли.
- Май не го познавам толкова добре.
Двете легнаха на леглото и се мушнаха под завивките.
- Толкова се радвам, че сте дошли! Ако знаете как ми липсвахте с близнаците!
- И ти ни липсваше адски много! А Винс и Роджър къде са?
- Долу, май прекалиха с бирата. Добре, че мама няма нищо против.
Двете се засмяха. Клеър гледаше към прозореца и си мислеше за Дани. Той определено я впечатли.
- Искаш ли утре да излезем всички? Аз, ти, близнаците и да разгледаме Л. А.? Ше се срещнем с Джъстин и Дани, а сигурно ще доведат Ерик и Джейк.
- Звучи супер! -уморено каза Клеър.
Със сигурност днешните вълнения им бяха дошли малко в повече, за това двете почти не осъзнаваха какво си говорят. Почти едновременно затвориха очи и заспаха дълбоко.
-------------------------------------------------------
На другия ден Дани, Джъстин, Джейк и Ерик стояха пред любимото кафене на Джъстин и чакаха близнаците и момичетата.
Бренда, Клеър , Винс и Роджър се зададоха. Дани отдалеч зърна Клеър и му се стори още по-хубава с пусната коса и облечена в нормални дрехи.
Бренда се хвърли в прегръдките на Джъстин, близнаците размениха по една лапа с Ерик и Джейк, а Дани се усмихна на Клеър. Тя извърна нервно очи, беше си срамежлива. но и тя не можа да прикрие усмивката си.
Компанията се настани в кафенето и се отдаде на забавления в следващите няколко часа. Всичко мина в разходки, шеги, смях и закачки.
Естествено се отбиха и до най-близкия мол.
След известно време Джейк и Ерик предложиха да отидат на кино и да гледат някакъв откачен филм комедия. Близнаците също се навиха, понеже обичаха този жанр.
- Гледала съм го вече, не струва! -безразлично отвърна Бренда.
- На мен ми се ходи на ледената пързалка. -каза Джъстин.
- И на мен не ми се ходи на кино. -отвърна Дани. - предпочитам на пързалката.
-Е ние пък си държим на филма и искаме да го гледаме! - отвърна Ерик. - вие отивайте на пързалката.
Клеър се притесни, защото тя не се пързаляше много добре.
- Ами... вижте, защо вие четиримата не отидете на кино, а останалите на пързалката. Аз ще се поразходя из града, и без това ми е интересен. - усмихна се нервно тя.
Всички я погледнаха странно.
- Какво? Хайде стига! Не можеш да се отделиш от всички ей така! - каза недоволно Бренда.
- Да, а и освен това не познаваш улиците, може да се загубиш. - продължи Джъстин.
Тогава на Дани му хрумна нещо.
- Знаете ли какво, аз мога да разведа Клеър. -предложи той- познавам Лос Анджелис, а и като се замисля, не мисля че ще ми е готино да се пързалям след влюбените гълъбчета. - каза той- нито пък ми се ходи на кино.
Бренда и Джъстин подбелиха очи при този му коментар.
Клеър се почувства леко неудобно, но й стана приятно, че Дани иска да я разведе из града.
- Ами... не знам, не искам да те деля от останалите....
- но ти също не бива да се делиш или да оставаш сама. - каза той.
Бренда разбра на къде бият и погледна Джъстин, намеквайки му намеренията на Дани.
- Е добре, защо не! Вие идете на кино, ние ще се попързаляме, а вие се разхождайте! - обяви тя и всички се съгласиха. Клеър си отдъхна, а Дани почувства някаква душевна еуфория.
Близнаците се отправиха към киното с Джейк и Ерик, Бренда и Джъстин отидоха на пързалката, а Дани хвана Клеър под ръка и я поведе по улиците на Л. А. , които още не беше разгледала.
Отначало тя беше притеснена, защото си беше срамежлива и стеснителна, но после се отпусна.
- Не беше нужно да се делиш от другите, заради мен. -каза тя.
- Не се притеснявай! Това си е мой избор! - отсече той. - искаш ли да поседнем? -той посочи с очи една пейка.
- Добре....
Настаниха се и Дани започна да оглежда Клеър, която се опитваше да гледа навсякъде, освен невероятните му очи.
- Как намираш града?
- Страхотен е. Чак завиждам на Бренда, че живее тук. наистина е много яко!
- Да, така е.... градчето си е хубаво.
- Много ми липсва Бренда. Липсва ми всичко с нея, даже и караниците ни.
- Караници?
-Да, с нея често спорим за дреболии. така де, по-точно тя лесно оборва начинът ми на мислене, за което й завиждам. Завиждам и за много неща всъщност.
- Например?
- Ами за това, че е по-харесвана, за това, че има свой стил и никой не може да я копира, че умее толкова неща и е наистина уникална....
- Ти също си уникална, всеки е уникален. - отвърна Дани.
- Да, но Бренда е нещо недосегаемо. А и освен това тя доста пъти получава това, за което аз мечтая, без даже да го е искала.
- Като?
- Като онова момче, Джъстин. Снощи видях колко е романтичен и мил с нея. Винаги съм си мечтала за такова момче, а все попадам на лъжци. Или в училище, тя винаги е била поне едно ниво над мен във всичко. Винаги се е справяла по-добре, по-лесно изкарва високи оценки, свири по-добре от мен, пише по-добре от мен и е по-хубава от мен....
- Това не е вярно! Ти си много красива, просто сте различен тип. - възропта Дани.
- Да, но тя винаги е била смятана за по-готина. Знаеш ли колко съм си мечтала да имам страшно много приятели и да ме харесват. В старото училище всеки се бореше за внимание от Бренда, а тя отхвърляше почти всеки. - тъжно разказваше Клеър. - не че нещо, но ми е гадно най-добрата ми приятелка да ме измества навсякъде. А също и някой да получава това, което аз искам, без даже да го цени или нещо такова.
Дани наистина разбираше за какво говори тя.
- Наясно съм честно казано. И аз съм така с Джъстин. До миналата година аз бях капитан на футболния отбор, а той просто се появи и получи титлата. Сега още е начело. Освен това тогава ходех с едно момиче, което ме заряза заради него. Знам какво е някой винаги да ти взема всичко, и то без да го иска.
Клеър погледна Дани така, както не беше гледала никой друг.
- С никого не съм говорила така, както с теб, знаеш ли? Дори с близнаците не съм споделяла тези неща.
- И аз не съм ги споделял на Ерик и Джейк, а те след Джъстин, са ми най-близки. Но пак ти казвам, че те разбирам много добре. Джъс също е по-добър от мен в толкова неща, повече му върви в училище, в спорта и с мадамите. В училище всяко момиче мечтае за него, а аз съм все в сянка.
Клеър слушаше внимателно Дани.
- Според мен не би трябвало да имаш комплекси от него. Сигурно съм, че достатъчно момичета те харесват. -усмихна се тя. -все пак си голям сладур.
Дани се почувства за миг като петокласник на първа среща.
- наистина ли?
- Ами да. - усмиваше се още Клеър. - не мисля, че Джъстин трябва да ти създава комплекси.
- Там е работата- той отново почувства раздразнение- той не се опитва да прави нищо, просто е себе си. Толкова е перфектен, Бренда е същата! Двамата са направо идеална двойка....
- Да, така е.... -отвърна Клеър.
- Но виж, ти също не бива да се подценяваш. Мисля, че си много хубаво момиче и имаш качества....
- И как го прецени? познаваш ме едва отвчера.
- Ами това, което знам дотук ми харесва.
Клеър се усмихна отново.
- Радвам се, че ме разбираш. Най-лошото на ситуация като нашата е, че нямаме право да се сърдим на приятелити се, че са по-добри от нас... защото все пак са ни приятели и небива да злобеем.
- Права си! - съгласи се Дани. -кофти е да си в сянка, но пък по-кофти е да си предател. Аз мога да ти дам съвсем скорушен пример за това.
Клеър погледна в очакване.
- Ще ти разкажа. Когато Бренда дойде в училище, признавам, че и аз си паднах по нея... -той занижи гласа си леко виновно, за да не й стане неприятно на Клеър. - и ми стана много кофти, че Джъстин я получи, но пък го очаквах. Прииска ми се да му отмъстя и даже имах възможност.
- Каква? - попитя тя.
- Момичето, което ти казах, че ме остави заради Джъс, беше зарязано от самия него и много ревнуваше от Бренда. Тя предложи да им направим номер. Аз отначало се навих, но после прецених, че приятелството на Джъстин ми е по-ценно от отмъщението. А също и че не бива да наранявам Бренда, а точно това щеше да стане, ако бях продължил с игричките на онази интригантка.
Докато Дани разказваше, постоянно се опитваше да избегне погледа на Клеър, а тя го слушаше и имаше чувството, че гледа някакъв сериал от любимите й.
- Знам, сигурно ще кажеш, че съм невероятен идиот и егоист, задето въобще съм се навил на нещо такова. Целта ми не е била да нараня никого, а просто и аз веднъж да получа това, което искам, а Бренда беше това за онзи момент.... - довърши Дани- имаш право да ме осъдиш, ако искаш.
- да те съдя ли? В никакъв случай! - отвърна Клеър, а Дани я погледна невярващо- Човек е изправен пред една постоянна дилема, между правилния и елсния начин. На всеки поне веднъж му се е искало да няма трудности и да постига нещата с лекота, дори и това да наранява някого. Освен това ти си се осъзнал навреме и не си предал приятелите си. Така си доказъл, че можеш да поставиш чуждото щастие пред собственото си его, което си е геройство. Пък и и сигурно си се досетил, че по този начин има много по-голям риск да нараниш и себе си. - усмихна се Клеър.
Дани гледаше невярващо, никой досега не му беше казвал по-красиви думи. Най-малкото момиче.
- Еха, благодаря ти! Не съм очаквал такова разбиране от никого.
- Е, наясно съм, че не ти е лесно да вървиш след Джъстин, както аз винаги съм вървяла след Бренда. Но както тя е важна за мен като приятел, така и ти си се усетил, че той ти е скъп и не искаш да му отнемеш момичето. Това е достойнство, присъщо за много малко хора. - говореше Клеър с възхищение. - особено пък хора, които вече са били наранявани.
Дани не вярваше на ушите си.
- Доста си проницателна, знаеш ли? Наистина не бива да се подценяваш, чуй само как говориш и разсъждаваш!
Клеър се усмихна срамежливо.
- Не знам, рядко говоря така с хората, особено момчетата. Първо защото досега не се е стигало до тази тема с друг и второ, не вярвам, че някой е способен да ме разбере.
Клеър усети, че се е отпуснала пред Дани, както никога досега. На срещи винаги беше по-мълчалива и свита. Определено Дани я предразполагаше по странен начин, може би защото имаха обща съдба в някое отношение.
- Разбирам те, и аз не съм си говорил толкова открито с момиче. Ти си първата, пред която споделям личната си драма. - засмя се Дани. - или пък това, че може би съм романтик. Хората не биха го предположили, защото се правя на твърд, нещо като защитна реакция.
- Това винаги ме е привличало, знаеш ли? В едно момче. Имам предвид, правиш се на твърд, но отвътре си лесно раним и трудно споделяш. Криеш истинската си същност, за да не бъдеш оплют и все пак страдаш и те нараняват.
Дани се почувства като на психоанализа.
- Ти да не си Фройн? Добре ме анализираш? - пошегува се той.
Клеър погледна леко тъпо. Думите на Дани малко развалиха момента.
- Казва се Фройд, Зигмунд Фройд. - поправи го тя.
- Оу... - Дани се почувства неудобно. - извинявай, голям съм тъпак... никога не съм се справял по философия нито като знания, нито като разсъждения.
- Не, не се притеснявай! Имената на философите лесно се бъркат, но пък си запомнил, че психоанализата е негова, а това е доста добре.
- Мислиш ли?
- Да, а и освен това преди малко ми разказа нещо доста трогателно, не мисля, че това може да се нарече зле.
Дани се изчерви, наистина досега не беше чувал толкова хубави слова.
