Зловещата тайна 2/3 - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (86321)
 Избор на редактора (162)
 Любов и изневяра (19783)
 Секс и интимност (10168)
 Тинейджърски (19035)
 Семейство (4192)
 Здраве (7096)
 Спорт и красота (3710)
 На работното място (1721)
 Образование (4931)
 В чужбина (1108)
 Наркотици и алкохол (845)
 Измислени истории (706)
 Проза, литература (1377)
 Други (11480)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Измислени истории

Зловещата тайна 2/3
преди: 5 години, 9 месеца, прочетена 2251 пъти
–Тате би ли пуснал радиото? – попита Мери.
–Разбира се, сладкишче. – казва баща й, Алан и пуска радиото.
Из цялата кола гърми ghost на Fefe Dobson. Майка й се размърда неспокойно на предната седалка и набръчка лицето си все едно е подушила скункс. Алан рязко забива спирачките и почва да диша учестено.
Какво им става? ! Та това е просто една песен, мислеше си Мери и се загледа в прозореца на колата до нея.
„... Сега ме няма на твоите снимки.
Обзалагам се, че искаш да ме върнеш обратно!
Сега съм заседнала в твоите спомени... “
И изведнъж баща й изключи радиото. Мери го погледна на огледалцето за отговор, но той не я поглеждаше.
Майка й въздъхна облекчено, сякаш камък й пада от сърцето.
Какво по дяволите ставаше тук?
Пътуваха близо два часа след случката с радиото и вече бе станало обед.
–Пристигнахме! – извика радостно Алан.
Мери се усмихна и си пое дълбоко въздух. Миришеше на морска вода. Пред тях се виждаше синьото море. Колко прекрасно щеше да си прекара!
–Ето я и виличката ни! – подхвърли той и Мери видя една къща на два етажа. Изглеждаше добре поддържана. Вече баща й бе паркирал пред нея и тя взе своя сак с багажа си.
Алан отключи и остави отворена вратата, за да може Ема и тя да влязат.
Отвътре къщата изглеждаше още по-красива, отколкото отвън. Хола беше целия в кремаво(включително и дивана), кухнята бе зелена, трапезарията бе в светло кафяво. Само спалнята остана да види каква е.
Тя запрепуска през сълбите, а зад нея майка й и баща й идваха. Изчака ги и те да изкачат стъллите.
–Коя е моята стая? – попита тя и се огледа. Вратите на спалните бяха боядисани в различни цветове. Една в бяло-скучно. Друга в слонова кост-пак скучно. И една в розово. – Тази? – отива и посочва розовата
настрани, а бащата свива устни.
Майката изведнъж премства поглед
–Не е тази твоята стая. – промърмори Алан и бавно отиде до вратата боядисана в слонова кост. – Тази е твоята стая. – отговаря той и отваря вратата, като разкрива легло в пастелно жълто, нощно шкафче в същия цвят, върху него лампа, гардероб, пердета, бюро и ракла. Всичко дори и стените е в пастелно жълто.
–Харесва ли ти? – попитаха едновременно родителите й.
–Да! Много! – отвърна тя и остави сака си до гардероба – Сега ще си поставя дрехите в гардероба.
–Добре миличка! После като си готова слез долу да обядваме! – каза Ема и заедно със съпруга й заслизаха по стълбите.
След като Мери си оправи багажа тя изляза от стаята си и тъкмо щеше да слиза по стълбите, когато се запита, какво има зад розовата врата. Тя си е много любопитна и искаше да разбере какви мебели има там. Или защо родителите й не й дават да се настани там.
Тя се приближи до вратата. Дръпна резето и... нищо. Пак го дръпна, но се отваряше. Някой е зключил вратата. И това бяха нейните родители.
След като се наядоха всички се пръснаха по стаите си. Само Мери остана долу, за да гледа телевизия в хола.
Изведнъж Мери почна да чува детски смях. Смях на много деца. Изключи телевизора. Продължаваше да чува смеха. Настръхна. Разходи се из целия първи етаж, но пак се чуваше така.
Започна да изкачва стълбите, да види там как се чува. Когато стигна втория етаж видя едно момиченце в бебешко розова рокля с бяла панделка на кръста отзад.
Отначало Мери се учуди. Родителите й спят, но може да са поканили това момиче за компания, нали? Имаше светло кафява коса и зелени очи.
–Хей, ти ли се смееше така? – попита Мери момичето. То поклати глава. –Ами тогава кой се смееше така?
–Не знам. Може би – и я изглежда от главата до петите – ти се е сторило, че някой се смее. – отвръща и се усмихва.
Това дете се струваше на Мери твърде бледо.
–На колко си? – пита я Мери.
–На единадесет. – казва и пак се усмихва.
–Аз съм на тринайсет.
Момичето я поглежда набързо и си взима куклата и отива до розовата врата.
–Не си прави труда, заключена е. – отвръща Мери, но момичето й маха за довиждане.
Тогава то минава през вратата. На Мери й се завива свят. Та тя току що видя призрак!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 5 години, 8 месеца
hash: 8bee63b5bb
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

1.   Много хубава история, браво! :-)

 
  ...
преди: 5 години, 8 месеца
hash: 250e9ecca9
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

2.   Вярно е, че е интересно, но не е написано много пояснително. Например какво е това пастеленожълто? Виждала ли си стая с абсолютно с един и същи цвят? Също така не можеш да променяш постоянно времето. Ти и сегашно и минало пишеш. Също е не бива да повтаряш едно и също. Като Мери, или "кой се смееше така" си го повторила два пъти на веднъж и други... Можеш да прочетеш "Сребърен вълк" или "Погледни ме! ", ще имаш по-добра предства и ще станеш по-добра писателка.

 
  ...
преди: 5 години, 8 месеца
hash: adf692a4ae
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

3.   Много е интересно. Може ли още части? Например части в които се опитваш да разгадаеш всичко или нещо подобно.

 
  ... горе^
преди: 5 години, 8 месеца
hash: 12a1be53d0
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

4.   Благодря на всички за мненията! И се извинявам за неточностите, не съм я обработила. Номер 2, благодаря за съветите :)
И сега ще пускам третата и последна част!

 
  ...
преди: 5 години, 8 месеца
hash: 47ae51b6d7
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

5.   Може ли да попитам кога ще пуснеш 3 част?

 
  ...


...
преди: 5 години, 8 месеца
hash: 12a1be53d0
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Ами аз я пратих за одобряване от редактора от преди две седмици. Надявам се да я публикуват! :)

 
  ... горе^
преди: 5 години, 7 месеца
hash: 250e9ecca9
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

7.   Може ли да те попитам авторке ти писала ли си и други измислени истории тук? Ако, да ще ми кажеш ли кои?

 
  ...
преди: 5 години, 7 месеца
hash: 12a1be53d0
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Не, не съм публикувала други истории. Тази ми е първата, но явно не се хареса края и не съм измисляла други. Ако измисля нещо ще го изпратя и ще ти кажа.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker