 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Измислени истории |
Дани/Клеър 6 част
преди: 11 години, 8 дни, прочетена 5170 пъти
Шеста част
Клеър се отпусна във ваната сред безброй балончета и любимия й аромат от сапун и шампоан "Зелена ябълка". Поредната седмица беше отминала, но нямаше вести от Дани. И защо?
Клеър не губеше лесно надежда, крепеше я романтичната идея, че желанието не бива да изяжда търпението, щом любовта съществува, но тя започна да се съмнява дали наистина е имало любов между тях. Страхуваше се да признае пред себе си опасенията, дори и да изглеждаха съвсем уместни, но не искаше да повярва, че всичко е свършило. Ами ако се беше залъгвала? Дани беше вървежно момче, сигурно не беше първата, на която бе говорел така, може би нямаше и да е последната. Ами ако наистина се беше оказало лъжа? Ако Дани беше просто поредният използвач и Клеър е била поредната му бройка? Ако на следващия ден след заминаването й той вече се беше захванал с друго момиче? Нима невероятната седмица с него и чувствата му бяха лъжи? Нима искреността в очите му е била само поза?
Не! Клеър не вярваше, че това може да се окаже вярно! Не вярваше, че Дани само си е играл с нея!
Но тогава защо не се обаждаше? Дори на Бренда не беше споделила за тези опасения. Чак избягваше да контактува с нея от страх да не се убеди, че страховете й са истински. Чудеше се дали Бренда щеше да й каже, ако имаше някакъв проблем в Л. А.? Все пак тя й беше истинска приятелка и нямаше да търпи някой да използва Клеър и да се подиграва с нея зад гърба й. Ами ако тя не знаеше нищо и за това не й казваше?
Главата на Клеър направо щеше да се пръсне от мисли и разсъждения. Наистина се чувстваше объркана и най-много я дразнеше фактът, че не знае дори кое изглежда логично и правилно.
След като кожата й се набръчка дотолкова, че не можеше да стои във водата, реши, че е време да излезе. Облече розовия си халат и влезе в стаята си, подсушавайки косата си. Седна на леглото, гледайки към бюрото си, където лежаха огърлицата от Бренда и гривната от Дани.
Тя не искаше да се отчайва, защото се боеше че така наистина ще превърне страховете си в истина и сама ще се разочарова, но все пак не можеше да бъде толкова търпелива. Колебаеше се дали да звънне на Дани.
Както седеше на леглото си сама, потънала в дълбоки мисли, извенъж започна да звучи любимата й песен на Селена Гомес (Naturly). Телефонът й звънеше, най -после!
Клеър изтича до бюрото си и го грабна. Беше Дани! Дани, най -после! Сякаш беше един от онези дългоочаквани моменти, които не можеш да осъзнаеш, когато ти се случат. За частица от секундата Клеър изпита смесени чувства, едновременно щастие все едно вижда Дани наживо, гняв, че чак сега я търси, страх, че може да се разочарова в бъдеще и тъга, че Дани не е до нея. И напрежение, че все още не знаеше някои неща.
Все пак натисна с треперещ пръст зелената слушалка и постави телефона до ухото си.
- Да!
- Клеър? Здравей.... Дани е!
- Дани....
- Да... съжалявам, че не ти се обадих по-рано, обаче.... се притеснявах.... първо не можех да осъзная, че си си отишла, а после се страхувах, че ще се сърдиш, че не съм го сторил по-рано...
Клеър едва се държеше на краката си, след цял месец в неизвестност чуваше от устата на Дани нещата, които беше изпитала самата тя.
- Извинявай, наистина! Страшно ми липсваш, направо не вярвам, че някой може да ми липсва толкова само след седмица.... надявам се, че не си забравила какво изживяхме за толкова кратко. И че не се сърдиш, че толкова време не те потърсих....
- Дани.... Дани аз... аз съм толкова щастлива, че най-после те чувам! - изрече Клеър, все още треперейки.
- Помислих си, че вече си с друга и....
- Не, не Клеър, не съм поглеждал друго момиче от както те познавам! Наистина....
Клеър се усмихна и Дани можеше да усети това дори по телефона.
- Клеър, наистина ми липсваш. Не мога да го обясня и осъзнавам колко налудничево изглеждаме отстрани, но наистина е ужасно, че си толкова далеч....
- Не го казвай, моля те!
- Добре, извинявай.... просто исках да те чуя, да поговоря с теб.... отново... наистина ми е трудно да приема факта, че най-после се влюбих в момиче, с което не мога да бъда физически...
Една сълза се отрони от окото на Клеър. Чувствата още бяха смесени, радваше се че говори с любовта на живота си и че той изрича тези думи, но наистина нямаше как да бъдат заедно наистина.
- Виж Клеър, просто исках да знам дали ти.... още мислиш, че може да има нещо между нас...
Това беше глупаво, между тях имаше вече нещо, за съжаление имаше и разстояние....
- Дани, ти си най-страхотното момче, което познавам и наистина искам да съм с теб... но не виждам как е възможно...
- Ще измислим нещо, но най-важното е, че и двамата го искаме! Обещавам че следващите дни ще ти се обаждам редовно и ще ти пиша всяка свободна секунда. Но повярвай ми, няма да оставя отношенията ни да се размият, наистина!
- Обичам те Дани!
- И аз те обичам Клеър!
Това беше като копие от някой романтичен тийн филм или роман на Стейси Смит *, Клеър винаги си беше представяла любовните премеждия точно така. Но сега вече беше сигурна, знаеше, че той не я е забравил и че я обича. Знаеше и че дори разстоянието нямаше да попречи на развитиено на нещата. Не знаеше само до къде ще се стигне.
-----------------------------------------------------
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 7 дни hash: 186ccc5d3f |
|
1. Треперя от ужас, че може да ти хрумнат още продължения. Наистина е скучно, написано без въобръжение и досадно. Ако наистина искаш да пишеш, излез от клишетата. Казвам ти го съвсем добронамерено, за да не вземеш да се излагаш и другаде.
|
| преди: 11 години, 7 дни hash: 13312b4eff |
|
2. Твое мнение :)
Авторката
|
| преди: 11 години, 7 дни hash: 431520280e |
|
3. ех номер едно критика пак се обади. така и не разбра, че авторката си пише колкото иска. само не разбирам 1 нещо, преди четох един коментар май пак от въпросния номер 1, че тези истории са загуба на време. добре де драга/драги, защо продължаваш тогава да четеш, щом знаеш, че за теб авторката няма талант? губиш си времето за неща, които не ти носят удоволствие, само и само да имаш основание да напишеш коментар (не просто заради самия факт, че коментарът е негативен). моето мнение е, че е глупаво. иначе номер едно си има право на мнение като всеки, просто не мога да го/я разбера, защо му/й е толкова важно да оставя мнение, дори и за това да трябва да си загуби времето. пак казвам, глупаво е, но и аз имам право на мнение.
|
| преди: 11 години, 1 ден hash: 13312b4eff |
|
4. Еми честно казано и аз това се чудя номер 3 и вече не знам колко милиони пъти питах защо продължава да ме чете, щом не ми се изкефи преди нз колко време. Айде, прочете едната ми поредица, за да има право да даде обективно мнение, убеди се, че за него/нея не струвам, но продължава и продължава да следи всяка моя безинтересна за него история, само и само да може да каже, че не струва. Така де, както ти каза, всеки с мнението си и за стотен път не съдя номер едно, че не ми харесва историите, но пак не чаткам защо си губи времето с мен.
Както и да е, млъквам си, защото пак ще кажат, че се заяждам. Само да поясна отново за номер 1, че наистина продъжавам да си пиша, дори само за собствено удоволствие и ако някой се самопрецаква тук, то това не съм аз. :) И все пак мерси за съвета и за добронамереното поведение.
Авторката
|
| преди: 11 години, 1 ден hash: 13312b4eff |
|
5. А и между другото държа да отбележа, че въпреки че не харесваш историите ми , много ме кефи това, че си държиш на мнението и не ти пука какво казват хората :) Обичам хора , които отстояват позицията си.
Авторката
|
...
| преди: 11 години, 4 часа hash: 1e502fe8ad |
|
6. Историята беше хубава от началото, но сега е... скучна. Сега все едно чета едно и също нещо всеки път. Това е моето мнение, но честно недей да спираш само защото няколко човека са казали, че не им харесва. Човек се учи чрез грешките си ;).
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: 8b95e7f86e |
|
7. Към админите : Нали все пак ще одобрите следващите части на Дани и Клеър и "Ловец на енергия"? За първата история това ще бъде завършек :) Мерси предварително!
Авторката
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: 57e76b3c1e |
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 713c7caf96 |
|
10. Авторке, искам да те поздравя за чудесните ти истории ("Погледни ме" и историята за Дани и Клеър)!! Искам садо да знам ще има ли продължение на втората история, защото много искам да прочета края и късмет с писането :)
|
| преди: 10 години, 2 месеца hash: d23b7938a2 |
|
13. Към номер 1
След като не те кеги историята защо продължаваш да я четеш.... На мен като не ми харесва нещо спирам да го правя...
Сега към авторката
Много са яки тези две итории прочетох "Погледни ме! " буквално за 2 часа някъде и прочетох дотук тази история същия ден... Имаш голям талант а на хейтъри като номер, които могат само да завиждат, не обръщай внимание ;)
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
