Сребърен вълк Трета част
преди: 10 години, 11 месеца, прочетена 4152 пъти
Сребърен вълк

Трета част

Хали се оправи в банята и излезе. Мериан и баща й бяха изпили напитките си и двете минерални води. Момичето седна на масата и загълта шейка. Лаурет попита:

-Е, какво ти каза Амбър?

-О, ами просто искаше да разбере как съм и какво правя...

Джон нетърпеливо я прекъсна:

-Кога ще ходим на кану?

-Само да си допия шейка и водата и отиваме. -тинейджърката още беше уплашена от колието. Знаеше, че има нещо, което тя трябва да разбере.

Когато си изпи питиетата, тя скочи от масата и извика:

-Готова съм! Хайде да се впускаме в забавления!

Мериан и бащата на момичето станаха и се запътиха към корабчетата. Като се качиха, Хали попита:

-Качвали ли сте се някога на кораб?

Аз, да! Но бях на круиз с кораба. -каза Джон като разглеждаше постройката на средството.  

Лаурет направи нацупена физиономия:

-Аз, не! Не обичам такива неща!

Корабът тръгна. Момичето гледаше бистрия океан и мислеше за герданът. Все още не можеше нищо да си обясни. Тя обаче се опитваше да го игнорира и да се забавлява през почивката.  

------------------------------------------

Когато слязоха от кораба, Джон веднага се запъти за мястото, където бяха канутата. Той се качи на едно, а Мериан и Хали в друго. Те предварително бяха се облекли с бански, за да не си намокрят дрехите. Момичето беше сложила герданът на врата си. Леля й беше любопитсвала от къде се е взело, но тя обясни, че си го е купила скоро.

------------------------------------------

-Лельо, защо не харесваш кану? -попита малката, като оправяше греблата

-Защото ми изглеждат страшни... -промълви Лаурет без да поглежда племенничката си

-Не можеш да кажеш, кое е страшно преди да си опитал, нали така ми казваше? -този път Хал' имаше голямо право и леля й се усмихна и сякаш от думите й се успокои

Господин Картър вече беше подкарал кануто си и извика:

-Ако искате да ме настигнете побързайте!

Момичето и леля й се усмихнаха палаво и казаха в един глас:

-Ще те настигнем!

Гопожичката взе едното гребло и почна да гребе, Мериан се престраши и загреба с другото. Те настигнаха самодоволния баща и го подминаха. Той извика на шега:

-Това, не е честно! Вие сте две, а аз един! Ако бяхме по отделно щях да победя!

Лаурет подшушна на племенничката си:

-Състезаваме ли се в момента?

-Ами, да! С татко постоянно се съзтезаваме с такива неща! Отпусни се и ще видиш колко е забавно на кану. Нека да го победим!

След дълга и уморителна надпревара, Хали каза на леля си:

-Добре почни да гребеш с двете гребла. Аз ще скоча и ще задвижа кануто отзад.

-Добре! Но да не се нараниш! -извика загрижено Лаурет, а момичето отвърна:

-Спокойно няма! На лагера, като се състезавахме с надуваемите лодки, аз бутах лодката, а Амбър гребеше!

След като го каза, тя скочи във водата и почна да бута кануто. Изведнъж видя, че колието й пак свети. Тя се изплаши и се гмурна надълбоко, за да не го види някой. Една рибка плуваше край нея и за  изненада на детето, тя говореше с човешки глас:

-Олеле, ти си го намерила!? Това е чудесно!  

Хали направо си изпусна въздуха и изплува на повърхността. Рибата я последва. Момичето каза с треперещ глас:

-Тти... Ти говориш?

-Не! Просто ти ме разбираш, защото носиш колието.

Тя погледна герданът.  

-Какво? Заради него!?

-Мх! Това бижу  принадлежеше на кралицата на природата! Но след като реши да се оттегли, тя хвърли това бижу. Каза, че който го намери, той ще заеме мястото й. Щом носиш колието можеш да образуваш времето, да говориш с всякакви животни, може да дишаш под вода...

Хали просто не знаеше какво да каже.  

Рибката се гмурна под водата и продължи пътя си. Момичето беше се стъписала, но се убеждаваше:

-Не, това не може да е вярно! Привиждат ми се разни неща!

Тя започна отново да бута кануто, но говорешата рибка и това, което каза не и излизаше от ума...


-------------------------------------------

За сега всичко още беше неясно. Но какво ли щеше да стане по нататък? Какво щеше да стори Хали? ...