- И между другото, те анализирам така, защото откривам в теб себе си. И аз често прикривам емоциите си и е натоварващо. За това и ценя Бренда, защото ме изслушва и разбира. Обаче съм различна от нея, както казах, съм по-романтична и това би било доста примитивно за много хора. Тяпримерно не обича нито любовни филми, нито романи... и точно за това малко ме е яд, че я срещтна преди мен, макар да се радвам за нея. Но идеята ми е, че те разбирам. - тя не усещаше колко увлекателно говори и колко истина има в думите й. - Все пак в живота на всеки романтик трябва да има поне един също толкова отчаян и неразбран като него, който да разбира душевното му състояние. - опита се да звучи шеговито, но беше вярно.
Дани се чудеше защо досега не е срещал момиче Като Клеър. Тя беше умна, красива, земна, не беше надута като Глория, нито пък се опитваше да е студена като Бренда, не носеше грим, беше неподправена, беше привлекателно срамежлива, романтична и неразбрана като него самия. Освен това знаеше какво е винаги да си в сянката на някой, който обичаш и на когото държиш.
- Знаеш ли, мисля, че с теб си приличаме доста.
- Така е. Само дето аз съм голям мечтател и често си патя от това, понеже търся бягство от реалността, вместо да я погледна в очите и да я преодолея. Да се нагодя..
- Да се нагаждаш? Че защо ти е да се нагаждаш, ти имаш свой свят, отделен от този и там си щастлива.
- Така е, но все пак реално погледнато живея в този и не мога постоянно да бягам от него и хората.
- Ами не бягай, но и не се опитвай да бъдеш друга, защото ти си си ти, а хората не можеш да промениш. Просто не е нужно да променяш себе си заради тях, както аз също никога не съм правил. А това, че крия истината, не значи, че я променям.
-Прав си, изисква се смелост да бъдеш себе си. За това и се възхищавам на Бренда.
- Остави Бренда да заден план, ти си по-различна от нея и също си уникална! Ако се опитваш да й подражаваш, се опитваш да бъдеш нея и губеш идентичността си.
- Същото важи за теб и Джъстин, не мислиш ли?
- Да и между другото съм осъзнал нещо. Ако някое момиче харесва мен, ще ме харесва такъв какъвто съм, с моите недостатъци и качествата, които са си също мои, а не защото копирам някакъв модел или идеал за момче-мечта, дори и това да не е Джъстин.
- Така е, а и като се замислиш, току що споменахме, че Бренда и Джъстин имат успех, без да се стараят даса всеобщи любимци. Може би точно това е проблемът при хора като нас, защото те не подражават на никого, те са себе си и правят каквото обичат, а ние си мислим, че трябва да приличаме на тях, за да ни харесват, но това няма да сме ние. - отвърна Клеър. - те просто са си родени да обединяват някакви идеални качества, но това че ние сме различни, не ни прави по-лоши. Просто понякога се чувстваме потиснати, че не живеем в нашия свят на мечтите, а в реалния.... Дори и Бренда ми е казвала, че имам много качества и се гордее, че ми е приятелка, не знам защо винаги се оглеждам в чуждите очи.
Дани се засмя.
- Ето виждаш ли, Бренда и Джъстин не са единствените умни и разсъдливи. - каза той.
- Чак сега разбирам какво значи да не се подценяваш.
- Вярно е.
Двамата млъкнаха за малко и погледнаха към небето.
- И между другото, мисля, че си много хубава! - директно изстреля Дани.
- Моля? - Клеър не го беше очаквала.
- Да, при това естествена. Не носиш грим или бижута, обличаш се в нормални дрехи, сладка си според мен.
Тук рядко срещам момичета като теб, да не кажа никога.
- И аз мисля, че си сладък и в Ню Йорк не бях срещала някой като теб.
Когато Клеър каза това, и двамата се сетиха, че тя все някога ще се върне в Ню Йорк. но все пак беше пределно ясно, че между тях нещо се заражда.
Да, Дани и Клеър откриха много общо помежду си и така разбраха по нещичко за себе си, като се опознаваха един друг. Какво ли щеше да се случи по-нататък?
*Следва продължение*
-------------------------------------------------------------------
|
