Вампирско кралство - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (72562)
 Избор на редактора (62)
 Любов и изневяра (16026)
 Секс и интимност (9054)
 Тинейджърски (17132)
 Семейство (3299)
 Здраве (5954)
 Спорт и красота (3188)
 На работното място (1248)
 Образование (3728)
 В чужбина (792)
 Наркотици и алкохол (759)
 Измислени истории (668)
 Проза, литература (1165)
 Други (9481)
 
 
Пресметни колко струва пушенето?
 

  

Споделена история от Измислени истории

Вампирско кралство
преди: 3 години, 11 месеца, прочетена 1716 пъти
Беше студен есенен ден, листата застилаха земята, черни облаци покриваха небето над столицата на Англия..
Шумоленето на река Темза се заглушаваше от звуците на колите, минаващи по големите улици край къщата ми.
Училището ме очакваше, ала нямах намерение да ставам все още.
Да си в единадесети клас е ужасно гадно да си призная, но поне уча нещо, което ми харесва.
Прозореца се отвори силно и бързо под напора на лондонския вятър.
Хората препускаха по улиците, бързайки за задълженията си.
Стресната аз станах и затворих големият прозорец, показващ емоциите на живущите тук..
Реших да стана, нямаше смисъл от повече стоене безучастно в този живот.
Облякох се, сресох дългата си червена коса и грабнах чантата си, обаждайки се на единствената си приятелка - Хана.

-Здравей! Днес си подранила! Чакам те пред нас! Нямам търпение да ти разкажа какво стана снощи! - каза тя ходейки бавно около малката си кола, чудейки се дали може да стане по-студено.

Вървях бавно, топлия ми дъх се забелязваше в студения въздух, сърцето ми препускаше незнаещо, че днес ще види момчето, което ще го открадне.
-Ето те и теб- каза бавно и с очакване Хана. -Радвам се, че те виждам така... сънена! -засмяхме се и тръгнахме бързо към мъчението наречено училище.

Вятърът рошеше косите на Хана, докато си представяше, че се снима в първия си музикален клип.

Престояха ни доста часове , а първите два бяха музика.

Влязохме в класната стая и седнахме по местата си, прозорците бяха разгърнати широко, което караше учениците да не искат да влизат вътре още повече..

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 3 години, 11 месеца
hash: c961dc60a1
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   Пишеш много увлекателно и интересно. Имаш талант, и то голям, признавам. Много ми хареса, продължавай с втора част! :)

 
  ...
преди: 1 година, 10 месеца
hash: f35ccc851f
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   До авторката и №1: Момичета/момчета, знаете ли, че има хиляди по-добре пишещи от това момиче момичета??? -_- К'во толкоз е хубавото не знам! Увлекателно??? -, - Пу... то пъ бездарни ама чак пък толкоз... отвратена и силно потресена! -_- -_-

 
  ...
преди: 10 месеца, 11 дни
hash: 6dcf3a79c5
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Историята е добра, но неразбрах монолозите

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker