Сребърен вълк Втора част - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (97775)
 Избор на редактора (167)
 Любов и изневяра (23012)
 Секс и интимност (11340)
 Тинейджърски (20292)
 Семейство (4905)
 Здраве (7878)
 Спорт и красота (4116)
 На работното място (2205)
 Образование (6014)
 В чужбина (1305)
 Наркотици и алкохол (937)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1510)
 Други (13351)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Измислени истории

Сребърен вълк Втора част
преди: 7 години, 3 месеца, прочетена 2272 пъти
Сребърен вълк

Втора част

Хали се събуди и стана от леглото. Облече се и излезе от стаята. Отвън леля й пиеше сутрешното си кафе на дивана, а баща й чертаеше нещо в тетрадката си. Момичето любопитно попита:

-Какво пишеш татко?

-Опитвам се да организирам днешния ден. Къде ще ходим и какво ще правим... -Джон скъса страницата и започна отначало. Мериан обаче не беше съгласна:

-Джон, защо трябва да правиш деня по график? Ще ходим на различни и непланирани места. Да ни е забавно!

Лаурет отпи от кафето си и го остави на масичката. Бащата на Хали направи объркана физиономия и хвърли тетрадката във шкафа.  

-Е, добре! Нека не планираме почивката си. Да се забавляваме. - той  влезе в банята, за да се оправи за днешния ден, а дъщеря му се засмя, защото, не беше виждала баща си да не организира всичко

-Миличка, нека да си поговорим... Какво все пак ти се иска да направим? Да си искала например да се забавляваш с нещо в Маями?

-Ами иска ми се да се качим на онези корабчета! Досега не съм се возила на кораб, яхта или лодка. Или друго превозно средство, което се придвижда във водата, а съм на 14 години. -каза момичето

-Добре тогава, нека отидем на корабче, да се повозим.  

Хали се усмихна. Но се сети за гердана, който намери вчера. Тя се замисли и реши да сподели на леля си:

-Лельо, трябва да ти кажа нещо...

Изведнъж телефонът на Мериан зазвъня и тя прекъсна племенничката си:

-Момент, скъпа... Сигурно някой от работата ми звъни. - тя намери телефона и вдигна-Ало? О, здравейте господин Франсис! Какво обичате...

Момичето обаче още размишляваше дали да каже на леля си за колието или да го запази в тайна. Може би беше рано да казва на когото и да било, трябваше първо да го разучи. И след това щеше да намира собствениците му.

Всъщност герданът не принадлежеше на никого, той беше изпратен, точно за нея...

--------------------------------------------------

Лаурет свърши с телефонния си разговор.

-Беше досадния ми шеф, не знаел, че съм на почивка... Е, скъпа за какво точно искаше да говорим?

-О, ами... -Хали се чудеше как да замаже всичко- Исках да ти кажа, че освен корабът искам да се повозя на... Кану!

-Кану? ! -Мериан не понасяше тези неща, но реши да рискува- Каквото кажеш! Ти си важната! Ще отидем и на кану!  

Джон тъкмо излезе от банята и попита дъщеря си:

-Е, какво решихте? Имаме ли план?

-Да, тате!

-Какъв е той? Кораб и кану?

Хали направи изумена физиономия и промълви:

-Тате, ти да не би да си подслушвал!?
-О, ами аз, ами просто... Предположих?

-Тате!

-Извинявай, Хал, но съм много любопитен. Пък и не ме вини! От банята всичко се чува.

Момичето завъртя очи и влезе в стаята си.  

-Така, какво ли да облека? Какво е подходящо за морска разходка? Например моряшка фланелка и сини джинси?  Много си подхожда! Тя се преоблече.  Хали реши да вземе бижуто със сребърния вълк, грабна го и го пъхна в джоба си.  

 Като излезе видя, че Джон и Мериан също са се облекли в подходящи облекла за пътешествието.  

-Нямам търпение! Никога не съм се возил на кану! -Джон беше много развълнувал, той отдавна планираше това, но така и не го осъществяваше

-Аз не... -промълви Мериан и въздъхна

Хали се усмихна и едвам издържа да не се изсмее на родителите си.

-Е, ами да тръгваме. Хайде! -каза тя и първа излезе в коридора. Мериан я последва, а Джон взе ключовете за апартамента. Като излязоха и тримата, той заключи.  

Те слязоха с асансьора. Джон даде ключа от стаята на рецепциониската и излязоха извън хотела.  

-Чакайте тук,  дами. Аз ще извикам такси. -каза господин Картър и се обади по телефонът на таксито, което ги беше откарало до хотела вчера.  

То пристигна бързо и семейството влезе.

-На къде? -попита шофьорът 

-Към плажа, моля!

Таксито потегли и бързо стигнаха на мястото, на което бяха планирали да се забавляват.

-Нека седнем на кафенето, преди да се впуснем в морското приключение. -каза Мериан задъхана.

-Добре! Нека се подкрепим с шейк, лельо. -Хали видя едно хубаво кафе-Ето това е най-подходящо!

Те седнаха на кафенето. Сервитьорката дойде и попита:

-Какво, ще поръчате?

Мериан знаеше любимите напитки на Джон и племенницата си и поръча:

-Кока-кола, лимонова цитронада и шоколадов шейк. И три топли минерални води.

-Идват веднага! -изцвили с дразнещото си гласче сервитьорката и побърза да съобщи поръчката.

Джон пак почна да досажда:

-Е, как точно мислите да прекараме деня? Не казвам, че правя отново графици, но...

Хали го изпревари преди да изрецетира реч, с която да ги убеждава, че не подготвя план.

-Първо ще си изпием напитките, после ще отидем на плажа. Ще се повозим на кораб, на кану и после ще се приберем в хотела. И ако имаме още време ще измисля още забавления.

-Идеално! Значи имаме план... Тоест, знаем как ще прекараме деня. -каза баща й

Сервитьорката пристигна с поръчката.

-Заповядайте! Една кока-кола, лимонова цитронада, шоколадов шейк и три топли минерални води.  

-Благодаря! Може ли сега да платя сметката? -попита Джон

-Да, разбира се. Дължите 5. 75$

Джон плати и отпи от колата си. А Мериан се зае с цитронадата. Хали пое глътка от шейка и изведнъж джоба й светна, много странно. Лаурет забеляза това и попита:

-Хали, мила какво свети в джоба ти?

Момичето се загледа и видя. Тя се изплаши, знаеше, че това е колието, но реши да излъже.

-О, ами това е телефона ми. Сигурно приятелката ми Амбър ми звъни. Тя постоянно иска да разговаряме...

-Щом е телефона, защо не издава звук? -зачуди се на свой ред баща й

-Това е, защото го сложих на вибрация. Извенете ме, но трябва да вдигна... Сега се връщам.

Момичето избяга в тоалетната на кафенето. Тя извади гердана. Той блестеше така ярко, че тинейджърката едва виждаше. Но изведнъж спря да свети и стана като преди.

Хали се загледа в него. Все още не можеше нищо да разбере.  

Първо го намираше по странен начин, а сега засвети по-ярко и от слънцето! Тя трябваше да разнищи тайната на това чудо. Но как?

-------------------------------------------------

Все още нищо не се знаеше... Но до кога? ...

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 7 години, 1 месец
hash: 9fbf6e2be3
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

1.   Здравейте, от 3 дни търся 1-вата част на тази поредица, но не я намирам. Изтрита ли е 1-вата част? Ако не е моля някои да качи или да я постне като коментар. Много моля, много искам да я започна :)

М.

 
  ...
преди: 7 години, 1 месец
hash: 0a658e2dd7
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

2.   В Проза и литература е. Сложили са я там по погрешка. :)

Авторката

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker