Споделена история от Измислени истории |
Исках просто... да те чуя
преди: 10 години, 11 месеца, прочетена 6921 пъти
Исках просто да ти кажа няколко неща, исках да направя някои неща, исках да се сбъднат някои мечти. Но нито ще ти кажа нещо, нито ще направя първия ход, нито ще тръгна да сбъдвам тези мечти.
Липсваш ми, много ми липсваш. Искам да те видя дори и отдалеко, искам да те дебна като папарак и да те снимам, след това да правя колажи. Знам че звучи откачено! Но и тези изгарящи чувства не са повече нормални. Ти просто не ги изпитваш и не разбираш. Нищо, аз ти прощавам.
Обичам те, знаеш ли? И ми липсваш. Спомням си онзи уикенд на твоята вила - беше толкова забавно, различно, приятно. Знам че ако кажа на някоя приятелка, няма да ми бъде повярвано на думите, че нищо не се случи между нас. Няма да ми повярват, защото всеки път, мислейки си за онези два дни, се усмихвам все едно съм постигнала най-големия успех в живота си.
Спомняш ли си как една вечер ми се обади след полунощ, разгневен до краен предел, имайки нужда просто от компания? Не от слушател, не от говореща личност... а просто от някой до теб? Не знам дали ти помниш, но за мен е все едно се случва сега. Все едно точно в момента стоим на тъмната плажна ивица, вятърът леко духа, но е хладно. Гушнали сме се един в друг и се топлим. Мълчим, няма какво да говорим. Всичко е ясно - пак си се скарал с нея, излязал си ядосан, пил си някъде и накрая ти е дотегнало да гледаш бармана. Знам, че за теб не съм нищо повече от приятелка и навярно нямам проблем с това. Щом до сега не съм потърсила вниманието ти, значи наистина всичко е наред.
Как си днес? Добре ли мина работния ден? Как е щерка ти? Навярно вече й пораснаха тези гадни, тормозещи зъбки?
Почти всеки път, когато се видим, ми говориш за нея. На мен ми е много приятно, че с такъв плам, с такава обич ми обясняваш всичко свързано с нея. Обожавам пламъка в очите ти, когато мислиш за нея. Понякога си представям, че аз съм причината за появата му. Знам, че се самозалъгвам, съжалявам. Понякога, само понякога го правя!
Сега се сещам за тази Нова година, когато се засякохме толкова случайно в дискотеката. Знаеш ли, като ме дръпна така настрана и настояваше, че момчето с мен не е стока за мирисане, сякаш мечтите ми се сбъднаха. Усетих загрижеността ти, мислех че аха-аха си се влюбил, но не. По-късно, разбира се, осъзнах грешката си. Но нея вечер си мислех, че го правиш от ревност. Не бях права, но беше хубаво, много хубаво да си го мисля и да имам повод да вярвам.
Знаеш ли? Липсваш ми, много ми липсваш. Навярно скоро ще се видим, стига да изникнат някакви семейни проблеми отново, нали? Лека нощ, мили мой... ако има нещо, звънни! Ще се отзовавам още известно време на твоите повиквания, после мисля да те забравя. Още търся лека, но когато го открия, с теб и мен е свършено! Обещавам.
Но не бързам да изпълнявам.
|
