Споделена история от Измислени истории |
Зловещата тайна 1/3
преди: 10 години, 11 месеца, прочетена 4612 пъти
Имало едно време момиче, което се казва Мери. Мери Стюрарт. На тринадесет години е, единствено дете и вече завършила вече шести клас, Мери планува лятото си. Предпочита да прекара времето си с приятелките си-Ани и Дани. За съжаление не всичко става както тя иска...
–Но, Ании – разговаря по телефона с приятелката си Мери – Ти ми обеща! ... Когато бяхме на екскурзията ти ми каза, че ще прекараш лятото в града... с мен!!!
–Не е вярно, Мери! – крещи по телефона Ани –Казах ти, че МОЖЕ да остана в града. Не съм ти обещавала нищичко! – продължаваше да крещи по телефона.
–Защо ми го причиняваш??? Дани е на лагер, а ти ми обръщат гръб! Не съм го очаквала от теб! –канеше се да затвори телефона Мери, но Ани започна да крещи на свой ред.
–Защо си такава егоистка? – снижила вече тона Ани – Ти винаги мислиш само и единствено за себе си! Винаги си била такава, но ние с Дани те търпим. Търпях те твърде дълго! ... –затвори телефона.
–Ани!! Не ми затваряй! Ани! Пфу, и ако това се нарича приятелка! – хвърли телефона си върху леглото си.
Дълго размишлява какво да направи за напред, лятото започва и свършва много бързо. Не искаше да го пропусне. Искаше да го прекара с една дума фантастично. Повече от всичко желаеше това лято да не е скучно и еднакво като другите, а да е незабравимо. Може и така да стане...
Най-накрая й хрумна какво да прави и се изправи като попарена с идиотска усмивка на лицето. Тя отиде при родителите си.
–Мамо! Тате! – извика и дотърча при тях. Продължаваше да се усмихва.
–Кажи миличка. – отвърна майка й.
–Става ли това лято да отидем във вилата си край морето? Нали казахте, че преди сте живеели там?
Изведнъж двамата родители се ококориха. Майката погледна към бащата, който вече не четеше днешния вестник. Двамата изглеждаха слисани, като че ли са видели призрак. Те се гледаха така, все едно могат да си приказват телепатично и си разменяха многозначителни погледи.
–Ехо. – обади се Мери –Аз още съм тук.
–Ами не. Не може. –каза майка й и неспокойно отпи глътка от кафето си.
–Но мамо! – опита се да протестира, но баща й я сряза.
–Мери, веднага в стаята си! – извика той и изглеждаше доста строг.
Тя постъпи с тежки крачки и тръшна вратата след себе си. Замисли се, защо родителите й не й даваха да отидат на вилата. До преди да спомене предложението си изглеждаха в настроение или поне като всеки ден. Какво толкова има в една вила? !
Изведнъж се чуха силни викове и крясаци. Като че ли родителите се карат. Или наистина се караха. Първо галаса на майката. После на бащата. После пак на майката. Тя отиде до вратата и дочу треперещия глас на майка си. И сега думите на татко си.
–Превъзмогни го, Ема. Това вече е минало. Ясно? ! Ще заминем с детето и точка.
Изписка от радост. Беше щастлива, че ще прекара известно време с родителите си във виличка близо до морето. Не й трябваше нито Дани, нито Ани, за да си искара приятно.
Но нещо не се връзваше. Какво минало? Какво да превъзмогне майка й? За какво говореше баща й?
Може би не е чула добре от вратата. Може би е казал нещо съвсем друго и тя не е разбрала правилно. Да така беше. В това искаше да вярва.
|
